Не съм на себе си. Отдавна.
На Него съм. До смърт почти.
Съдбата ми - отсам безславна -
оттатък ще се завърти.

Подминах лекото с насмешка,
плътта дошло да изкуши.
Избрах скръбта ми да е тежка
и лесно да не се теши.

Нарочих си безброй прегради
и крепости пред моя дух.
Горчах сред хорските наслади,
за ропота останал глух.

Низвергнат, хулен и виновен -
такъв живота си живях.
Сърцето, стегнато в окови,
да бих развързал, не успях.

И без излишни монолози
дали да бъда или не -
с венец от тръни, вместо рози,
стоя пред Бог на колене.

Че само Той единствен знае
доколко вярата тежи.
А щом духът ми не роптае -
по Пътя нека продължи...

(Птицата в теб)
Ведролей