2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
- Антония Михайлова
- 6 април 2016 г. в 00:44 Последна промяна:
7 април 2016 г. в 00:33
http://www.zahariada.com/
Човешкият мозък е невероятен орган, който не само определя нашата личност, но и ни позволява да функционираме нормално всеки ден.
Мозъкът е невъобразимо сложен механизъм и някои принципи на неговото функциониране са неясни за учените и до днес. Както се полага на всеки сложен механизъм, периодично той допуска грешки.
Големите грешки могат да доведат до ужасни последствия, малките се случват ежедневно и ние дори успяваме да им свикнем. Но ако се замислим, те са доста странни.
Част от мозъка, отговорна за нашите социални навици, е склонна да се престарава. Във връзка с това ние виждаме лица не само у другите хора, но и абсолютно навсякъде – в облаците, в зеленчуците и плодовете, дърветата и тапетите.
Проблеми с транспортаПребиваването в транспорта често поставя мозъка в ступор – седим си на място, но се движим бързо! Когато ходим или тичаме, мозъкът разпознава това като движение, а транспортът – невинаги. Поради това може да възникнат както проблеми с управлението на колата, така и с класическото клатушкане на задната седалка.
Насън мозъкът изключва моториката, за да можем да отпочинем спокойно, а при събуждане я включва обратно. Когато не се справи с една от тези две задачи, започват проблеми – в първия случай човек или активно се мята, или дори ходи насън, а във втория получава ефекта сънна парализа – едно от най-неприятните състояния на съзнанието.Изключване на моториката Вяра в справедливия святТя е присъща на много хора и на нейна основа се е формирал така нареченият закон на кармата или много представи за задгробния свят. Звучи доста безобидно, но всъщност изострената форма на подобно мислене може да доведе до нелогични и некрасиви изводи. Например жертвите на изнасилвания или убийства да се обвиняват в това, че са се разхождали или живели на неправилни места или са се обличали неподобаващо. С други думи, престъпленията да се игнорират, тъй като злодеят така или иначе ще бъде настигнат от „наказание свише“.
Подчинение на заповедиОще един социално-психологически проблем на нашия мозък е свързан сподчинението на заповеди на хора, които ни изглеждат авторитети. Това е било потвърдено от редица експерименти, проведени за първи път от психолога Стенли Милграм през 1963 година. Дори когато става дума за причиняване на силна болка на човек, който не го е заслужил с нищо, хората изключително трудно отказват да се подчинят на заповедите на висшестоящо лице.
Ефектът на Дънинг-КрюгерТака се нарича проблем, при който хора с ниско ниво на квалификация не могат да осъзнаят това поради даденото ниско ниво, извършват едни и същи грешки и се смятат за компетентни. Или напротив – хора с високо ниво на квалификация са склонни да занижават своето ниво и да подлагат на съмнение своя опит. По такъв начин колкото повече знаем, толкова по-несигурни сме в себе си.
Редактиране на паметтаСложно е да си го представим, но много от нашите спомени се явяват лъжливи – или изпълнени с огромно количество неверни детайли. Мозъкът е склонен да изменя паметта, за да се чувстваме по-добре, и не само изтрива спомени, но и редактира неприятните моменти.
Лъжлив вкусСтрува ни се, че вкусът на храната се определя изключително от езика, но всъщност той в голяма степен се ражда именно в мозъка – въз основа на обединена информация, постъпваща от очите, носа и езика. Ако поставим превръзка на очите на човек и му запушим носа, той често не може да определи на вкус разликата между ябълка и картоф.
Наслаждение на гневаОт детството ни учат, че да се ядосваме, е лошо, но мозъкът често ни шепне обратното. Яростта подгонва адреналина по кръвта и ни кара да се чувстваме по-добре, и колкото по-често я изпитваме, толкова по-лесно ѝ се поддаваме.
Поощряване на преяжданетоПонякога след обилно похапване мозъкът буквално ни казва: „Разбира се, в стомаха остана още мъничко място за десерт!“, макар че коремът отчаяно би запротестирал. Уви, главният тук е мозъкът – ако на него му се струва, че храната изглежда достатъчно апетитно, той потиска сигналите от храносмилателната система и ни подтиква да си хапнем още парченце.
–––––
Още по темата: