Светът за Господ е забравил,
превзет от тъмен властелин.
Не помни праведния Авел,
но хвали злобния Каин.

Реки от кърви аленеят
сред гробища околовръст.
А шепне в лудите злодеят
желания за още мъст.

За още взривове, пожари
и трупове на планини.
Да бърза злият, да удари,
да стреля без да се свени.

Живот, зачеркнат като грешка,
и равен на един куршум.
Къде ти тук съдба човешка
по дългия житейски друм?

Дали зъбът или окото
на Правдата ще върнат дан,
когато трупа се горкото,
подобно лава от вулкан?

О, свят на гибел и омраза,
потънал до самия ад!
Ти сам с отрова се наказа,
отхвърлил Бог и Благодат.

Че днес, когато брат със брата,
кървят с простреляни тела,
отново палиш им враждата
с ракети, с бомби, с пушкала...

Не искам хич да те оплача,
че ти си Рим във руини.
Проклет Нерон ти е палачът -
грехът на твоите вини.

Но иде скоро Съдията,
подобно бляскав гръм отвъд,
на тебе да даде разплата
в Гнева на Страшния Си Съд.

(Възходът на падението)
Ведролей