Направен си от много тъжни болки,
от бури, дъждове и разстояния.
Говориш за нещата само толкова,
че да разчувстваш нечии желания. 

И, някак баладичен като приказка,
прераждаше ме чудно-утолена.
А аз осъмвах бляскава от стихове
в туптежа на сърдечните вселени.

Портретът ми е рисуван от художничката Калина Лютова.

Аха, имаш си муз значи.

Химия, физика и гранде аморе! ;)))

Естествено! ;)))
Поет без Муз/а си е жива трагедия.

Онзи поет без Муз/а "постига" единствено вампирия в Изкуството. /виж линка в заглавието/
Едно от важните неща, които Иван Методиев завещава е да се внимава с „Вампирията на думите”, да се опазват душите им от амбициозните графомани и логорейците-лудисти, които каканижат без почивка нищонеказващи камари от словесен боклук. Ако бе жив би им изкрещял: „Млъкнете! И чуйте Тишината в Себе си!”

Ех, този бляскав Иван Методиев, който разказваше за възможността на природата да самопроговори.
Бер­дяев казва:"Няма лич­ност без страст, как­то без страст няма ге­ний. Лю­бов­та е път за реа­ли­за­ция на лич­нос­тта.
Пла­то­но­вият еро­с, ро­ден от бо­гатс­тво­то и бед­нос­тта, е въз­хож­да­не с мно­жес­тве­ния чувс­твен свят към еди­нни­я свят на ид­еи­те... В Пла­то­но­вия сми­съл ни­то ед­но кон­крет­но съ­щес­тво не съот­ветс­тва на кра­со­та­та на идей­ни­я свят. Ето за­що лю­бов­та — еро­с, лю­бов­та — въз­хож­да­не, лю­бов­та — въз­хи­ще­ние трябва да се съ­че­тае с лю­бов­та — низ­хож­да­не, с лю­бов­та — жа­лост и със­тра­да­ние."

Голямата е мъката да губим такива поети-гении като Иван Методиев, Димчо Дебелянов и мн. др. убити и самоубили се /виж линка в заглавието/.
Спомням си една мисъл на Иван Динков: След смъртта на Димчо Дебелянов ангелите вече нямат хор!"