Животе мой! Сега си ми потребен.

Но помниш онзи нескончаем низ

от скръбни дни, в които те погребвах

под пласт несъществуващи вини.

И с някакъв изтънчен мазохизъм,

изтрил от картата посоките копнежни,

смених компаса с черногледа призма,

да ме сподириш сляпо в бездната.

 

Коктейли пих от болки непознати,

та в твоите съсухрени гърди

повече да заболи и от стрелата,

пронизала сърцето ми преди.

Корав излезе, оцеля, гадино!

Трупът ти полужив ми дотежа.

Коварно те калесах с тръпно вино,

за да повярваш в първата лъжа.

 

За по-напряко те помъкнах по бордеи,

дано олекнеш, девалвираш, вкусил грях.

В една подобна уж на другите постеля

искра надежда на лицето ти съзрях.

Тогава някъде, май взех, че те обикнах;

сближихме се, взаимно си простихме.

Дори съдбата, насред пътя ни изникнала,

бе вече друга - щедра и усмихната.

 

Животе мой! Сега си ми потребен.

Виж, колко дарове! Същинска благодат.

Да спрем до ъгъла. В отлитащото време,

някой друг (аз помня онзи глад)

може къшей от софрата ни да вземе.

А ти би станал още по-богат.

Някои животи сякаш не са се състояли, защото успяват да се измъкват не без помощта на разминавания, несъстояли се обещания или каквито и да е други обстоятелства.

Да, нерадостно е това, което казвате. Надявам се само, че това не е констатация на база Ваш личен опит. Но... нали е живот - орязван, семпъл - все трябва да се изживее някак.

защото се нуждаят от нас !

Децата ни, възрастните родители, приятел в беда, домашен любимец... И тук иде реч не само за действието обгрижване на споменатите, а и за чисто човешкото ни присъствие до тях. Това е сериозен мотив, за да живеем, а също и добра заявка за пълноценност в живота. Но... не е достатъчно. Животът е първо наш и едва тогава идва раздаването му за другите. Не, не е егоистично. Ако пренебрегваме себе си, в полза на другите, тази наша иначе похвална жертвоготовност, пак ще ни прави да изглеждаме жертви в очите на хората, за които се грижим. А това несъмнено би им причинило страдание. Именно това е най-правилното, но и най-сложното - да намерим някакъв приличен баланс, между личното ни обгрижване и това на останалите. Понеже обстоятелствата, обикновено, невинаги са на наша страна и под контрол.
Панацея... Универсалното средство, което лекува всички страдания. Красив ник си избрала. Той, може би, отразява твое житейско кредо или личностни качества, но нямам нито правото, нито пък бих си позволил да те анализирам.
Защо избърборих толкова? Едничката причина е, че долових нотка на отчаяние и дори някаква обреченост в израза "Трябва да издържим". Искрено се надявам да съм сгрешил.
Благодаря, че се отбеляза под публикацията ми! Допадат ми хора, които притежават усет към красивото. И под красиво, нямам предвид моето стихо. Чудесен уикенд желая!

Страхотно!! Поздравления за стиха. :-)

Доволен съм, че прочетеното Ви е допаднало. Чудесна вечер Ви желая!