Светът е спрял на своя ъгъл,
замръзнал в зимната мъгла.
Очакването става дълго,
когато чакаш в тъмнина.  

Илюзиите-дъжд попиха
на капки в жадната земя.
И някъде изохка стих
през вечната си самота.  

Обесен миг отвъд звездите
комета стара разлюля.
Пропяха вътре в мен петлите
и съмна старата Земя.

Тъмната нощ преминава
Небето е дарило Земята
със своята Роса
Зазоряване...
Свтлият Ден приближава
Мракът се разпръсква
от лъча Светлина
Каква Красота
Зазоряване...
Нощта отстъпва на Деня
И ето, всичко ще е Светлина...
Зазоряване..

И в угасването на деня, потопен в магичен залез и в разсъмването има от мистиката и магията на светлината.
Благодаря, Веси!