Как се прави политически литературен конкурс в София?


/ разказ по действителен случай /

Винаги съм казвала, че, ако се бях олюляла на коленцето на мастит червен велможа преди Демокрацията, досега ехе-е-е-е-е-е-е, да са ми издали стихосбирки вече още от млади години и аз да съм се прочула като креватна поетеса или писателка. А аз си карах по реда, та се запознах с всички особености на онова време. И да вземе,моля ви се, след 1995 година да оповести първите ми две стихосбирки във в."Труд" като особено талантлив заряд баш Дамян Дамянов левият по убеждения, той почина на 6 юни 1999 год., мир на душата му. Ни ме знае, ни ме познава, пратихме две стихосбирки в дома му: " Българка, където и да съм" и "Лесно ли е да си млад?".
След време,мисля си аз, попромениха се нещата в книги и конкурси. Да,ма нищо подобно. Аз участвувам винаги на " Какво рече Господ" и де да знам, че в един престижен конкурс за поети се свирвало отгоре и отеквало долу - наградените били предопределени. То на много места и днес е така у нас, но тогава се потресох.
Конкурсът беше на името на починал наш поет-антикомунист, жена му го организираше в залата на Министерство на културата. Запознаваме се ни е с нея, допадаме си, уговарваме се да й пратя книги, с книги беше конкурса, пращам аз, но тя забравила. След време й се обаждам, припомням коя съм и как сме се запознали....а,да, щяла да ги вземе за следващата година на конкурса и пак мълчание. Тогава звъннах на адреса, който сама ми даде, в пощенския клон да попитам дали е получена моята книга.
Пратих й една, да не прекалявам. И о, ужас, там чакат над 400 книги на нейно име, а тя не е взела нито една и хората вдигнали ръце от нея. Задръстила им пощата и ни вест, ни кост.
Светна ми лампичката много ярко и разбрах подробно самата организация на конкурса: дамата награждава за творчество поети с книги, които й посочат.
Бясна, звъня обратно в пощата и питам дали ще ме подкрепят, ако пусна случая в пресата. Определено - да. И аз пуснах с името и делото й още приживе. Не се обади да опровергае. Какво стана, що стана, отиде си от света, да не й вдигам костите, Задушница е днес. Черешовата.
И по-тази и други причини разбрах две неща: че много обичам партия Човечност и Справедливост и че политическите въртележки се въртяха и преди, и след, та до ден днешен. И още нещо: Бог ми е дал дарбата и той я пази, защото знае, че не съм продажна!


3 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА

бяха по-скоро правило, а не изключение. Поздравявам те, че изобличаваш времето, в което живяхме, Роси. Младите не знаят какво беше.

да ти кажа право, този честен човек,мъжът й, какво ли се е въртял в гроба,заради деянията на жена си.

Бог да го прости съпругът! Да научаваш в отвъдното неща, които да ти тежат вовеки
веков е наистина нещо ужасно!

/Разказ по действителен случай/
Добри приятелки станахме с Валерия Чернева, докато не се появи влиянието на старата Горовеста Караголева. Много услуги видя от мен лично тя, както и читалището, където работеше библиотекарка.
Отдръпването стана от нейна страна без причина, когато се разбра, а и стана скандал в моя защита, че награди се раздават на определени хора от Горовеста в ежегодния лъжеанонимен поетичен конкурс, а читалището плащаше.
Имаха там една група свои хора, a Валерия се отдалечи, вместо да вземе очевидно справедлива позиция.
Тя се умълча, аз също, но много ми падна в очите.
Минават години и двете се оказваме пак на конкурс заедно, в един сборник сме в друго читалище, но една останка от предишната група й уредил първа награда. Познавам хората и игрите много добре и знам как става.
И аз бях наградена, нищо не споря, не се изтъквам, мълча си, но научавам всичко. По конкурси в София много хора се знаем.
Валерия я треснал рака и била в ремисия. От някогашната напета и самовлюбена жена нямаше и помен. Отслабнала, та заслабнала. От библиотеката я шитнали по-рано от пенсия, но докласила.
И този, дето я наградил, и той в ремисия от рак, едвам крета.
Та се зачудих: какво, че се мислиш незаслужена величина, като Господ ти вземе здравето?
А още по- скоро разбрах, че и тази, която раздаваше заповедите кого да награждават, също едвам прескочила тежка болест.
Сломената Валерия беше донесла да черпи за здраве.
Очевидно забравена от доста хора, тя се прилепи към мен, а-ха, да ме препъне едва ли не, та да я заговоря:
- Хубава ти беше и баницата, и виното. Довиждане.
Отвори уста да ме заприказва, но аз вече бях на стълбите.
И не й дадох възможност за повече. За добро или зло, отхвърля ли такъв човек, завинаги е.
4 юни 2023г., София
Росица Копукова

Това раздаване на награди по втория начин, в разните там читалища, ми е добре известно. Помня как Евтим Евтимов и жена му /бог да ги прости/ раздаваха наградите на свои хора в читалище Вапцаров. До такава степен бяха без съвест, че месеци преди да стане събитието обясняваха на своите хора, как ще разпределят следващите награди, докато онези плюскаха кюфтета седнали на една маса. Кой какво и как пишеше нямаше никакво значение. Важно беше колко си близък до бай Евтим и жена му. Лошото е, че те са само един пример от необятното море от примери. Така наградиха Евстати Бурнаски. Бил близък приятел на бай Евтим, та затова нямало начин да му се размине 1-вата награда. За жалост награденият стих беше без всякакво покритие. На едно и също лице даваха първа награда даваха 2 години подред. Нали е близка, няма начин.
А това което разказваш, Роси е много интересно. Имам предвид за възмездието. А за Горовеста май се досетих коя е. Една нелицеприятна баба с голямо самомнетие и претенции, която си е лепнала сама фалшива титла. За такива само бог има думата!

Напълно си прав. И двамата си отидоха жестоко, но много мърсотии са правили.