Парадоксът на Свободата и Справедливостта September 1, 2018

http://posledenvek.info/entries/pragmatism/frdmjstc?fbclid=IwAR3ovHmEIcQN7jLKL-oNWkZjY3hrbywiDE1_jSJ5dkGxlHapF8lGGFUi9Ho

от Гари МакГий

„Абсолютната свобода осмива справедливостта. Абсолютната справедливост отрича свободата. За да са плодотворни, двете идея трябва да намерят границите си една в друга.” – Албер Камю

Застанали на рамото на философския гигант Албер Камю, за да видим по-нататък, изобщо не е лесна задача. Но ще се опитаме все пак чрез употребата на метафора, аналогия и история.

Поставяне на сцената:

„Няма нищо фундаментално погрешно у хората. Ако им се даде да пресъздадат история, която ги поставя в съгласие със света, те ще живеят в съгласие със света. Но ако им се даде да пресъздадат история, която ги поставя в противоречие със света, каквато е нашата, те ще живеят в противоречие със света.” – Дениъл Куин

Представете си, че вие и партньорът ви сте на пустинен остров. Вие не просто оцелявате, а процъфтявате. Вие сте щастливи и здрави. Животът е хубав. Един ден пристигат още двама партньори. Мислите си: хората са свободни. Никой не притежава острова (трагедията на третото съсловие е за друга статия). Нямам причина да възпрепятствам тези хора да пътуват където пожелаят, ако те не възпрепятстват мен или моя партньор. Затова си съдействате. Опознавате се. Групата ви от четири члена се спогажда добре и нещата всъщност стават по-лесни. Процъвтявате още повече отколкото преди. Животът е хубав.

Седмица по-късно пристигат още двама човека. После още двама на по-следващата. Преди да се усетите, имате малко племе от 24 човека, всичките които се спогаждат добре, само с редки караници и недоразумения. Вие сте процъвтяваща общност. Животът е хубав.

Един ден двама нови човека се появяват на острова, размахвайки оръжия и обявявайки острова за свой. Опитват се да използват страх и заплахи за насилие, за да придобият контрол над племето. И заявяват, че от този момент нататък, ако още някой се появи, ще бъде убит на място от страх, че може да унищожи племето или острова. Също така изискват всички партньори да им дадат по десет процента от богатството си в замяна на тяхното „лидерство” и затова, че пазят острова в безопасност.

Тук е критичната точка, опасният кръстопът, където трябва да се вземе важно решение. Какво ще направите? Дали ще отстъпите, мислейки: Всеки е свободен да прави каквото иска, включително тези двама мъже. Те са свободни да използват насилие, за да наложат контрола си върху племето. Силата дава право, а те имат всичката сила. Кой съм аз, че да оспорвам властта им?

Или пък ще се съпротивлявате, мислейки: Всеки е свободен да прави каквото иска до момента, в който започне да насилства над другите. Иначе няма справедливост. Трябва не само да оспорвам властта им, но и да защитавам каквото обичам против нея.

Абсолютната свобода осмива справедливостта (сценарий 1):

„Когато има само един избор между страхливост и насилие, бих посъветвал насилие.” – Ганди

За щастие, ти си обучен. Бил си Военоморски тюлен преди пътуванията ти. Тъй че си способен да защитиш островното племе от заплашващите с насилие екстремисти. Принуден си да използваш насилие, разбира се, но само за самозащита и за защита на здравето на племето. И използваш само правилното количество насилие за случая.

Успяваш да укротиш насилниците екстремисти, без да се налага да убиваш никого от тях. Но знаеш, че ако обстоятелствата бяха да убиеш или да бъдеш убит, или да убиеш или племето да се управлява от жестоки екстремисти, щеше да се наложи да ги убиеш. Ти си миролюбив до момента, в който си принуден да нямаш друг избор, освен да защитиш това, което обичаш, с насилие. Свободата им да размахват оръжия е свършила, когато са изполвали тези оръжия в опит да възпрепятстват твоята свобода. Така, ако им се позволи абсолютна свобода на насилие, би било осмиване на справедливостта.

И тъй, даваш им избор. Или сами си тръгват, или избират да не се държат насилнически към иначе мирното племе. Всякакви следващи актове на насилие ще доведат или до смърт, или до затвор. Заради начина ти на живот, който е базиран на куража, не се тревожиш, дали ще се върнат с армада или не. Отказваш да живееш под страх. Светът е опасно място. Така да бъде. Посрещаш опасностите такива, каквито са. Съвестта ти е чиста, след като не нараняваш никого (извън самоотбраната), и докато живееш смело, въпреки страха, насилието и малодушието на другите.

Но има други в племето, които се страхуват. Те настояват да убиеш буйните екстремисти. „Ние нямаме твоето обучение”, казват те. „Ами ако се върнат с по-големи оръжия?” „Ами ако се върнат с армия?” На което ти отговаряш: „Ами ако ни удари цунами или ураган?” „Ами ако ни свърши храната?” „Ами ако ни повали някое непознато заболяване?” Отговорът на моите въпроси е същият, като отговора на вашите въпроси: „Стараем се. Подготвяме се. Защитаваме се. Оставаме здрави. А първата стъпка да останеш здрав е да имаш чиста съвест”.

Абсолютната справедливост отрича свободата (сценарий 2):

„Ум, който е изцяло логика, е като нож, който е изцяло острие – разкървавява ръката, която го използва.” – Рабиндранат Тагор

За съжаление, нямаш никакво обучение по самоотбрана. И никой друг от племето ти като че ли също. Тъжно – всеки живее в страх. Някога процъвтявалата ви общност продължава да процъвтява, но сега тя е в подтиснатото състояние на меко робство. Разбира се, вие сте на красив остров, храните се добре и ви е достатъчно удобно и т.нар. лидери взимат само десет процента от храната ви, водата и ценностите, но можеше и да е по-лошо. Можеше да сте мъртви.

Един се е опитал да обезоръжи буйните екстремисти и те са го застреляли. Какъв идиот. Какво си е мислел? Защо да разклащате лодката? Защо да рискувате живота си? Смятате, че има тънка линия между куража и глупостта и този тип е паднал на погрешната страна на линията.

Седмица по-късно двама нови човека доплавали с лодката си, също както всеки друг. И разбира се, двамата буйни екстремисти са ги убили! Просто ей така. Застреляли са ги на брега. Личното им пътуване свършило с голо насилие. Движението им за свобода прерязано от гола тирания.

Успяваш да убедиш новите си „лидери”, че може би не трябва да убиваме новите хора. Твърде крайно е и кара останалите от племето да са непродуктивни. Те приемат съвета ти и решават първоначално да задържат всеки, който пристигне и желае да остане. Докато спазват техните закони и плащат десет процента на „лидерите”, могат да обикалят свободно. Иначе трябва да си тръгнат, или да бъдат убити.

Решават и да те направят трети по власт заради разумния ти съвет. Казват, че е защото е имало забележително нарастване на производителността, откакто са променили тактиката си на конфронтация. Възложено ти е също така да поддържаш реда в племето. Решаваш да се съгласиш.

Вече се храниш по-добре и имаш по-хубаво жилище от всеки друг освен от „лидерите”. Чувстваш се удобно и сигурно под хипер-насилствената им безопасност. Станал си безразличен към законите им. Станал си апатичен към тежкото положение на другите пътници. Абсолютната справедливост е отрекла истинската свобода, но поне не си мъртъв.

Свободата и справедливостта трябва да намерят границите си една в друга:

„Изследванията показват, че когато сме ядосани на другите, целим отплата или отмъщение. Но когато сме ядосани за другите, търсим справедливост и по-добра система.” – Адам Грант

Кое „ти” би избрал да бъдеш? Очевидно, има множество различни сценарии, които биха могли да се развият. Например, може да си необучен в самозащитата, но все пак да намериш начини да подкопаеш властта им: да излезеш извън закона, да организираш преврат, тих бунт, гражданско неподчинение, да убедиш другите да въстанат. Схващате идеята.

Забележете общата тема: Това, което нарушава принципа на не-агресия, има склонността да е нездравословно, неморално и несправедливо; а това, което почита принципа на не-агресия, има склонността да бъде здравословно, морално и справедливо.

Като че ли насилието е разделителната линия. Свободата на човек е първостепенна, до момента, в който човек не стане насилник и по този начин наруши принципа на не-агресия.

Възражение: Точно както човек не трябва да вярва в абсолютната справедливост или абсолютната свобода, човек не трябва да приема принципа на не-агресия за абсолютен. Принципът на не-агресия е просто водач през гъстите трънаци на човешкото състояние. Той е твърд практически стандарт, но трябва да се използва гъвкаво в редки случаи, както когато става дума за правото на собственост и трагедията на третото съсловие. Действайте с ненасилствено внимание.

Освен напрежението между свободата и справедливостта, друг интересен момент е решителната схватка между куража и страха. Забележете каква мощна сила е страхът. Убиването на някого от страх, че ако не го убиеш сега, той може да се върне по-късно и да се опита да те убие, отново е чисто малодушие. Може да изглежда „умно”, но това е просто логическа заблуда, известна като хлъзгавия наклон. То може да доведе до базиран на страха начин на живот, изпълнен с ненужни притеснения, параноя, ксенофобия и нерационално мислене. Всичко това може да доведе до насилие. Най-лошото от всичко – ако все пак си убедил себе си да убиеш престъпника,, ще трябва да живееш с угризенията си. Животът е твърде кратък, за да се живее по този начин. По-добре да бъдеш смел. Да приемаш живота таък, какъвто е. Да си подготвен за най-лошото, но да се надяваш на най-доброто.

В края на краищата, свободата трябва да открие границата си в справедливостта и справедливостта трябва да открие границата си в свободата. Иначе, или се озоваваме в „свободна за всички” държава, където всеки може да прави всичко без никакви последствия (като във филма „Чистката”), или живеем в насилническа авторитарна държава с подтиснически закони и малко свобода (държавно планиране и контрол). Ако аз трябваше да избирам между двете, определено бих избрал първото. Нека чиповете да падат, където си искат. Но в идеалния случай, разумната, морална свобода е балансирана със справедливостта и справедливостта, балансирана със свобода, е най-здравословният начин.