Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2023 19:07 - „Майстори“ от Рачо Стоянов, или как започва упадъкът на съзидателната мъжка възрожденска сила
Автор: lililota Категория: Изкуство   
Прочетен: 2113 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.02.2023 14:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Мислех да пиша за леко миризливия скандал в Народния театър с главни участници Велислава Кръстева (пиар), Сашо Морфов (режисьор) и Евгени Будинов (актьор), но промених плановете си. Заради постановката на Пловдивския театър „Майстори“ по текст на Рачо Стоянов, която гостува в София същия ден, в който излезе онова ужасно видео с Морфов. Поводът – 90-годишен юбилей на режисьора на спектакъла Асен Шопов.

С ръка на сърцето ще си призная, че не бях чувала нищичко за Рачо Стоянов. А след като гледах пиесата, той се издигна в очите ми до нивото на Вазов, че и една идея по-високо – заради способността му да улавя най-фините струни на човешката душа при взаимодействието ѝ с околните.

Рачо Стоянов е роден на 7 октомври (като Путин и майка ми :), през 1883 г. в град Дряново в семейство на занаятчия. До 1902 г. учи в Априловската гимназия в Габрово, след което става чиновник във Варна. Работил е като актьор в пътуващ театър, като коректор във в. „Ден“ (1904—1910), като библиотекар в Народното събрание (1910—1914) и в БАН (1914—1926). Писал е и журналистически материали за вестниците „Мир“, „Македония“ и „Знаме“.

Първото произведение на Рачо Стоянов е кратката повест „Човек“, публикувана през 1904 г. Литературните качества на творбата са високо оценени от Антон Страшимиров и Константин Величков. През 1909 г. излиза сборник разкази, който също получава ласкави отзиви от литературната критика. Произведения на писателя намират място в списанията „Хроники“, „Демократически обзор“, „Съвременник“, както и във вестниците „Ден“, „Литературен глас“ и „Литературен фронт“. През 1936 г. излиза романът „Майка Магдалена“, който получава наградата на БАН. Стоянов превежда от руски, френски, английски и латински произведения на Толстой, Джек Лондон, Марк Аврелий и др. През 30-те започва да пише семейната сага „Доганови“, в която един млад социалист се превръща в консерватор, за да запази бащиното си наследство. Не успява да го завърши преди преломните събития от 1944 г. Работата по такъв роман в годините на комунистическия режим би била опасна и така това най-мащабно произведение на Рачо Стоянов остава незавършено. Той умира през 1951 г.

През 1986 г. на негово име е учредена национална литературна награда, която се присъжда веднъж на три години от Дряновската община за изключителен принос в развитието на българската култура на хора. Сред носителите на наградата е Валери Петров. Името на Рачо Стоянов носи и драматичният театър в Габрово.

„Майстори“ е най-успешната творба на този малко познат български автор. Писана и редактирана цели пет години, пиесата е избрана за откриване на театралния сезон на Народния театър „Иван Вазов“ през 1927 г. На Рачо Стоянов при редакцията помагат Николай Лилиев и тогавашният директор и режисьор на Народния театър Николай Масалитинов. Пиесата предизвиква фурор и в публиката, и в критиците. През 1928 г. е преведена и на френски език. Със спечелените от успешното ѝ представяне пари Рачо Стоянов си позволява да живее за половин година в Париж.

Постановки на „Майстори“ са правени също в Белград (1936 г.), Прага (1938 г.), Загреб (1943 г.). През 1968 г. пиесата е поставена и в Москва.

„Майстори“ е пиеса за мъже. За мъжката чест, за мъжкия морал, за мъжката вяра, за мъжката сила и за мъжкото достойнство. И за мъжкото порастване. Или непорастване. За това дали си достоен за любовта на една жена, или не си. Този зов за мъжественост е особено нужен днес, когато мъжкото начало се потъпква системно и сякаш с едно садистично удоволствие в съвременното общество. Както се потъпква всъщност и най-ценното, което всяка жена носи в себе си – чистотата, без която женската сила угасва.

Тези традиционни ценности присъстват тъй ярко в „Майстори“, че пиесата е като глътка свеж въздух насред бездуховното ни материално съществуване. А езикът е така поетичен и образен, че можем само да въздишаме по таланта на възрожденските българи. И да им благодарим за красотата, която имаме честта да наследим от тях.

Но да се върнем към днешния драматичен триъгълник, в който отново има двама мъже и една жена – Морфов, Кръстева, Будинов. В този триъгълник любов няма. И морал няма. Нито сила. Има много честолюбие и много желание да се наложиш над другите. Ама не с финес, талант или истинност. А с агресия, подигравка и потъпкване на другия. С подлост. Нивото е паднало толкова ниско, че на човек му се доплаква.

Но надежда има. Защото краят на пиесата е трагичен: любовта е убита. А в днешния триъгълник има шанс да се оттласнем от дъното. Когато човек успее да види низостта си отстрани, може пък да му се прииска да тръгне нагоре. Все пак. И макар че не е лесно…


  




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 475393
Постинги: 134
Коментари: 248
Гласове: 440
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031