Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2017 13:25 - Сребристите очи на тишината
Автор: zemela Категория: Изкуство   
Прочетен: 2630 Коментари: 3 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Сребристите очи на тишината
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.

И бряг е тъмнината за огнище,
от пламъка си собствен уморено.
Отвъд предела, вече няма нищо -
ни цвят на смях, ни сънища зелени.

А тишината... може би, е крясък,
изригнал от вулкани премълчани,
но думите не стигат, в тях е тясно
(вулкан в какво ли може да остане!?).

Къде ли се побира пустотата
и как от смърт единствено се ражда -
умират дните, губят сетивата
извечната способност да са жажда.

Минута подир век изтича бавно,
надеждите догарят, без да греят.
Навярно, гений злобен е откраднал
последните лъчи. Сега лудеят

едиствено на дух студен крилата
и няма нито радост, нито болка.
Сребристите очи на тишината
без плач се взират. Просто могат толкова.



Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - О, Вики, откъде събра сили за такъв ...
10.01.2017 15:12
О, Вики, откъде събра сили за такъв мощен вик, за толкова мъка и болка! Красиво, богато, но така безнадеждно - а панорамно, пластично, вдъхновено! Подозирам, че това видение на тишината със сребристи очи има нещо общо с последните метеорологични прогнози:)))
Много ми хареса! Поздрави!
цитирай
2. travell - Взират се, а надежда няма. Така ли ...
11.01.2017 10:35
Взират се, а надежда няма. Така ли излиза?
Някой с черен хумор беше казал: Надеждата умира последна, но и тя все пак умира!
В някои случаи обаче, човек се настройва така, че умирайки една надежда след себе си възражда други нови. Нещо като инстинкт за самосъхранение
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1628400
Постинги: 512
Коментари: 1731
Гласове: 23900
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031