Официалната реалност е ненормална, а ти си наред  

 

От Стопанина на 26.10.2016 г.Бездуховна наука, Масмедии, ПолитпросветаДиктатура, Избрано, Мисловна полиция

  

„Ако вярваме на модерната масова халюцинация, се очаква, че всеки трябва да се върне в миналото и да си сложи оковите на еднообразието.“

Бъди част от системата. Следвай масите. Възприеми позицията на статуквото. Ако се колебаеш, гледай повече новини на масмедиите.

Един добре познат журналист веднъж ми каза:

„Ние не наричаме лъжата лъжа. Наричаме я редактиране.“

Можете да се върнете колко искате назад в историята и ще откриете, че думата „ние“ се използва отново и отново от обществените водачи: „Ние трябва да направим това, ние трябва да направим онова. Ние трябва да сме единни, ние трябва да се обединим.“ Но какво означава това „ние“?

По начина, по който се употребява, не означава нищо. То е голяма илюзия. То отваря портите за управление на съзнанието ви.

Когато мъглявото „ние“ замени ясното, отговорно, обосновано и творческо „Аз“, умът ни ферментира. Защото „ние“ е захар за мозъка.

Това „ние“ никога не може да бъде независимо. Само „Азът“ може да бъде независим.

В резултат на едно дребно нещо, наречено 1960-е, „ние“ превзе „Аз“. Няколко скалъпени, отживели времето си и блудкави азиатски философии и духовни учения излязоха на сцената. „Ние“ стана заразителна модерна идея. Тя набра сили. Влезе и в радара на агентите по елитарна пропаганда. Те само това чакаха, защото именно те по начало помогнаха на „ние“ да добие слава.

Операцията проработи. Модерното постепенно се превърна в традиция. „Ние“ успя да замени „Аза“ у много хора. Защитата на правата и свободата на отделната личност се обезцени. Дойде „по-възвишеното ние“ и се настани сред образованите и културните деятели, сред интелектуалците и академиците, сред домораслите духовни учители, сред левите критици на статуквото, сред дрогираните с антидепресанти и мързеливите безделници, сред цялата основа на Републиката.

Като минаха години и десетилетия, схващането за „ние“ — всъщност за колективизация, — и неговите изисквания за „хуманна цивилизация“ се разпростряха още повече. Централно място на сцената зае идеята „Дайте да дадем“.

Във всяка обществена сфера на обществото хората бяха насърчени да мислят за себе си като за част от „ние“ — често бъркано с „великото цяло“. Отделният индивид и неговите надежди, уникалните му идеали, стремления и заложби, неговата непоколебимост и волева сила… всички те бяха представени като реликви от едно провалило се и объркано минало.

В определени случаи самотни и инициативни хора, правещи открития и изобретения, които действително можеха да са от полза за цялото човечество, бяха погълнати от тялото на „хуманния“ колективизъм… преди да бъдат изхвърлени край пътя заедно с приноса си, а след това и забравени.

При общество от „ние“ никой не се издига над масите, освен онези, които управляват, подвеждат и промиват ума на широката публика. И неизбежно стигаме до умозрения, каквото е това на Питър Колеро от Социологическия факултет на Университета в Западен Орегон. Той издаде книгата „Митът за индивидуализма: Как социалните сили оформят живота ни“ (2013, второ изд.). В нея са описани собствените му размисли, както и на много други съвременни академици.

Колеро пише:

„Повечето хора днес вярват, че индивидът е личност с независими и уникални характеристики. Това обаче е мит.“

Ама наистина ли? Историята ни показва, че в течение на предълги векове се е водила безмилостна война за освобождението на отделния човек от „ние“ — от непросветените маси, от групата, подвластна на чужда воля.

А сега, ако вярваме на модерната пропагандирана илюзия, се очаква, че всеки трябва да се върне в миналото и да си сложи оковите на еднообразието?

Официалната реалност казва „да“. Официалната реалност казва „предай се“. Официалната реалност казва, че ни очаква Царството Божие на Земята, ако изхвърлим неповторимостта си и се откажем от индивидуалността си.

Официалната реалност е психопатична. Защото НИЕ не признава ТЕБ!

Автор: Джон Рапопорт

Превод: Иван Стаменов

МНОГО СИ ПАДАМ ПО МИСЪЛТА НА ЕДИН СУБЕКТ( ФРАНЦУЗИН ИЛИ ЩВЕЙЦАРЕЦ):
"ПОГЛАДНАТО ФОРМАЛНО- ВСИЧКО Е НОРМАЛНО, ПОГЛЕДНАТО НОРМАЛНО-ВСИЧКО Е ФОРМАЛНО".