Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05 18:25 - Светлиния капан - Архетипни разяснения Тунела и светлинния капан за души
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 335 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.05 18:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  петък, 13 май 2022 г. Светлиния капан - Архетипни разяснения

   image


В последно време ставаме свидетели на безпрецедентна кампания от страна на различни извънземни фракции и техните опити да лобират за своята версия за „нещата“, давайки ви „ценни съвети“ за това какво би следвало да направите след като напуснете физическо си тяло. И общият мотив който се забелязва е да ви посъветват след като успеете да се измъкнете от наложения ви холографски затвор да се явите пред прага на... империята Орион – или както е видно от първата стъпка на вашето „звездно пътешествие“!В общи линии става дума за „електронното одеяло“, което бунтовническата фракция инсталира около Земята, изолирайки я по този начин от нападенията на официалните структури на Орион, но превръщайки я по този начин и в затвор – нещо от което други звездни раси се възползват, за да изхвърлят тук своите „нежелани представители“. 

  image

Интересното в случая е, че представената датировка за поставянето на електронния щит е в корелация с други езотерични източници, които директно казват, че след потопа „богинята скрива лицето си от Земята“, което е алюзия за изтеглянето на официалната орионска фракция. Та в случая се твърдеше именно същото – че електронното одеяло е поставено точно след потопа или преди около 13 000 години и че този факт е в основата на това планетата да е уникална като комбинация от фактори. От една страна електронния щит прави „холографската материя“ по-гъста, от друга специфичната манипулация на ДНК, прави човешките тела по-орязани откъм възприемане на по-голямата действителност, но същевременно позволява тази реалност да бъде изживяна много по-силно. Между другото „потопа“ е причинен от ЕНЛИЛ (Архангел Михаил или MI-KHAA-EL – първи главнокомандващ на частите MIKH-MAKH) – и двете понятия са титли, а не конкретна личност с произход Орион. Един от възможните преводи на съдържанието на понятието, което стои зад тази титла е „Предводител на небесните сили на KHAA, от страна на Майката“. 
   image

„Официалното“ обяснение за този доста непопулярен от човешка гледна точка ход е, че империята Орион не може повече да стои безучастна и да гледа „извращенията“ на бунтовническата фракция най-вече по отношение на генетиката на човека и предпочита да затрие всичко! Бунтовническата фракция оставя орионските части да си „свършат работата“, но след това ги причаква от засада и ги разбива. Основното за което тях обаче ги е грижа е спасено! Прословутият Ноев ковчег не е морски кораб, а космически такъв и е натоварен с всички ДНК-проби необходими за рестартиране на цивилизацията и за продължаване на доходоносния бизнес! Всъщност, това може би е основната причина много същества от различни звездни системи да искат да се инкарнират тук! По този начин те се развиват много по-бързо и научават много повече, живеейки далеч по-кратък живот от това, което във вселената се счита за „нормално“ и след това „забравят“ до момента в който успеят да преодолеят поставения светлинен капан. Идеята е, че ако някой е поставен в подобно положение да научава „уроците“ в такива субективно погледнато тежки условия, той учи много по-бързо в сравнение с това, ако живота му е „вечен“ – тоест да сменя тялото си както сменяте автобуса, запазвайки спомените си. И под „учи“ не се има предвид натрупване на някакви статистически данни, които да използвате с течение на времето все по-умело, а напълно различни ситуации, които в огромната част от случаите ще са напълно нови поради изкуствената липса на предишен опит.
  image

Тунела и светлинния капан за души
неделя, 10 май 2015 г. Тунела и светлинния капан за души   image               През 1990 г. – почти 10 години преди излизането на популярната филмова трилогия „Матрицата“, бившия сътрудник на ЦРУ с името Джон Грейс пише книга под псевдонима „Вал Валериан“ с наименованието „Матрицата II: Отвличането и манипулацията на хора чрез напреднала технология“. Сивите, които са описани много добре и от Уитли Стрийбър са тези, които притежават техническото оборудване, за да извличат енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също имат и възможността да извличат спомените и преживяванията на човешките същества. Точно те са тези, които причакват в светлината, когато човешкото същество умира. След това човека бива „рециклиран“ в друго тяло и целия процес започва наново. Според автора, капана със светлината в тунела по време на смърт е изобретен сравнително скоро и има за цел определени души да бъдат вкарани в нов репродуктивен цикъл. Когато човек бъде сканиран малко преди да умре, извънземните могат да видят всички негови близки и роднини, които вече са починали. Те проектират образ на „роднината“ в тунела с бялата светлина и този образ ви отвежда все по-надълбоко. Ако изберете да го последвате, може да се окажете в капан и да бъдете изпратени в следваща инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята има доста добро разбиране за духа, но се опитва да придобие контрол върху него. За да изпълни своето предназначение този капан има нужда от солидна реклама и не случайно сте чували стотици пъти фразата да „последвате светлината“, когато се окажете в предсмъртна ситуация.
(По отношение на извънземните приличащи на богомолки има значително по-малко информация. Обикновено са засичани да работят заедно със сивите на космическите кораби, но в ролята на надзиратели и командващи процеса. Богомолката като насекомо носи това име защото когато се храни прилича много на човек който се моли с две ръце поставени заедно пред лицето си. Това повдига въпроса, кой е подучил хората да поставят ръцете заедно когато се молят на „БОГ“?
Очевидно Валериан и извлякъл част от заключенията си от работата на Робърт Монро, човекът, който първи изучава преживяванията извън тялото чрез един научен подход. Той публикува откритията си в три книги. Във втората – „Далечни пътувания“ той картографира различните местности в астрала. В същата книга прави заключението, че човекът е експеримент на „Някого“ и е направен с цел да произвежда субстанция наречена „лууш“. Това очевидно е много рядка субстанция и този, който я притежава я намира за изключително важна за това, за което я използва. Поради нейния недостиг тя започва да се произвежда изкуствено вместо да се търси в естествената й форма. Така бива създадена Градината, за да се произвежда в нея лууш.
Философският въпрос, който много хора си задават предвид всички тези факти е дали душите на Земята живеят в един своеобразен холографски затвор и са „отглеждани“ като енергиен източник или има нещо отвъд това? При тяхната смърт те биват примамени към светлината и към Луната чрез красиви звукови и светлинни ефекти, така че да бъдат заловени. Има някакъв вид технология (или кула) /КУЛАТА ДЕЙСТВИТЕЛНО СЪЩЕСТВУВА, А И НЕ САМО ТЯ И Е ЗАСНЕТА ОТ КОРАБИТЕ ОБИКАЛЯЩИ ОКОЛО ЛУНАТА, ОТ ОГРОМНИТЕ НАЗЕМНИ ТЕЛЕСКОПИ И ОТ "ХЪБЪЛ". - ПУСНАЛ СЪМ КАДРИ В БЛОГА ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА И ПОЛОВИНА НАЗАД./ на Луната, която очевидно задейства този процес. Душите биват задържани на Луната преди да бъдат трансферирани. Техните спомени биват напълно заличени от светлината и биват рециклирани, реинкарнирани или заточени отново на Земята като хранителен източник „грижливо отглеждан“ от различни същества които се хранят от тази енергия. (Отговорът на този „философски въпрос“ не може да е еднозначен, защото Земята играе ролята на една мултифункционална платформа, която поддържа в себе си редица първични сценарии и този за фермата-затвор е само един от тях, но пък е напълно „реален“ за тези, които са избрали да го изживеят или са попаднали в него при други обстоятелства. Земята обаче предлага и много други „сценарии“, които са обяснени по един изключително уместен начин в статията „Причини да съществувате в човешко тяло на Земята“ Колкото до „затворническите сценарии“, при тях също причините могат да бъдат много разнородни, но ако трябва да се направи някакво обобщение най-често вариантите са следните (но това далеч не са всички):
. Конкретната душа е била вкарана в капан или „отвлечена“ от своята родна планета от Империята или друга извънземна структура и е държана тук като „трофей“ или просто бива източвана за енергия. Някои от тези „родни планети“ през това време вече за завладени от Империята или пък са били напълно унищожени.
• Друг вариант е когато конкретната душа не се е съобразявала с кошерното съзнание, което бива установено като модел след като планетата е завладяна от Империята. Империята обикновено управлява чрез нещо като кошерна неврологична мрежа подобна на нашия Интернет но органична. По този начин те връзват всичко и всеки, така че да елиминират всяко възможно чувство за лично пространство. Много същества при това положение биха действали като опозиция на такъв ред с което стават заплаха и биват задържани и изпратени на Земята.
• Друг вариант е ако душата е била заловена в някаква „нелегална дейност“ съобразно законите на Империята като търговия с оръжие, технология или наркотици и всичко за което се изисква специален лиценз за търговия.
• Конкретната душа е била член на военните сили на завладяна планета от Империята. Империята не обича да хаби ресурси. След като паметта бива заличена, остава едно ядро от информация, което придава на личността определени специфични черти на база на миналия опит. Много трудно е те да бъдат отстранени при това заличаване на паметта. Интересното в случая е, че доста от военните днес на Земята са или бивши служители на Империята в изгнание без дори да го подозират, или пък са бивши членове на отдавна забравената си родна планета, сражавайки се на противниковата страна поради амнезията и контрола над съзнанието.
• Душата е част от някаква бунтовническа фракция, която се опитва да подкопае установената система на Земята и е била изпратена специално тук като мисия. Обикновено получават и „външна помощ“ и имат подсъзнателен подтик, че са тук, за да свършат нещо конкретно.
• Душата е бивш жител на Империята или на някой от нейните съюзници и се намира в изгнание. Такива „хора“ винаги се отличават и лесно могат да бъдат идентифицирани на Земята, защото част от тяхната същност все още е здраво обвързана с идеята за имперския идеализъм. Те обаче нямат никакъв спомен за това откъде идва тяхната привързаност към имперския модел и дори, че той съществува в подсъзнанието им.


Един много интересен източник по темата за „трансфера на души“, който дава доста интересна и специфична информация е Зеф Даниел. Той прави своето изказване по специализираното радиопредаване „Coast to Coast“. Там твърди, че е бил подложен на промиващи съзнанието ритуали от неговото семейство. Според него душите на хората биват залавяни по време на смъртта на тялото смашина произвеждаща бяла светлина, която е позиционирана на Луната. Той казва на водещия на предаването, че това е някакъв вид кристална структура. По-важното обаче е, че той е видял до структурата същества, които приличали на хуманоидни рептилии. Те управлявали този гигантски тунел, в който хората влизат след като умрат. Всичко става като в някакъв филм. Те влизат там и виждат любимите си хора и имат едно приятно изживяване. И това ги кара да искат да отидат там. Те мислят, че е прекрасно. „Но аз ви казвам – те просто биват събирани там и после пренасочвани на други места.“ Според него съществува огромен междугалактически пазар за тези „души“, защото плътта е просто само един костюм или дреха. Те хващат душите, взимат ги и ги продават! Търговията съществува и е факт.
Друг бивш сътрудник на ЦРУ и пилот, Джон Лиър, споменава доста сходна теза в същото радиошоу. Според него светлина е „измамен трик“ и говори в продължение на няколко предавания за „залавящата души“ кула на Луната. Тази кула се намира точно в центъра на „лунното море“ Sinus Medii, като височината й е 6 мили и стъпва на нещо като триножник, а на върха има някакъв куб с височина 1 миля. (Лунните морета са обширни базалтови равнини на Луната, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност.) В началото Лиър заявява, че се е чудил за какво ли може да служи тази гигантска антена, която, освен всичко друго, била насочена директно към Земята. Тогава той стига до извода, че предвид че тази технология е на милиони години, вероятно нейното приложение е свързано с приемане и изпращане на души. Когато човек умре, те вкарват душата в тази машина. Когато човек се ражда те пращат душата пак през нея. И това се случва откакто това устройство е там. Според него основната част на технологията е свързана с „куба“. Интересното е, че след това, той се отказва от показанията си, като излиза с довода, че целият този процес е за „развитието на душата“. Преди това той заявява, че извънземните гледат на хората като на „контейнери“, които участват в експеримент.
Очевидно извънземните използват и малки портативни устройства за „трансфер на души“, като такъв подобен случай е описан в книгата на Карла Търнър – „Маскарад на ангели“. Там Тед Райс описва своите спомени за малка черна кутия, която била използвана, за да прехвърли неговото астрално съзнание от оригиналното му тяло в клонирана версия на същото. Една от причините поради които извънземните използвали черната кутия била да не може човешкото съзнание да отиде някъде другаде, а вместо това да бъде вкарано в капан и насочено към клонирано тяло или просто да бъде „складирано“ докато не бъде трансферирано до мястото където извънземните искат да сложат астралното съзнание. Черната кутия е една от ключовите технологии, които извънземните ползват за „рециклиране на души“, която принуждава човешките души да се раждат в тела предварително и специално избрани от извънземните. Обикновено тези „хора“ след това участват в различни специални програми на тайното правителство като супервойници и др. Това се потвърждава и от факта, че на много хипнотични регресии се споменава за огромни складове на различни места, които са пълни с клонирани тела, ползвани съвместно от извънземни и военни части на тайното правителство.


Много често тези, които са имали преживяване близко до смъртта, след това стават „рекламни агенти“ на извънземната манипулация относно „светлината“. Неслучайно получават и щедрата подкрепа на масмедиите. Те ни казват да отидем към светлината когато умрем точно както бляскавата кукичка примамва рибата, която става на вечеря или светлинните капани, които примамват насекомите към тяхната смърт. Религията ню ейдж също рекламира отиването към светлината от няколко десетилетия с различни истории за преживявания близки до смъртта. Дузина касови филми и сериали също здраво експлоатират тази тематика така, че всички да бъдат добре „информирани“ какво да правят след като напуснат своето тяло.
През 1975 г. д-р Реймънд Мууди публикува своите открития относно един относително „нов“ феномен наречен „преживявания близки до смъртта“ и продава над 20 милиона копия до днес. Няколко години по-късно Бети Еди стартира лавина от книги на тази тематика и разбира се бестселърът „Прегърната от светлината“. Данион Бринкли пък има огромен успех с книгата си „Спасен от светлината“, която освен всичко друго му осигурява и сериозна кариера за години напред и появявания в различни радиопрограми, провеждане на лекции и семинари по целия свят свързани с преживяванията близки до смъртта.
На стр. 19 от своята книга Бринкли признава, че е работел като снайперист за ЦРУ в Лаос (по официални данни няма никакво съмнение, че е бил военен, но няма данни че е работел за ЦРУ; Бринкли твърди, че данните са покрити, защото са класифицирана информация). В същата книга той описва и своето преживяване близо до смъртта като твърди, че е бил клинично мъртъв за 28 минути. Той е ударен от светкавица докато ползва телефона в дома си:
„Гледах към предната част на линейката към едно петно над тялото ми. Заформи се тунел и се отвори като око на ураган и идваше към мен. Помислих си че това е интересно място в което да се озовеш. И така потеглих. Фактически изобщо не мръднах. Тунелът дойде към мен. Имаше звук на камбани докато тунелът се извиваше над мен...тунелът ме обгърна изцяло и се чуваше изключително красив звук на камбани които биеха в ритмична последователност. Погледнах напред към тъмнината. Там имаше светлина и аз започнах да се движа към нея толкова бързо колкото можех. Движех се без да ползвам краката си с огромна скорост. Напред светлината стана по-ярка и по-ярка докато не обхвана тъмнината и не ме остави да
стоя в рая обгърнат от брилянтна светлина. Това беше най-ярката светлина която бях виждал в живота си, но въпреки това тя не вредеше на очите ми по никакъв начин. За разлика от примера когато влизате от тъмна стая на светло тази светлина беше успокояваща за очите ми. Погледнах надясно и видях сребърна форма, която се появи като силует през мъгла. Докато я приближавах започнах да чувствам дълбоко усещане за любов и разбрах всички значения на тази дума. Докато съществото от светлина се приближаваше към мен усещах тези чувства на любов все по-силно и те ми носеха невероятно удоволствие.“


След това той казва, че е срещнал същества, които му показали фрагменти от бъдещото и дискутирали с него „мисията в живота“, която трябва да изпълни. Връщайки се в тялото си той изпитал огромна неохота да влезе в него, но трябвало да влезе, защото бил изпратен да изпълни своята мисия!
Бети Еди разказва в радиопредаването „Coast to Coast“ как била придърпана от някакъв вид енергия и нещо, което приличало на тунел и попаднала в тъмно пространство. Той бил напълно черен..., но бил изпълнен с любов, толкова подхранваща и красива, така че тя споделя, че това е най-хубавото място на което е била в живота си. След това усеща и вижда точка светлина, която се пронизва през тъмнината. Тя пожелава да отиде към тази светлина. Било желание на сърцето й да последва тази светлина. В този момент тя започва да отива към светлината. Тогава забелязва, че има „духовно тяло“, защото можела да види, че има крака които били пред нея, но били от „друг вид“. Тя коментира относно тъмнината в тунела, че принципно това би я паникьосало, но любовта, която се излъчвала от това място била толкова силна, че за нея било най-хубавото място на света:


„Беше толкова хубаво. Беше все едно моето тяло, моето духовно аз минаваше през някакво изцеление или трансформация, защото всичко от Земята се разпадаше и аз бях изпълнена с невероятно силна любов. Това е нещо 1000 пъти по-силно от всяка една любов, която сте изпитвали на Земята.“


Но истинската красота дошла малко по-късно когато тя последвала... светлината. В този тунел имало и други същества и повечето от тях желаели да отидат към нея, но тя знаела, че има и същества, които „не са подготвени да отидат към нея“. Тя казва: „те нямаше да оставят това което имаха там – този комфорт, който изпитваха – нямаше да го оставят за нищо на света и да последват светлината. Но аз исках да я последвам. Мисля че някои от тях не искаха да я последват защото не й вярваха.“
Четейки книгите й впоследствие става ясно какви изживявания й носи „следването на светлината“. Тя била посрещната от 3 „ангелски същества“, които говорили с нея относно нейни предишни съществувания и подтиснати до момента спомени. Тези спомени били подтиснати, за да може да участва в земното изживяване. Тя можела да пътува до различни локации само като си помисли за тях. Излизайки от тунела Еди влязла в доста силна бяла светлина и се срещнала с „Исус Христос“, като по време на срещата изпитала огромно чувство на любов и висок трансфер на отговори, които идвали от него на зададените й въпроси. Притежавайки някакво тяло от етерна субстанция, тя посетила различни места, личности и феномени, паркове и градини които били отвъд конвенционалните и била подложена на различни „обучаващи процеси“, които тя възприела като времеви период равняващ се на седмици или дори месеци.
Еди посетила и огромна библиотека, в която можела да узнае всичко за всекиго в историята и в настоящето за много кратко време и с невероятни детайли и можела да наблюдава различни личности от Земята. Също така посетила различни кътчета и различни цивилизации във вселената. Тя била предупредена още при пристигането си, че е умряла преждевременно и че трябвало да се върне, за да изпълни персоналната мисия, която й била отредена. Някои специфични детайли на тази мисия обаче били умишлено изтрити от паметта й, като й било казано, че това ще предотврати някои трудности при изпълнението на мисията. Тя протестирала относно „изтриването“, но й било обяснено, че това е за нейно добро и че е необходимо, както и необходимостта от това тя да се върне. С неохота тя се съгласила, като й било обещано да не стои на Земята повече отколкото е нужно. Нейното връщане във физическото тяло било доста тежко и неприятно като изживяване и било последвано от „демонични“ визити, които били спрени от ангелското присъствие.
Бети говори в книгите си и за „сложен взаимозависим вселенски план“ и човешката възможност „да се провали в него“. Това несъответствие тя обяснява с допустимия обхват на свободната воля, която е поставена в рамките на един по-голям като мащаб „божествен контрол“.
Следването на светлината след смъртта е залегнало и в някои религиозни текстове, където тя също е „промотирана“, но се изтъква факта, че има „други светлини“, които не биват да бъдат следвани защото са от „по-нисш вид“. Така например в „Тибетска книга на мъртвите“, има специален абзац по този въпрос.
„Тибетска книга на мъртвите“ може да бъде разглеждана и от позицията на една своеобразна инструкция затова как да се навигира в различните „равнини на съществуване“ след смъртта. Там се казва, че когато човек умре, му се явяват серии от различни цветове светлина. Починалият трябва да избегне „халюцинациите“ и примамките, които те представляват и да избере „чистата светлина“ (която всъщност се появява веднага за разлика от другите). Книгата указва следното: „не се подлъгвайте от мъгливата светлина с цвят на пушек идваща от ада... Споменете си за чистата светлина, чистата ясна бяла светлина, от която всичко идва във вселената и към която всичко се завръща – първоначалната природа на вашия собствен ум. Естественото състояние на вселената, която не е манифестирана. Отидете в чистата светлина, доверете и се, и се слейте с нея. Тя е вашата истинска природа, тя е вашият дом.“
Според „Тибетска книга на мъртвите“ точно по време на смъртта бива видяна „чистата светлина на реалността“ и тя се вижда от всички съзнателни същества. По този начин първичната чиста светлина бива разпозната и освобождението бива постигнато. Ако обаче първичната светлина не е разпозната, след известно време към „починалия“ се спуска вторична чиста светлина. След това се появяват светлини от шестте свята и светлината на света в който ще се родите след това ще свети най-видно. Поради „кармичната сила“ тези светлини са следните:


• Мъглива бяла светлина от света на боговете.
• Мъглива зелена светлина от света на титаните.
• Мъглива жълта светлина от света на хората.
• Мъглива синя светлина от света на животните.
• Мъглива червена светлина от света на духовете.
• Светлина с цвят на дим от света на ада.


Фактът, че Луната привлича и събира душите на умрелите на Земята е дълбоко отразен в митовете и религиозните вярвания на много народи. Египетският лунен бог Тот например е известен с това, че предвожда и транспортира душите в отвъдния живот. Той ги води от един свят в друг. Много интересно в това отношение се явява и това че е наричан и „подмамващия бог“. Пигмеите в Африка имат специален фестивал в чест на Луната. Според тях Луната управлява различни аспекти от живота на Земята, но също приютява и душите на мъртвите! На нея се гледа като на „майка на всичко живо“ и „убежище за духовете“. На този празник жените се мажат с бяла глина и зеленчуков сок и по този начин изглеждат като „призраци“ на лунна светлина. Маорите считат че Луната „яде“ хора и е източник на смърт. В екваториална Африка някои племена казват, че Луната гледа специално над тяхната територия и търси кого да погълне, а населението е много изплашено и търси начин да се скрие от нея през тази нощ (нощта на невидимостта). Бушмените също вярват, че Луната отнася душите на мъртвите. В Централна Азия има племена, които считат, че на Луната живее гигант, който яде хора. Племената Тупи в Бразилия пък считат, че всички негативни влияния идват от Луната. В някои шамански легенди се разказва че Луната краде души и шаманът има за задача да се отправи на пътешествие до Луната и да ги върне обратно. Един южно-американски мит също разказва за подобна история, в която Луната е откраднала душата на едно дете и я е скрила. Шаманът отива на Луната и освобождава душата на детето.
Кралете на Бурунди в Африка считат, че техният произход е свързан с Луната и вярват, че краля ще се върне на Луната след като умре. Луната бива разглеждана като място за местопребиваване на духовете и в индуисткия религиозен текст „Каушитаки Упанишад“, където се казва, че всички които си отидат от този свят (или от това тяло) отиват на Луната! Ако отидат на „светлата страна“ те получават всякакви наслади, а ако отидат на „тъмната страна“ на Луната биват изпращани после обратно на Земята.
В гръцката митология Елисейските полета са място, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите. По принцип точното местоположение на това място не се указва. Според Плутарх обаче, Питагор локализира Елисейските полета на едната страна на Луната и според него там е мястото където цезарите и героите пребиват след като умрат. Самият Питагор е считан от някои, че е дух, който е слязъл на Земята от Луната. Според Кастор от Родос, римските сенатори носели обувки накичени с полумесеци направени от слонова кост, с което показвали, че те ще населят Луната след като умрат.
В религиозните текстове Упанишади, починалият може да тръгне по два пътя, в зависимост от това как е прекарал времето си на Земята. И двата пътя обаче водят до Луната! Там тези пътища се разделят като единия евентуално води отново обратно на Земята! Другият впоследствие води до Слънцето и след това до единение с Брама, след което дългият цикъл на реинкарнации престава.
В „Брихадараняка Упанишад“ първият път е наречен „пътят на душите“ или „пътят на предците“ и той приключва на Луната. Наричан е още пътят на пушека. Тези които покоряват световете чрез саможертва, щедрост и аскетичност (но все още нямат познание за Истината) стават на дим и след това чрез различни преобразувания стигат до Луната, където стават „храна“. Там „девите“ се хранят с тях, а те от своя страна се хранят със сома. В друг текст е обяснено, че когато „девите“ се хранят с тях означава, че ги обичат. Когато резултатът от техните добри дела, които са вършили бъде изчерпан, те се връщат обратно на Земята. Когато се върнат на Земята, те отново са „храна“. Те отново влизат в ролята на „жертвения огън“, който се явява човека. Така те минават отново по същия път.
Вторият път, този на „боговете“, отива първо до Луната, а после до Слънцето. И се нарича „пътя на пламъка“. Той е само за такива, които имат познание и знаят как да го практикуват. След Слънцето те отиват на място с „мълнии“. Тогава там ги посреща дух, който се приближава до тях и ги води към световете на Брама. В тези светове те пребивават въодушевени в продължение не еони. Те не се завръщат на Земята.
Луната и Слънцето са били възприемани в древността като „кораби“ пренасящи души, движейки се през синьо-черните води на небесата. Когато Луната нараствала, тя се пълнела с души, които в крайна сметка отивали до „стълба на славата“, тяхното крайно място за почивка. След това Луната се връщала на запад за нов курс. Този образ на нарастващата и намаляващата Луна изпразнила товара си от души на Слънцето може да бъде открит и в Китай. Сред гностиците Луната също е считана за небесен кораб, който превозва душите на починалите. Манихейците адаптирали старите индо-ирански вярвания за Луната в своята система през трети век. Техният пророк Мани казва, че Луната е „кораб на светлината“, който кръстосва небето, пълни се с души, които транспортира до още по-големия кораб – Слънцето. Сибирското ескимоско племе инуити възприема смъртта като „загуба на душата“, която пътува до Луната, а след това към Слънцето. Циганите, много от които идват от Индия като роби, също имат легенди, че техния спасител носил душите на Луната. В древен Иран животът след смъртта бил представян като опасно пътуване до Луната, Слънцето и звездите. Извършвали се специални церемонии в продължение на 3 дни след смъртта на човека, посветени на това да му помогнат в неговото пътешествие. Това пътешествие включвало преминаването на мост, който бил много опасен за „грешниците“, но лесен за преминаване от „праведниците“. След като душите на мъртвите преминавали моста, те продължавали към звездите. Добрите отивали на Луната, а след това към Слънцето, а „най-добрите“ влизали във вечната светлина на Ахура Мазда.
Както виждате идеята, че Луната е врата или портал, който води към следващия свят, е доста разпространена, а Луната играе ролята на една своеобразна разделителна линия между сегашния свят и този на „вечния свят“ и съществува като транзитна зона между двете. Един пасаж от „Каушитаки Упанишад“ казва следното:
„Наистина Луната е врата към света Сварга (небесния свят). Ако човек не е доволен от живота там, Луната го пуска на свобода. Ако човек не се оплаква впоследствие Луната го изпраща на Земята.“
Някои будистки храмове и някои английски градини съдържат в себе си „лунни портали“, които играят ролята на прагове за инициация от една реалност в друга. Това поставя Луната в ролята на медиатор между Земята и Слънцето, тъй като тя не просто събира, но и „регенерира“ душите на мъртвите, така че те да продължат пътя си към Слънцето.
Друг индуистки текст споменава, че тези които са експерти в „плодотворните дейности“ и аскетичните методи придобиват правото да отидат на Луната след смъртта си. Тези „издигнати души“ живеят на Луната в продължение на 10 000 години и се наслаждават на живота пиейки сома. След този период те се завръщат на Земята.
Един от последните римляни, които имат подобни схващания относно Луната според Плутарх, е римският държавник Сула, който счита, че Луната трябва да бъде специално почитана, защото тя е дом на душите на праведните, които отиват там да бъдат пречистени преди да отидат на Слънцето. Луната също е считана за дом на тези, които още не са се родили.
(Някои окултни и езотерични източници споменават, че освен Луната „станции за трансфер на души“ съществуват още на Венера, Марс и Меркурий. Луната безспорно обаче е най-голямата такава и тя е натоварена и с допълнителни специфични функции като бивш космически кораб от клас AT-EN. За всичко това подробности можете да прочете в предговора на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Връзката на Луната с преминаването към ново съществувание дотолкова е залегнала като философия в някои източни секти, че там те тренират да напуснат своето земно тяло точно в определена фаза на Луната, което би ги отвело и до различна „дестинация“. Колкото до светлината, която обикновено се появява при състояния близки до смъртта – решението дали да я последвате е изцяло ваше, но е добре когато правите този избор той да бъде информиран такъв. Много религии спекулират относно това какво е „светлина“ и какво е „мрак“, като едната фраза е натоварена със силно негативно значение за сметка на другата и това обикновено предрешава избора. Когато става въпрос за това, което „виждаме“, обаче, е добре да се има предвид, че и „светлината“, и „тъмнината“ могат да бъдат разглеждани като различна дължина на вълната. Това, че не виждаме нещо поради липсата на сетива или липса на осъзнатост, не означава че там задължително има „мрак“ или няма „нищо“. Точно както човешкото тяло е ограничено в спектъра, в който приема физическата реалност и не чува и не вижда под и над определена дължина на вълната, същото важи и за нетренираното астрално тяло, което лесно може да бъде дезориентирано. Преди да последвате „светлината“ се уверете, че знаете със сигурност нейният източник.                                                                                                                                               Светлинният капан и Луната като основна „рециклираща“ станция                                                                                                                                                                                                           


image                                                                                                               
„Бялата светлина и тунела като път към рециклиране и реинкарнация, отново тук в трета плътност“


„Не бъди очарован от скучните димящи цветове на ада....спомни си ясната светлина, ясната чиста бяла светлина, от която всичко във Вселената идва и си „отива“, оригиналния вид на твоя собствен аз. Естественото състояние на непроявената Вселена. Нека отидем във бялата светлина, доверете и се да се слее с вас. Това е вашата истинска същност, там е дома ви.“ - „Тибетска книга на мъртвите“ даваща ви инструкции какво да правите в задгробния живот. Много хубави напътствия дава, явно за това имаме бум на sequentials!


„През всичките 50 години на моя живот не съм добрал дори и малко към отговора на въпроса „Какъв всъщност е цвета на фотона?“. Разбира се днес всеки негодник си мисли, че знае отговора на въпроса, но той дефакто се заблуждава!..... За останалата част от живота ми ще се опитам да докажа същността на светлината“ - Алберт Айнщайн, разсъждавайки по възприетата тъпотия, че фотона е бял на цвят – you know - „Бяла светлина“.


SPCTTR: Истината всъщност е, че когато вие умрете, те – Сивите ви очакват с трепет в светлинния тунел. След като бъде подлъгана душата на човека се рециклира в друго тяло и процеса започва отначало.....следователно бялата светлина в тунела е меко казано смъртоносен капан. Ако наблюдавате елемента със инкарнирането (раждането) в земната Игра, ще забележите, че вместо човечеството да става по-развито и здраво то видимо затъпява и се разболява, разбира се в това са впрегнати милиони ТЕХНОЛОГИЧНИ процеси, не е дело само на рециклиращите станции, но това което ще ви стане ясно е, че ЕДВА ЛИ толкова много Висши Аз се инкарнират тук на Земята. Реално ако махнем животинската анима, aliens, reptilians, sequential-ите и някой слабо напреднали нива, на Земята ще остане една шепа хора!
И така преди да умрете, братята Сиви сканират съзнанието ви за вашите спомени и по-конкретно вашите най-близки, обикновено майка, баща, баба, дядо, брат, сестра (те виждат с кои сте били в най-добро отношение). Следва холограмна проекция (холограма в холограмата) на лицето или тялото на вашия близък, намиращ се в тунела от бяла светлина, неговата цел е да ви примами да го последвате. Случи ли се това, вие се връщате на Земята, реинкарнирайки се отново, схемата е ясна. Сивите както и доста други гледат на Земята като на ферма, и както ние отглеждаме разни животинки, така и те – отглеждат НАС, и разбира се не желаят (не те всъщност) да губят „бройката“, спомнете си херметичното правило „Каквото горе – такова и долу“. Глуповато е да кажем, че те са лошите и трябва да се борим с тях, bulshet, това е тяхната Игра, не те са измислили правилата, но все пак ако ви попадне някой сив смешник и сте с дървен кол или брадва – поударете го преди да ви е изпарил :)


image

image




NDE и Светлината


През 1975 г. Д-р Реймънд Мууди пише книга озаглавена „Живот след живота“, там той описва откритията си базирани на един сравнително нов феномен (тогава), наречен „преживявания близки до смъртта“. До момента от тази книга са продадени около 20 милиона копия. Няколко години по-късно Бети Ийди пуска лавина от книги по тази тема, номер едно е бестселъра и „Обгърнат от светлината“. Дениън Бринкли стартира успешна кариера с книгата си „Спасени от светлината“. Той е чест гост в радио предавания като „Coast to Coast A.M.”, изнася лекции и семинари по цял свят, дори прави филм (?) по темата. Във въпросното шоу „Coast to Coast A.M.” , Бринкли споделя, че преди да има NDE (срещи близки до смъртта) е бил убиец в ЦРУ, а водещия Арт Бел, подхвърляше, че той има същност тип д-р Джекил и мистър Хайд (или с други думи, друга алтернативна личност, както е описвано подробно в материалите за програмиране, фрагментиране и контролиране на човешкото съзнание). Друг гост на шоуто, бившия пилот от ЦРУ – Джон Лиър, казва, че бялата светлина била трик, а в последващо шоу добавя, че има кула която улавя души и тя се намира на Луната (Светлинният капан и Луната като основна „рециклираща“ станция). По-късно той се отрича от тези си твърдения, като пояснява, че това било етап от развитието на душата (етап – друг път!).
В филма „Go Toward the Light" с участието на Линда Хамилтън, Ричърд Томас и др. се разправя сълзливата история за едно момче болно от неизлечима болест. Когато то усеща, че скоро ще умре пита майка си (Линда Хамилтън) какво всъщност ще се случи, тя му казва „Ти ще видиш светлина, красива блестяща светлина, която се намира надалеч в края на един тунел, и твоя дух ще се отдели от тялото, ще се издигне и ще започне да пътува към светлината. И когато се издигнеш достатъчно, воала от очите ти ще падне и ти ще видиш всичко, но най-вече ще почувстваш огромна любов..... и това ще бъде като мигване с око“. В момента на неговата смърт тя му казва „Върви към светлината Бен, върви към светлината“.




Бети Ийди - Обгърната от светлината


Бети Ийди умира на 18.11.1973 поради усложнения от операция. След като се връща към живота, Бети страда от депресия, толкова болезнена е била раздялата й със светлината на любовта, която тя преживяла по време на нейната клинична смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята си със семейството и приятели и с критично болни от рак хора Бети е била подтикната да напише своето преживяване, така че по-широка публика да сподели неговата красота. През 1992, “Обгърната от Светлината” става класика, публикувана от малко издателство в град Карсон, Невада. Следват най-добрите моменти от нейното NDE(Near-death experience) . В шоуто „Сoast to Coast A.M.” тя казва „Един път пътувах за дома и попаднах в тази енергия, приличаше по форма на тунел, край мен всичко беше много тъмно. Той беше напълно черен.....и беше изпълнен с толкова любов, изящност и красота, че аз всъщност усещах, че бих предпочела това място пред всяко друго. След това видях една бяла точица, която прониза този мрак и следващото нещо което исках бе да отида в тази светлина. Аз сърдечно желаех това, исках да съм в тази светлина. В този момент аз се завъртях и започнах да пътувам към тази светлина с краката напред. Това което забелязах беше, че това бе моето астрално тяло (в оригиналния текст: духовно) и виждах краката си пред мен, които бяха различни от физическите ми такива.“. Тя отново говори за тъмнината „нещото което ме държеше там бе любовта, това бе най-красивото място на което съм била някога. Не може да се опише красотата на тъмнината...без болка, просто невероятно. Моето астрално тяло щеше да бъде изцелено и щях да изпитам трансформацията, далеч от всичко, стоящо зад гърба ми.... Ако усетите уюта от прегръдката на баща си или чувството което ви дарява със сигурност и топлина и го умножите по 1000 ще разберете какво е. Искам да кажа, че е толкова прекрасно“.




Спасен от светлината – Дениън Бринкли


В книгата си „Спасен от светлината“ на 19 страница, Дениън Бринкли признава, че е бил наемен убиец, работещ за ЦРУ. По-рано в книгата той описва своя NDE така „Когато моето тяло лежеше в линейката, над мен започна да се оформя един тунел, досущ като око на ураган, той идваше към мен. Това ще изглежда да е интересно място – помислих си аз. И се втурнах в него, всъщност аз въобще не се движех, просто той идваше към мен. Имаше звук от камбанки, тунела се виеше напред и после ме обгърна напълно, всъщност усещах интензивен звук, идващ от седем камбанки в ритмична последователност. Погледнах напред в тъмнината – имаше светлина. Започнах да се движа към нея възможно най-бързо. Движех се без краката си и то със голяма скорост. Колкото приближавах светлината ставаше по-ярка и по-ярка, докато не стигнах до рая – място с много ярка светлина. Това бе най-ярката светлина, която някога съм виждал, но въпреки всичко тя не причиняваше болка на очите ми, за разлика от болката, която ще почувствате ако излезете от тъмна стая на светло. Тази светлина бе различна, тя успокояваше очите ми.“
„Погледнах надясно и можех ясно да различа една сребърна форма да се появява като силует през мъгла. Като се приближи аз започнах да изпитвам дълбоко чувство на любов, която обхващаше всички значения на думата. Тя беше като, че ли се виждам с любовница, майка или най-добрият ми приятел и всичко това умножено хилядократно. Колкото съществото се приближаваше, толкова повече се засилваха тия чувства, докато в един момент ми бе трудно да издържам на тях“
Колко мило само, ами ако тия хора, които промотират светлината и NDE просто изпълняват своята поредна задача, поставена на ЦРУ (или някой друг?). Доброта и светлина в действие. Бринкли работи в тясно сътрудничество Реймън Муди, който пръв популяризира феномена NDE в неговата книга „Живот след живота“.


SPCTTR: Добре е човек да си направи равносметката, че всички тия паляци дето му се показват от всеки ъгъл са действащи системни слуги (разбирай всичко) или бивши такива (макар, че както казват някой „бивши“ агенти „Няма бивш агент!“), които е и по-приемливия вариант – рептилоидното съзнание е залъгано в това отношение. Ами нека помислим и ще видим, че всички иновации, технологии, техники, системи за развитие на пси-физическо ниво и какво ли не са дело на военните, тук веднага лявото полукълбо се включи и каза (нещо което е виждало на времето по ТВ) „Всичко е разработка на военните“ - да всеки знае тая „мъдрост“ и разбира се това е вярно, казвам пак, че така наречените космични закони няма как да се заобиколят. Но кой иска да ги заобикаля? Не, не са военните, неземните последователни инкарнации са :)
Заключение: Системата ясно ви казва как стоят нещата, естествено маскирани като шегички или плоски лафчета, вие се смеете, а това смазва добре зъбчатите И колела.
Този „Светлинен капан“ се явява перфектната симбиоза между извънземни и земни. Първите искат да има пропаганда, водят вторите до тия „красиви места“ инжектират им 1000 нереални емоции и ги пускат да ходя да пишат книги. Съответно вторите написват 50 книги по 300 страници, 20 от тях стават бестселъри и правят вторите много, много богати, какво му трябва повече на човек? Представям си колко шарани чели книгите (и съответно платили за това) са били подлъгани в белия тунел – милиони БЕДНИ души! Май започвам да разбирам истинския смисъл на "бедна душа". Има и втори вариант: тия вторите просто да са си агенти на „организация Х“ и да минават през обучение тип „проповядвай бялата светлина“. Ако някой луд започне да чете книгите им на тия и сравни информациите изложени там, съм убеден, че ще намери много, много сходства (примерно и Бети и Дениън говорят за „любов умножена по 1000“).




Д-р Майкъл Нютън – Пътешествието на душите


Д-р Майкъл Нютън e хипнотерапевт, който твърди, че може да отведе клиентите си между животите им посредством хипноза. Той пише в книгата си „Пътешествие на душите“: „Някой наскоро умрели го виждат да се отваря точно над главите им, а други казват, че се движат високо над Земята преди да влязат в тунела“.


SPCTTR: Ще ви спестя първата история, защото тя е същата като горните две, втората история е малко по-интересна:


Един казва (под хипноза) „Мисля, че нещо се опитва да ме насочи към правилното място и се опитва да ме отпусне. Чувам звуци... ехо от музика.... вълните на музиката са толкова красиви тук“. Друг споделя „Видях мъртвия си чичо Чарли и той протегна ръка към мен за да ме утеши... за да ме поведе още повече към светлината. Той ме взима и ме кара към мястото, на която трябва да отида.... Не! Не отивай! ....Чичо Чарли ме напуска. Но защо той си отива? Той е на различно място от моето и просто дойде да се срещне с мен“.
Жена казва „Те са големи черни кълба излъчващи светлина към мен...помислих си ....май започвам да разпознавам..... те изпращат изображения в съзнанието ми......тези форми се променяха в хора! Това е Лари (починалия и съпруг)! Аз се наслаждавах на преживяването...аз съм на гребена на вълната от лъчи светлина......аз трябва да отида във светлината....те правят всичко за теб....“.
Друг субект спомена, че мястото на което се намираше му прилича на средище което прилича на голямо колело от вагон „Аз се движа заедно с някакъв вид верига. То е като все едно се прехвърлям между поредици от свързващи връзки.... мъглив лабиринт, които след това се отваря....след малко аз виждам гнезда от хора – като кошери. Виждам ги като букети от движещи се светлини....светулки“. Друга душа говори за някакви конуси „Конусите ни помагат..... те са с предназначени да се движат около нас, нали знаеш.... те са цилиндрични, много ярки и са навсякъде около нас. Конусите са широки в горната си част и са малки в долната за да пасват на всички нас.... Ние можем да усетим как всички наши мисли се разширяват.... тогава спира и се връща назад ..... добили много повече знания.“
д-р Нютън: Чудя се дали този конус не промива съзнанието ви като замества вашите собствени мисли с други?
„Не, не сме с промити мозъци!“
По-късно когато се говори за процеса по „подбор на живота“ друг клиент казва „На някой от нас трябва да бъде даден тласък, когато те преценят, че сме готови...след малко повече.....индоктриниране.....“. Марк разбра, че е грешил за способностите си и по-късно се върна на Земята.
Д-р Нютън: Индоктриниране? Това ме кара да си мисля за втълпяване и налагане на чужди идеи.
„Не всичко е така! Марк беше просто обезкуражен и имаше нужда от още увереност да продължи напред“.
Във своята втора книга „Съдба на душите“ д-р Нютън съобщава за субект, които описва, че душите се намират в „шушулка“, a друг субект нещо като медицинска сестра в света на духовете се грижи за тях, поставяйки душите в клетки тип „пчелна пита“ , там те престояват в „инкубатор“ преди да се родят.


Без съмнение работата на д-р Нютън в тази сфера е добра, той поставя под въпрос показанията давани му от съзнания, често промити или индоктринирани, аз не съм склонен да приема техните показания, особено на такива описания като „души скупчени на едно място като грозд“. Регресионистите в областта на уфологията са открили един вид „екран от спомени", който бива имплантиран в съзнанието на отвлечени от извънземни. Този „екран“ са всъщност фалшиви спомени, които имат за цел да прикрият истински събития.




SOULAR SYSTEM или SOUL LURE SYSTEM


image

image




През 1990 г. Почти десетилетие преди излизането на култовата трилогия „Матрицата“, един агент на ЦРУ на име Джон Грейс (с псевдоним Вал Валериан) написва поредица от книги озаглавени „Матрица“. Във втората част на поредицата „Матрица II: Oтвличане и манипулация на хора посредством напреднали технологии“ той пише „Сивите от четвърта плътност, тези същите с които се занимава и Уитли Стрийбър, разполагат с технология която е способна да извлича енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също така могат да извличат спомени и преживявания от човешко същество (наричано още „сканиране“). Именно те чакат в бялата светлина, когато дадено човешко същество умре. След това то се рециклира в друго тяло и процеса започва от начало. Сивите от четвърто измерение са като пристрастени, те искат някога да успеят да изпитат човешка емоция, затова и разбира се те постоянно отвличат хора от дълги години насам. Тези същности гледат на Земята като на голяма ферма, в която отглеждат и прибират реколта – хората“. Част от неговата хипотеза гласи: „Определени „съвместими“ хора могат за бъдат „легално“ „прибирани“ за различни „добри“ цели“ (Асоциация с филма „Матрицата“, в една от сцените Морфей показа батерия на Нео и му каза „те искат да ни превърнат в това! - разбира се филма може да бъде изгледан през филтъра „Сивите и техните банки за енергия“. Има толкова много алтернативи!). За сивите хората са добра „суровина“, те могат да бъдат използвани като храна или просто като източват паразитно енергия от тях (нещо като призраците от „Старгейт Атлантис“).
В „Матрица V” се продължава: „Сканирайки някого, когото искат да рециклират при приближаването на смъртта му, извънземните откриват с кого е било близко лицето, което е умряло. Те прожектират изображението на този близък човек в тунел с бяла светлина и изображението го притегля още по-навътре. Ако изберете да последвате това изображение, можете да бъдете уловени в капан и изпратени в друга инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята не разбира духа, а се опита да го даде на късо. Капанът с тунела с бяла светлина е сравнително ново изобретение, но то ще пропадне и те знаят това.
“Влез в Светлината” казват онези, които са имали близко до смъртта преживяване (NDE). Те са лицата, избрани да рекламират тази извънземна авантюра. НИКОГА не влизайте в тази светлина. Издигнете се нагоре, наляво, надясно, назад или където и да е, но не там. Масмедиите рекламират този капан (героят от филма “Призрак”, който доброволно навлиза в блестящия тунел), за да накарат хората да се хванат на въдицата и да изберат тази дестинация. Монро предупреждава горното ниво на средно развитите и напреднали духове да избягват този капан“.


И така, какво можем да заключим след всичкото това инфо идващо от бивши агенти на ЦРУ и военен персонал, дали те не са въвлечени в популяризирането на това?




Тибетска книга на смъртта и и светлините


image




Тибетската книга на мъртвите е наръчник с инструкции за това как да се държите в „Бардо“(думата буквално означава "между две (положения)") или още равнището на съществуване след смъртта. Това е свързано с поредица или прогресия от светлини в различен цвят, които се появяват на починалия след смъртта. Той трябва да избегне халюцинациите и примамките свързани с тях и да отиде при чистата светлина (която мислите, че е?). Книгата ни увещава така „Не бъди очарован от скучните димящи цветове на ада....спомни си ясната светлина, ясната чиста бяла светлина, от която всичко във Вселената идва и си „отива“, оригиналния вид на твоя собствен аз. Естественото състояние на непроявената Вселена. Нека отидем във бялата светлина, доверете и се да се слее с вас. Това е вашата истинска същност, там е дома ви“. Актьора Ричард Гиър е много отдаден на тяхната кауза да се слуша аудио версията на книгата (линк) и той изпрати писма призоваващи хората да подкрепят „Свободен Тибет“.


****


В книгата „Tибетска книга на живота и смъртта“ четем:




Тъмнината и тунела


Спомнете си, че последната фаза на процеса на разграждане в бардо на умирането е възприятие за „чернота", наречено „пълно постигане", което се „издига като пусто небе, обвито в пълна тъмнина". В този момент според ученията настъпват блаженство и радост. Една от главните особености на близките до смъртта състояния е усещането за движение с „ужасна скорост" и в състояние на „безтегловност" по „дълъг тъмен тунел".


Една жена казва на Кенет Ринг: „Беше като бездна, като нищо, и е толкова спокойно вътре... толкова е приятно да се движиш в него. Пълна тъмнина, никакви усещания, никакви чувства... нещо като тъмен тунел. Просто се носиш нататък, сякаш си във въздуха“.


Друга жена споделя:
„Първото, което си спомням, е един страхотен звук, някакво свистене... трудно ми е да го опиша с думи. Струва ми се, че напомняше звука на ураган... Ужасяващ вятър, който ме притегляше. И от широкото пространство попаднах в някакво тясно място“.


Една жена казва на Марго Грей:
„Чувствах се, сякаш съм в космоса. Беше абсолютно тъмно и ми се струваше, че нещо ме притегля към отвор, подобен на тунел. В края му се виждаше светлина - така разбрах, че е тунел. Беше вертикален и нещо ме притегляше към отвора. Зная, че не беше сън. Сънищата не са такива. И през ум не ми е минало, че може да е сън.“


Светлината


В момента на смъртта изгрява Основното сияние с цялото си величие. „Тибетска книга за мъртвите" казва: „О, синко/дъще на просветлено семейство... твоята Ригпа е лъчение и пустота, заемащи огромно светло пространство. Отвъд раждането и смъртта, това всъщност е Буда на Постоянното сияние."


Мелвин Море, който изследва близките до смъртта състояния предимно при деца, отбелязва: „Почти всички близки до смъртта преживявания при децата (и около една четвърт при възрастните) са свързани със светлина. Всички те казват, че към края на преживяването си са видели светлина, след като са напуснали тялото си и са преминали през тунел“.


Марго Грей цитира едно от най-добрите описания на приближаването към светлината:
„След това постепенно си даваш сметка, че някъде далеч напред, на неизмеримо разстояние, може би се намира краят на тунела, защото се вижда бяла светлина, но тя е толкова далече... Мога да я сравня само с небе, на което има една-единствена звезда... но си спомняш, че си в тунел и следователно тази светлина би трябвало да изпълва целия му изход. И се съсредоточаваш върху тази светла точка, защото очакваш да достигнеш до нея.
Постепенно, докато пътуваш към нея с много голяма скорост, тя става все по-голяма и по-голяма. Като се замисля, всичко това трябва да е станало за не повече от минута. Когато постепенно се приближиш до тази ярка светлина, нямаш усещането, че тунелът изведнъж: свършва, а no-скоро, че прелива в светлината. Тунелът вече остава назад и нататък се вижда великолепна синьобяла светлина. Тя е толкова ярка, много по-ярка, отколкото е нужно, за да те ослепи още в първия миг, но по никакъв начин не дразни очите“.


В много разкази се описва самата светлина:
„Да опиша светлината... тя беше... не, не беше светлина, а по-скоро отсъствие на тъмнина, пълно отсъствие... Човек си представя как светлината огрява нещо, оставя сенки и така нататък. Тази светлина наистина беше липса на тъмнина. Трудно е да се опише, защото сме свикнали светлината да хвърля сенки. Освен ако не е навсякъде наоколо. Онази обаче беше толкова пълна и съвършена, че сякаш не я наблюдаваш, а си в самата нея“.


Един човек казва на Кенет Ринг: „Не беше ярка. Беше като от лампа с абажур, но много по-различна светлина. Знаете ли на какво приличаше? Сякаш някой е сложил абажур на слънцето. Почувствах се много, много спокоен. Вече не се боях. Знаех, че всичко е наред."


Друга жена казва на Марго Грей: „Светлината е по-ярка от всичко, което можете да си представите. Не може да се опише с думи. Не мога да обясня колко щастлива се чувствах. Едно такова чувство на покой... Беше чудесно! Светлината беше толкова ярка, че при нормални обстоятелства би те ослепила, но изобщо не засяга очите."
Някои разказват, че не само са видели светлината, а са били в нея: „Сякаш не бях отделна личност. Аз бях светлината и се сливах с нея“.


Една жена, преживяла две операции, разказва на Марго Грей: „Усещах само същността си. Времето нямаше никакво значение, а пространството беше изпълнено с блаженство. Бях окъпана в лъчиста светлина и потопена в аурата на дъгата. Всичко се смесваше. Звуците бяха съвсем различни -хармонични, неназовани (сега наричам това музика)“.


Друг човек описва навлизането в светлината по следния начин:
„Последвалите събития сякаш се случиха едновременно, но ще трябва да ги опиша едно по едно. Усещането е, като че ли е някакво същество... no-скоро енергия, а не друг човек... интелект, с който е възможно да комуникираш. По размер покрива целия простор пред теб. Поглъща всичко, чувстваш се обвит отвсякъде. Светлината веднага се свързва с теб, в моментална телекинеза прочита мислите ти, езикът няма значение. Не е възможно да чуеш нещо, което да предизвика съмнения. Първото, което чух, беше: „ Отпусни се, всичко е красиво, всичко е наред, няма от какво да се страхуваш. "Веднага се успокоих напълно. В миналото, когато някой лекар ми кажеше ,,Спокойно, няма от какво да се страхуваш", обикновено се оказваше точно обратното. Нямам им доверие. Но това чувство е най-хубавото, което съм изпитвал — абсолютна, чиста любов. Всяко усещане беше съвършено. Усещаш топлина, но това няма нищо общо с температурата. Всичко е абсолютно чисто и жизнено. А светлината ти предава чувство на истинска, чиста любов. Никога не бях преживявал подобно нещо. Не може да се сравни с любовта към жена ти или към децата. Няма нищо общо със сексуалната любов. Дори всички тези неща да се обединят, пак не могат да се сравнят с чувството, което ти дава светлината“.


Мъж, който едва не се удавил, когато бил на четиринадесет години, разказва:
„Когато стигнах източника на светлината, можех да погледна вътре. Не мога да обясня с човешки понятия чувствата, които ме обзеха, когато погледнах. Това беше някакъв гигантски, безкраен свят на спокойствието, любовта, енергията и красотата. Сякаш човешкият живот е нещо незначително в сравнение с онова. И все пак там ми се внушаваше колко е важен животът и в същото време ми ставаше ясно, че смъртта е начин да постигнем различен и по-добър живот. Беше самото съществувание, самата красота, целият смисъл на цялото съществувание. Сякаш цялата енергия на Вселената беше събрана завинаги на едно място“.
Мелвин Море пише вълнуващо за близките до смъртта преживявания на деца и ги предава с неподправеното им красноречие:
„Имам да ти кажа една чудна тайна. Изкачих се по една стълба до небето"... „Просто исках да стигна до онази светлина. Да забравя тялото си, да забравя всичко. Само и само да стигна до светлината!"... „Имаше красива светлина и всичко в нея беше добро. Цяла седмица във всичко виждах искрички от тази светлина"... „Когато излязох от комата в болницата, отворих очи и видях навсякъде светлина. Видях как всичко в света е на мястото си."- See more at: http://spectator-bg.blogspot.com/2014/09/blog-post_17.html#sthash.fOTWvTeu.dpuf                                                                                                                                                            
 Тематично кино




image

image

image

image

image

image


Силно препоръчвам: "Полтъргайст" (3 части) и "Бял шум: Светлината"


PS: Може да запазите "своето право" и да не вярвате на това тук, няма проблем просто:


„Follow the Light and don’t ask the questions!”

Източник: trickedbythelight.com- See more at: http://spectator-bg.blogspot.com/2014/09/blog-post_17.html#sthash.fOTWvTeu.dpuf 
                                                                                                                                                            http://spectator-bg.blogspot.com/                                                                                                        



Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 33491345
Постинги: 20478
Коментари: 21139
Гласове: 29062
Архив
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930