• От Новото познание
• 13.01.2017 • 15:27

Всички разкази за живот след смъртта не съдържат научна обосновка. Един от най-болезнените проблеми, който безпокои всички, които искат да вярват в нещо по-висше от тях самите, е причината за съществуването на толкова мно­го негативизъм по света. Злото се посочва като основен пример. Липсата на елементи на доброта разкрива основните недостатъци в човешката природа. Онова, което не е добро, ни подлага на изпитание, в противен случай нямаше да бъдем мотивирани да подобрим света посредством са­мите нас и нямаше да има критерий, по който да измерваме напредъка.

Ние живеем в един несъвършен свят, умишлено създаден като такъв. Земята е един от безбройните светове с разумни същества, всеки със свои собствени несъвър­шенства, които трябва да бъдат приведени в хармония. Може би нашата Вселена е единстве­ната, която има измерения, измежду многото други, всяка със свой собствен създател, управляващ с различ­на вещина нива, подобни на прогресията на душите. В съответствие с този пантеон, божеството на нашия собствен дом би го управлявало по свой собствен начин. Ако душите, които отиват на планети в нашата Вселена, са деца на родител-свръхдуша, който става по-мъдър благодарение на нашата борба, то тогава бих­ме ли могли да имаме един по-божествен дядо, който да е абсолютният Бог? Възгледът, че нашият пряк Бог продължава да се развива, подобно на нас самите, не отнема нищо от абсолютния източник на съвършенство, създал нашия Бог.

Отраженията на божествената намеса върху тази Вселена трябва да се превърнат в наша основна реал­ност. Ако нашият Бог не е най-добрият там, защото използва болката като средство за поучение, то ние трябва да приемем това положение като най-доброто, с което разполагаме, и да продължаваме да търсим осно­вания за нашето съществуване като божествен дар. Ес­тествено, няма да е лесно тази идея да се внуши на някой, който страда физически, например от неизлечима болест. Болката в живота е особено коварна, защото може да блокира лечебната сила, особено ако не сме приели това, което се случва с нас, като предопределено изпи­тание. И все пак нашата карма е замислена така, че да не ни изправя пред прекалено тежки изпитания, които не бихме могли да понесем, през целия ни живот.

В един храм в планините на Северен Тайланд един будистки учител припомня една проста исти­на: „Животът ни е предложен като средство за себеизразяване, като ни дава само онова, което тър­сим, когато се вслушваме в сърцето си.“ Най-висшата проява на това изразяване са добрите дела. Нашата душа може да пътува надалеч от своя постоянен дом, но ние не сме просто туристи. Ние носим отговорност за ево­люцията на висше съзнание в самите нас и в другите в живота. Затова нашето пътуване е общо дело.

Ние сме божествени, но несъвършени същества, които съществуват в два свята – материалния и духов­ния. Съдбата ни е такава – да сновем напред-назад между тези вселени, преминавайки през пространството и времето, докато се научим да преодоляваме себе си и придобием познание. В повечето физически гостоприемници на­шата духовна същност не е напълно познаваема, но Аза никога не може да бъде загубен, защото ние винаги оставаме свързани с двата свята.

Дали в духовния свят се разраства движение за „про­мяна на правилата на играта на Земята“? Изглежда през послед­ните няколко хиляди години блокирането на нашите безсмъртни спомени на ниво съзнание се е засилило. Това допринася за загубата на вяра в нашите способнос­ти да се издигнем над себе си. Светът е пълен с хора, които са загубили всяка надежда и не намират никакъв смисъл в живота. Липсата на връзка с нашия безсмъртен дух, съчетана с наличието на химикали, влияещи върху ума и свръхнаселението са предизвикали недоволство там горе. Има просветени места, където амнезията е силно намалена без това да причинява тъга по родния духовен свят.

Най-голямата полза от знанието, че имаме дом на вечна любов, който ни очаква, е, че ставаме възприемчиви към по-висшата духовна сила вътре в нашите умове. Вдъхва увереност и ни предлага успокоение осъзнаването на факта, че принадлежим на някакво място, което е не само убежище от конфликтите, но и място, където можем да се обединим с вселенския разум. Някой ден ние ще завършим това дълго пътуване и ще достигнем до крайното състояние на просветление, при което всичко е възможно.

НП/ поредица „Живот след смъртта“