ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ : 

Искам да мисля, че за Бог е все едно, вярват ли в него хората или не, говорят ли за него или мълчат. Той е Бог, и не е длъжен да се интересува от такива дреболии.

Потиска ме факта, че болшинството хора вярват, че Господ съществува, за да им служи и всячески да им помага. За тях Господ е пиколо от космоса, на което може да позвъниш във всеки момент, когато ти потрябва. Защото те не могат да разберат, че Господ съществува за това, да ни даде възможността и силата да се оправяме сами в собствените си дела.

Аз съм вярващ човек. Не ходя на църква и не принадлежа на никаква конкретна религия, но вярвам в Бог. Мисля, че това му е достатъчно.

Аз обичам рокендрол. Това е невероятна революционна форма на себеизразяване, способна да измени човека така, че той сам да престане да учи. Впрочем, а съм принуден да призная: в рокендрола има твърде много лайна. Много.

Рок звездата трябва да се старае да бъде честна. Дори опитите се считат.

Навярно, повече от всичко на света ме огорчават децата ми. Изумен съм, колко жестоки могат да бъдат, както и всички деца, навярно.

Безсънието е най-добрият наркотик за творчеството.

Израстнах в Австралия – в страна, която никога не е имала своя култура, освен, разбира се, културата на аборигените. И, навярно, именно за това аз повече от всичко съм и благодарен – за това, че тя ме накара да търся неща в други страни. А търсенето си мисля, че е най-важното,

Харесва ми да мисля, че можем да направим всичко със своя живот, което влезе в главите.

Ти трябва да бъдеш безжалостен към това, което си написал. Иначе нямаш никакво право да се отнасяш към своето творчество добре. Ако ти не можеш да вдигнеш скалпела над своите произведения, то те винаги ще останат чудовищни изроди, покрити с брадавици и вкостенели израстъци.

Отдавна попитах някого: за какво да пиша. Отговорът беше такъв: за любовта и Бог. И аз помислих: добра идея.

Любовта е винаги обещание, а аз обичам да давам обещания.

Ник Кейв е роден в малкото градче Уоръкнабийл (Warracknabeal), в щата Виктория, Австралия. Майка му — Доун е била библиотекарка, а баща му — Колин, учител по английски език. Той има двама братя — Тим (р.1952 г.) и Петер (р.1954 г.), и сестра — Джули (р.1959 г.).
Като дете е живял в Уоръкнабийл (Warracknabeal), а по късно в Уангарата (Wangaratta), провинциална Виктория. Той е кръстен и възпитан в Англиканска църква. Получава образованието си в класическа гимназия и Факултет по изкуства (Мелбърн), който посещава само две години.

В гимназията се запознава с Мик Харви и заедно формират училищна група, по-късно прераснала в „The Boys Next Door“, с която през 1979 г. Ник Кейв издава първия си албум „Door Door“. „The Boys Next Door“ скоро се прекръщават на „The Birthday Party”, издават едноименен албум (1980 г.) и се преместват от Мелбърн в Лондон. Излизат албумите им „Prayers on Fire“(„Молитви върху огън”)(1981) и „Junkyard”(„Сметище”) (1982), но така или иначе Лондон не се впечатлява достатъчно и групата се премества в Западен Берлин, където записва три студийни албума и два сингъла — единия от които „Mutiny”(„Бунт”) е краен израз на екстремистката ѝ музика.

През 1983 г. „The Birthday Party” се разпада и Ник Кейв се установява за кратко в Лос Анджелис, пишейки филмов сценарий – „Ghosts…Of The Civil Dead” („Духовете на цивилните мъртви”), който по-късно се превръща в театрална пиеса, филм за затворници и музикален албум (1989 г.). Приблизително по същото време от останките на „The Birthday Party” – самият Кейв и Мик Харви (барабани), Бликса Баргелд (китара) от „Einsturzende Neubauten”, Бари Адамсън (китара и пиано) от „Magazine” и Хюго Рейс (китара) формират „The Bad Seeds”(„Лошите семена”). Заедно с Анита Лейнпрез 1984 г. групата издават първия си албум „From Her To Eternity”(„От нея до Вечността”).

През 1985 г. излиза „The Firstborn Is Dead”(„Първородният е мъртъв”), в който групата експлоатира библейски, а в музикално отношение — блус-мотиви от делтата на Мисисипи.

През 1986 г. – „Kicking Against The Pricks”, където са събрани предимно кавъри — между които и на „Hey Joe” и на „All Tomorrow’s Parties”(„Velvet Underground”), последван още същата година от „Your Funeral…My Trial” („Твойто погребение…Моят процес”), а през 1988 от „Tender Prey”(„Нежна жертва”). „Your Funeral…My Trial”, „She Fell Away”, „Mercy Seat”(„Място на състраданието”), „City of Refuge”(„Град на Спасението”) – централните композиции от последните два албума третират предимно християнска проблематика.

През 1992 г. излиза „Henry’s Dream”, в който дори и не толкова трагичната тема за липса на алкохол („Чашата ми е празна, братко”) придобива болезнен оттенък. Следва световно турне и концертният „Live Seeds”, а през 1994 се появява „Let Love In”, обединен около едноименната композиция и двете „Do You Love Me”.

Любовната тематика не променя особено настроението на песните и музиката, но дори и според Кейв никой не е очаквал от него да издаде весел и радостен албум. Все пак „Murder Ballads” (1996) представлява истинската кулминация на дългогодишната обсесия на Ник Кейв от мотива за смъртта и насилието. Всяка от песните е построена върху наратив, разказващ за смъртта на любимата/любимия, за убийството ѝ/му от другия поради несподелени чувства („Henry Lee” с Пи Джей Харви), материални затруднения („The Willow Garden”) и просто романтичност в несъвместимостта на красотата с живота („Where The Wild Roses Grow” с Кайли Миноуг) или върху размишленията на масов убиец, отричащ свободната воля („O’Maille Bar”) и на самотна нещастна девойка, съзнаваща трагичната преходност на всичко живо („The Curse Of Milhaven”).

Синглите с участието на Пи Джей Харви и Кайли Миноуг заемат първите места в класациите и през 1996 г., MTV награди Ник Кейв за най-добър мъж-певец, награда, която Кейв отказва с думите “Благодаря ви, но не…, не ви благодаря”, мотивирайки се, че не иска да се състезава с други хора в областта на изкуството.
През 1997 излиза “The Boatman’s Call” – най-опростеният и лиричен албум дотогава, без характерните неясни метафори и множество текстови препратки, а през 1998 „The Bad Seeds” издават „The Best of Nick Cave and Тhe Bad Seeds”, след което Ник Кейв започва да работи предимно сам.

Ник Кейв се среща с Анита Лейн от 1970 до 1980 г. Тя има много силно влияние върху него и работата му. Въпреки това те записват заедно само няколко песни.
След завършване на дебютния си роман „И магарето видя ангела”, Кейв напуска Западен Берлин, малко преди падането на Берлинската стена и се премества в Сао Пауло, Бразилия, където се срещна с журналистката Вивиан Карнейро (Viviane Carneiro). Двамата имат син, Люк (роден на 10 май 1991 г.), но никога не са били женени.
Кейв се среща с PJ Harvey в средата на 1990 г.
Когато любовната им афера приключва, той се вдъхновява и написва албума „The Boatman’s Call”. През 1997 г. се среща с британския модел Сузи Брик. Тя се отказва от работата си и през лятото на 1999 г. сключват брак. Имат двама сина.

Ник Кейв издава първата си книга –„King ink“, през 1988 г., колекция от текстове и пиеси. През 1997 г. следва „King ink II“, съдържаща песни, стихове, както и препис от радио есе, което е направил за BBC.
Докато се основава в Западен Берлин, Кейв започва работа по творба, която ще се превърне в дебютния му роман – „И магарето видя ангела“(1989 г.).

На 8 септември 2009 г. е публикуван втория му роман наречен „Смъртта на Бъни Мънро”.

То почна, когато ме отведоха от къщи.
И ме поставиха в редицата на мъртвите.
Аз бях съвсем невинен,
но ще ви кажа пак:
не се страхувам да умра
Свикнах да протестирам,
свикнах със студа и жегата,
с нащърбената чаша, порочната тълпа,
с лицето на Исус в супата
и с техните зловещи обедни блюда,
с вагонетките, с шума на колелата,
с боклуците и кокалчетата в храната,
с добрите и лошите неща.
И мястото на състраданието ме чака.
И чувствам, че главата ми гори.
И искам наистина да свършат с мен
според мерките им за добро –
зъб за зъб и око за око.
И все пак истината казах.
И не ме е страх да умра.
Тълкувам думи и знамения –
червената мъгла, зъба почернен.
Стените – гадни. Черни. Като в гето.
И болен дъх зад раменете.
И болен дъх зад раменете.
И болен дъх зад раменете.
И болен дъх докосва раменете.
В параклиса приказки слушам.
Как Христос роден е в кошара.
И като някой скитник прокъсан –
после на кръста разпънат.
И това му отива – нали дърводелец е бил
по професия – всички казват така.
Със своята дясна ръка
татуирах З. Ъ. Л. върху лявата.
После – тези петима мръсници –
без съпротива умряха.
Тронът Му в небето е от злато.
Кивотът със Завета там стои.
И цялата история –
разправят – към този трон върви.
Тук долу от дърво и тел обаче е направен.
А тялото ми в пламъци гори.
И Господ никога не е далеч, когато
към мястото на състраданието се изкачвам.
Главата ми – обръсната, в жици омотана.
И като нощна пеперуда, която
към ясното око на светлината се стреми
Отвъд предела на живота си минавам,
за да се скрия за кратко в смъртта.
И все пак никога не съм излъгал.
Ръката ми убиец – З. Ъ. Л. се казва,
на нея – сватбена халка Д.О.Б.Ъ.Р.
– оковите дългогодишни
потискат непокорна кръв.
И мястото на състраданието ме чака.
И чувствам, че главата ми гори.
И искам наистина да свършат с мен
според мерките им за добро –
зъб за зъб и око за око.
И все пак истината казах.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието гори.
И чувствам, че главата ми блести.
И се надявам наистина да свършат с мен.
според теглилките им за добро –
зъб за зъб и око за око.
И повече какво да губя няма.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието блести.
И чувствам, че главата ми дими.
И се надявам наистина да свършат с мен
според представите им за добро –
зъб за зъб и око за око
И все пак доказателства няма,
нито мотив: “защо”.
И мястото на състраданието дими.
И чувствам, че главата ми се топи.
И им помагам наистина да свършат с мен
според фалшивите представи за лъжа –
истина за истина и лъжа за лъжа.
И повече какво да губя няма.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието се топи
И чувствам, че кръвта кипи
И зная, че наистина прецаквам
купона на тези следствия и данни –
око за око и лъжа за лъжа.
И все пак истината казах.
И не ме е страх да умра.
И мястото на състраданието ме чака
И чувствам, че главата ми гори
И искам наистина да свършат с мен
според своите мерки за вяра –
живот за живот и лъжа за лъжа.
И все пак доказателства няма,
И не ме е страх да кажа лъжа.
И мястото на състраданието ме чака
И чувствам, че главата ми гори.
И искам наистина да свършат с мен
според мерките им за добро –
лъжа за лъжа и око за око
И все пак истината казах.
Страхувам се, че казах и лъжа