Уморено от думи човечеството спи под огромните
изковани от шипове остри, бодливи лъжи
и сънува онази любов, цял живот неизбродната,
без която светът е пустиня и всичко тежи.

Уморено от мислите чужди, екран, шумотевица,
се препъва безсилно по равния, скучен асфалт
и не чува, не вижда, че не е мъдростта отживелица,
и не помни, че дядо му просто, но с дух е живял.

Как да вярва, къде да потърси онази жадувана
чиста капка планинска роса и минута покой, 
щом от всички страни му крещят, че без много умуване,
а с богатството единствено може да бъде герой!?

И превзето от битка за жалко и дребно битуване,
няма спомен за песен и смях, за ефир, върхове...
Само дребно еснафското, сигурно днес съществуване
е и смисъл, и цел, оправдала милион грехове.

Накъде ли върви, ще постигне ли щастие някога,
ще намери ли своя единствен спасителен бряг?
Ще открие ли в себе си сили за пътя, обратния,
в който никой за никого не е безмилостен враг!?

Може би, някой ден ще си спомни - родено е в утрото,
озарило света за добро, за сърдечни ръце
и узряло за вечност, ще приеме с усмивка минутите,
изравнили по стойност в очите му свят и сърце.

Еснафското буржоазно общество се разпада и оттича в канализацията на историята.

човек да застане пред рядко красив изгрев, който го изпълва с такова топло и светло чувство, че той спонтанно възкликва в себе си: "Ех, да можеха всички хора да видят това!".
Това стихотворение е един такъв изгрев.

Петстъпен анапест - тежък, драматичен дори за социална поезия! Поздравления, Вики!

УМОРЕНО ИЛИ УМИРАЩО ВСЕ ЕДНО

Човечеството което познаваме много скоро ще оскотее, дори повече от времето на купонната система по времето на Филип Димитров!!!!

Тия мародери искат със същата цел да свалят валутния борд!!!!

Истинско.