Когато създали този свят, те си задали въпроса: А къде да   скрием истината? Боговете разбирали,  че ако истината стане достъпна за човека твърде рано, той ще натвори безумия!

Първият бог казал: „Това е просто, нека да закопаем  истината, и тогава никой няма да я намери.“

На това му отговорили: „Не, това хитро създание „човек“ ще измисли някаква лопата или по-лошо – крачещ екскаватор, който ще разкопае цялата земя и ще намери  истината веднага.“

Вторият казал: „Нека да я качим на  върха на най-високата планина.“ На което другите богове казали: „Знаем го него! Той от това  спорт ще направи – алпинизъм ще го нарече. Ще се изкачи и ще я намери. “

Третият бог предложил да се скрие истината на дъното на морето. А другите казали: „Не, ние ще предвидим  бъдещето: той ще измисли батискаф, ще се гмурне и ще  извади истината твърде рано“.

„Е добре- загубвайки търпение, казал следващият бог – Нека да я скрием на Луната“. И в отговор чул: „През 1965 или някоя близка година,  ще долети, ще разкопае, ще я извади, и дори ще я скрие от другите.“

„Тогава да я  скрием на далечните звезди, – казал друг бог.

Не, ще я види с  телескопа си …

И само последният бог, този, който  създал човека, пазейки  през цялото време мистериозно мълчание, с лукава усмивка казал:

„Не, ние ще направим нещо по-просто: ние ще  скрием  истината в човешката душа. И той ще копае под  носа си, ще се изкачи на планината, ще се потопи  в дълбините на моретата, ще отлети  до Луната, ще се стреми към звездите в търсене на истината, без да подозира, че тя е била под носа му – тя е в него самия“.