2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Големите изпитания в живота ни, независимо каква форма имат те – дали губиш нещо, отнемат ти нещо, нагрубяват те, нараняван си; могат да ни доведат до две неща:
1. Или да се предадем, да рухнем под големия товар и потънем в самосъжаление
2. Или трудността и изпитанието да ни подтикнат да намерим неподозирана сила в себе си, да потърсим и намерим нови и неподозирани гледни точки и алтернативни пътища, които ни издигат до огромни висини – и във вътрешното ни развитие, помъдряване и израстване; но и в развитие във външните сфери на проявление на живота.
Уважавам всеки избор, на всеки човек. И тези избрали първия вариант, и тези избрали втория. Уча се и от двете.
И благодаря за всички трудности, изпитания и уж невъзможни за преодоляване препятствия по пътя. Те наистина ни правят по-силни. Благодаря на всеки, който злонамерено или не, съзнателно или не, взима участие в моето лично израстване, дарявайки ми сила.
Когато стигнете до етап в живота си, в който се сблъсквате с изпитания, с опити да ви бъде навредено, когато ви отнемат нещо, дръжте тази мисъл на Виктор Франкъл в ума:
“Всичко, което имате в живота, може да ви бъде отнето, с изключение на едно нещо: свободата ви да избирате как да реагирате на ситуациите. Именно това определя качеството на живота, който сме изживели – не това дали сме били богати или бедни, известни или неизвестни, здрави или болни. Онова, което определя качеството на живота ни, е как се отнасяме към тези реалности, какъв смисъл им придаваме, към какво отношение се придържаме спрямо тях, какво състояние на ума им позволяваме да пораждат у нас.”
И нека допълня нещо, което затвърдих в преживяването си с Нийл Доналд Уолш: Изобилието и щастието нямат нищо общо с правенето. Нито с притежанието. Не е важно какво правиш, нито какво някой се опитва да ти направи. Важото е кой и какво избираш да бъдеш, докато правиш това, което правиш. Важното е кой от Божествените аспекти решаваш да проявиш и да му вдъхнеш живот. Докато правиш това, което правиш. Докато всичко от света на “правенето” се точи покрай теб.
Да, точно така – покрай теб. Фон, който тече покрай теб, Покрай същината. А същината – си ти.
Помни го, през цялото време. Потопи се в тази свещена истина.
Всичко. Останало. Е. Просто. Фон.
Ти и само ти си този, който има силата да избере какво отношение да има към заобикалящите външни, фонови събития от света на правенето. А същината е тази, която има силата да им придаде, или не смисъл и значимост. Същината е тази, която решава кой да бъдеш, докато някой прави нещо.
“Да бъдеш” не е равносилно на “да правиш”.
Това което другите (ти) правят, не определя кой СИ и какъв СИ. Не определя и качеството ти на живот. Единственият, който има силата да го определи, си ти. Само и единствено ти. Чрез силата на Избора.
Идвай тук и си го припомняй всеки път, когато се озовеш пред тежък кръстопът. Всеки път, когато те заболи. Всеки път, когато се сблъскаш с лошо отношение. Всеки път, когато се чувстваш излъган, ограбен, когато ти отнемат нещо..
Независимо кой какво прави, не могат да ти отнемат най-важното: Същината ти. Избора ти.
Тежко ли ти е? Трудно? Смазан си под тежестта на някоя несправедливост?
А защо? Има ли смисъл? Може ли напора на външните събития да промени, определи, пречупи, ограби вътрешното ти богатство? Силата на Избора?
От теб зависи. Можеш още сега да вземеш решение – КАК ЩЕ РЕАГИРАШ?