Прочетен: 2964 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2022 19:53
Животе мой! Сега си ми потребен.
Но помниш онзи нескончаем низ
от скръбни дни, в които те погребвах
под пласт несъществуващи вини.
И с някакъв изтънчен мазохизъм,
изтрил от картата посоките копнежни,
смених компаса с черногледа призма,
да ме сподириш сляпо в бездната.
Коктейли пих от болки непознати,
та в твоите съсухрени гърди
повече да заболи и от стрелата,
пронизала сърцето ми преди.
Корав излезе, оцеля, гадино!
Трупът ти полужив ми дотежа.
Коварно те калесах с тръпно вино,
за да повярваш в първата лъжа.
За по-напряко те помъкнах по бордеи,
дано олекнеш, девалвираш, вкусил грях.
В една подобна уж на другите постеля
искра надежда на лицето ти съзрях.
Тогава някъде, май взех, че те обикнах;
сближихме се, взаимно си простихме.
Дори съдбата, насред пътя ни изникнала,
бе вече друга - щедра и усмихната.
Животе мой! Сега си ми потребен.
Виж, колко дарове! Същинска благодат.
Да спрем до ъгъла. В отлитащото време,
някой друг (аз помня онзи глад)
може къшей от софрата ни да вземе.
А ти би станал още по-богат.
Панацея... Универсалното средство, което лекува всички страдания. Красив ник си избрала. Той, може би, отразява твое житейско кредо или личностни качества, но нямам нито правото, нито пък бих си позволил да те анализирам.
Защо избърборих толкова? Едничката причина е, че долових нотка на отчаяние и дори някаква обреченост в израза "Трябва да издържим". Искрено се надявам да съм сгрешил.
Благодаря, че се отбеляза под публикацията ми! Допадат ми хора, които притежават усет към красивото. И под красиво, нямам предвид моето стихо. Чудесен уикенд желая!