Гледам безумните очи на новия паметник на София, чета за това, че те уж ще светят в тъмното нощем на софиянци, кого - да стряскат, кого - да забавляват, кого - за селфи, и си мисля за идеята на художника и за компромисите в изкуството, които го превръщат в обществен предмет на дискусии... Да, излъчват безумие тези очи, вероятно така е гледал човекът, воювал десетки години с Василий  ІІ Българоубиец, един от най-великите пълководци и владетели на Източната Римска империя, разбирай Византия,  и по време на тази война въпросният Самуил, фигура леко загадъчна в нашата история, по различлични причини, тоже  изобразен на паметника, е търпял загуби и нанасял такива - вкючително и в собственото си семейство, все в името на царството. Да, определено  имаме нужда от този паметник, също и  от неговите очи, от напомнянето за очите на хората на Самуил, това не трябва да се забравя, и без това вече е почти забравено... Не очите, махнете му меча, махнете му скиптъра, защото в минутите, когато е разбрал за ослепените, той ги е изпуснал. И сложете ръката на сърцето му. Самуил умира от сърдечен удар, когато научава за смъртта на своите войници. 

Тъй като явно ще променят тези очи по някакъв начин, ще  сложа една снимка тук, за да се вижда какви са били. 

Считам, че паметникът е съвършен в този си вид!
Мога да се мотивирам, но сега нямам време. Единственото, което ще обясня е, че очите му символично излъчват светлината, която е блестяла в очите на хилядите му воините, преди да бъдат жестоко избодени от враговете ни (противно на всички човешки закони и военни правила)!
Поздрави - Литатру!

и аз нямах време, затова си позволявам да отговоря сега. Далеч не смятам, че в очите на войните му е блестяла подобна светлина, тоже изобразената в резултат на художественото възприятие на художника, поради простата причина, че не е приятно да бъдеш военопленник - съдбата ти е неясна, не знаеш дали ще се прибереш вкъщи при жена си, родителите си и децата си; трябва да Ви кажа, че героите в историята са малко - тези със светлината, останалите правят пълнежа на историята и на практика я променят, като се връщат вкъщи след войната - кои здрави, кои осакатени, и продължават да си обработват нивите и да правят деца... Хайде без лицемерие - историята я променят царете. Този конкретно е изгубил. Такава му е била съдбата, няма как да не изгубиш, ако цял живот водиш битки, и видиш накрая, че войниците ти се завръщат ослепени. През средновековието отнемането на зрението е символично прекъсване на връзката с хората, нали така?Величието на този владетел, е в неговата трагедия. И да, имало е други, които не са били толкова трагични, те са преживели България и са станали наследствени аристократи на друга държава.