- А кога е започнала взаимната работа с хора от Земята?

– През 1980 г.

- Как точно е започнало и каква е същността на това взаимодействие?

– Всичко се върти около Плеядианците. Земята е била обект на дискусии от много дълго време. Привлекли сме сериозно вниманието, когато сме започнали да детонираме първите си ядрени оръжия. Да, привличаме вниманието и като вид, раса.

Ядрени оръжия са използвани в древното ни минало преди хиляди години,

просто защото тук е имало войни между много и различни фракции, повечето от тях човешки.

Плеядианците са се съгласили да се върнат тук и да се опитат да помогнат за повишаване съзнанието на цялата планета. Това, което е станало, е, че те са се сблъскали със собственото си минало. Плеядианците са имали много тежки граждански войни помежду си, а и войни с други видове. И тъкмо когато са преминали в съзнание от 4-то и 5-то измерение, те просто не са искали да се върнат тук и да заемат наново бойна позиция. И заради намесата на Сивите тук/тази на Орионците и на малка група от Сириус-Б/. Плеядианците не са искали да се въвличат наново в този конфликт. Затова са започнали да протакат нещата.

Андромеданците накрая ги попитали: „Какво правите? Какво се случва тук? Какво точно сте постигнали?“ И Плеядианците отговорили: „Имаме си собствени проблеми за разрешаване, че да се занимаваме с това“, защото

те самите имат огромно количество карма, свързана с нашата слънчева система, с Марс и Земята.

Те просто не са били достатъчно мотивирани, за да започнат да променят нещата тук. Имали са и опити за комуникация със земни правителства, които не са минали много добре.

Тогава Андромеданците решили: „Добре, ние ще го направим. Ние ще поемем нещата, защото е от значение за всички. Ще опитаме да помогнем“.

Андромеданците са по-добър избор, защото нямат кармични връзки с нас.

Те са напълно неутрални и вероятно са по-добри наблюдатели заради неутралитета си. И така те са се намесили през 1980 г., от тогава работят тук заедно с Плеядианците и Сирианците.

Извънземни портрети от ляво на дясно: Андромеданец, Плеядианец, Сив и Влечугоподобен/рептил/. Тези илюстрации са на базата на описания на контактьорите Алекс Колиър и Били Майер.

- Коя група Сирианци?

– Тези от Сириус-А. Това, с което се занимават, е да повишат, пробудят съзнанието. Те са се върнали назад във времето до 1964 г., за да се свържат с мен.

Аз не съм единственият. Има много други хора, медиуми, контактьори, наречете ги както си искате, които също получават информация на духовно ниво.

Арктурианците също замесени. И цялата работа е, че те искат нашата част на галактиката да се развива, но това, което ни спира, е нашата слънчева система, а това, което спира нея, е съзнанието на човечеството тук, на Земята.

Самата Земя като субект, духовно същество, иска да премине в 4-то и 5-то измерение, но не може все още, заради съзнанието на човечеството. А за да го направи без човечеството, едно от две неща трябва да се случи. Човечеството трябва или да се развие, да „порасне“, както казват Андромеданците, или да се разкара от пътя.

- Да се „прочисти“ Земята?

– Точно така. Но тези варианти не включват непременно това да използваме свободната си воля. Това е дилемата тук. Така сме се вкоренили във вярванията си, че реалността започва да се отклонява от това, в което вярваме.

Бъдещето ни силно се повлиява от вярванията ни. Голямо влияние има Откровението на Йоан („Апокалипсис“ в Новия завет) и други пророчества за бедствия.

- Казваш, че ако вярваме в тези пророчества, те ще се самоосъществят?

– Точно така. Буквално ще го сътворим. Просто защото се връзваме на подобни системи от вярвания и казваме: „Ние самите не сме достатъчно зрели, за да се погрижим за себе си, затова се нуждаем някой да дойде и да се погрижи за нас.“ И това е безусловна рецепта за катастрофа.

Кой би искал да дойде и да ни спаси от самите нас? Тогава ще трябва да ни казват какво да правим. Няма да поемем отговорност за себе си, за действията си. Андромеданците казват, че божественият план се основава на свободата на избора. И ако някой спасител слезе от небето и ни наложи управление, за да ни спаси, така той ще ни отнеме свободата.

- Значи тези вярвания, че ни трябва небесен спасител, са част от системата, наложена да ни контролира?

– Точно така. Голяма част от нея са манипулациите на Сивите и тези от Орион, и умеейки да пътуват във времето, им е било доста лесно да променят бъдещето. И те са това направили по изумителен начин. Те не са били тук хиляди години, както твърди правителството.

Сивите са били тук единствено през последните 59 години, но чрез пътувания във времето са успели да манипулират редица исторически събития,

за да ни докарат до сегашната ситуация, в която се молим някой да дойде и да ни спаси.

И те вече са тук, но ако ги попитаме, тъй като имаме право на свободна воля, дали ще ни спасят, тогава ще сами ще се провалим, ще си получим заслуженото, защото не сме поели отговорност като вид да разрешим сами проблемите си.

Не спираме да търсим решението извън себе си. И затова Андромеданците така настояват да пораснем и да поемем отговорност.

- С колко души поддържа контакт Андромеданският съвет? Помня, че веднъж каза четирима.

– По мои сведения са четирима. Но не знам дали има и други, и дали ще има още.

Знам, че има един в САЩ, един в Южна Америка, един в Азия и един в Европа. Но

има и много други извънземни групи тук – около 107, които до определено ниво поддържат контакт с хора, било то физически или телепатичен –

в зависимост от различното им ниво на духовно развитие.

Изключително много информация идва от различни източници.

- А виждат ли някакъв ефект в това, работи ли?

– До определена степен. Не работи толкова бързо, колкото им се иска, просто защото повечето хора са изключително апатични. Забили са се в скромното си ограничено ежедневие. И не им пука за нищо друго. И за съжаление, това просто няма да им помогне, няма да ги спаси от последствията.

Толкова много неща се случват тук. Ние сме просто малка част от по-голямата картина. Ние трябва да се пробудим. Точка по въпроса.

- Каза, че един от контактите ти е със същество, високо 1,40 м, със светлосиня кожа, на име Визейъс?

– Точно така.

- Можеш ли да опишеш какъв е той като личност?

– Визейъс е много сериозен, много доброжелателен. В неговия свят той е смятан за светец. Той е невероятен лечител. Владее някои неща до съвършенство, ненадминат е в това, което прави. Той е много директен, скромен, има мек характер. Държи се непосредствено. Когато влиза в стая пълна с хора, когато се разхождаме с него или с други и влезем на определено място, в определени части на кораба, енергията там се променя, хората усещат промяната, която внася и незабавно се обръщат към него, за да му отдадат чест и се покланят.

Предполагам, че е считан за Яхве, адмирал, почти почитан като бог сред тях. Като старейшина, притежаващ огромна мъдрост и прозрение.

Другият, с когото общувам, е Мореней.

- Ще стигнем до него след малко. Двукратно спомена, че са много директни. Във връзка с това, коя е твоята най-запомняща се случка с Визейъс?

– Всички са запомнящи се. Но предполагам има две, едната скорошна и най-важната беше следната: Спомням си, че бях с тях за около час, бях много депресиран, много натъжен, и, плачейки, напусках кораба, обърнах се и погледнах към него. Той също ме погледна, усмихна се и каза:

„Любовта, която таиш вътре себе си, е страданието, което те измъчва.“

Това е най-запомнящата се, заради поуката, която съдържа.

Християнството ни учи, че когато напуснем физическата си форма, в отвъдния живот ни съди Бог. Това просто не е вярно.

Ние сами съдим себе си.

Когато определен наш живот приключи, поглеждаме към ситуациите, в които сме се въздържали да покажем любовта си, не сме дали достатъчно.

Ние сами съдим дали сме постъпили правилно. Това е най-голямата мъдрост, която научих от тях.

- А Мореней е двуметров, снежнобял, неокосмено същество?

– Той, също като Визейъс, е светлосин.

- О, светлосин, извинявай. Можеш ли да го опишеш?

– Той е сериозен, но също така има много добро чувство за хумор. Лесно ме изкарва от депресиите ми и просто има различна перспектива за нещата.

Той е част от техния изследователски екип. В моменти, когато е необходимо да се защитават, той преминава към по-военен тип роля. Държи се много бащински с мен, като по-голям брат.

Също така той е по-емоционалният. В нужда ще ти даде прегръдка или потупване по рамото. В това отношение е много по-човечен от Визейъс, който се държи по-строго. Не казвам, че не са любящи, но понякога Мореней е по-oживен. Чувствам се по-свързан с него, той е по-близо до крайностите в емоциите, които ние имаме тук – по-ясно ги разбира от Визейъс.

- А коя е най-запомнящата се случка с Мореней?

– Не мога да кажа, а и не искам.

- Можеш ли да опишеш първия си контакт с тях през 1964 г.?

– Тогава бях на 8 години и нищо не разбрах. Спомням си, че вероятно съм заспал, и когато се събудих, беше привечер. Всички са ме търсили, но просто ме е нямало никъде.

После ги заведох да им покажа отпечатъците на тревата. Бяхме играли на криеница.

Бяхме на полуострова в Мичиган, Уудсток – Мичиган. Хората са ме търсили, но ме е нямало там часове наред, поради което бях напляскан.

Не знаех какво се е случило чак до втория контакт, когато бях на 14. Или поне ми казаха какво се е случило, проверили са здравето ми, изтрили са спомените ми от контакта, защото близките ми няма да разберат. И бяха прави.

- Защо е била проверката?

– За да са сигурни, че съм здрав, защото са загрижени за физическото здраве на хората като цяло. Дадоха ми съвети какво да правя и какво не.

Някои от хората, с които контактуват, дори се подлагат на лечение. Те изпитват загриженост към физическото и духовното състояние.

- Контактът ти с тях, когато си бил на 14 г., как се случи?

– Бях измъкнат от леглото си и се събудих на кораба. Така за пръв път се запознах с Визейъс и Мореней. Гледаха надолу към мен, докато лежах. В първия момент на духовно ниво усетих, че ги познавам. Не изпитах никакъв страх. Поговорихме си и ми показаха някои неща за физическата ми същност. Дадоха ми топка, която записа цялото ми енергийно поле – кой съм сега, кой съм бил в предишни животи. И докато топката записваше, виждах различните си образи как минават по екрана.

Запаметиха ги на своя компютър, за да могат да се свързват с мен, без значение къде се намират – по всяко време, когато имат нужда.

Бях попитан дали искам да им помагам. Съгласих се, въпреки че не знаех какво ще трябва да правя. По всяко време имах избора да кажа „достатъчно“. Но за мен това беше невероятно преживяване.