Владимир Мегре за енергията на мисълта http://www.zahariada.com/

Публикувано от radislav на 3/25/13 • в Успех

Човешката съдба! Мнозина са свикнали да смятат, че съдбата ме сформирана от някого свише. И този някой просто дава на разположение на всеки човек най-силната вселенска енергия, която е способна и съдбата на собственика си да формира и нови галактики да създава. Тази енергия се нарича “човешка мисъл”.

Едното само знание, че това е така, не е достатъчно: това явление трябва да се осъзнава и чувства.

От това доколко пълно ние можем да осъзнаем това, да почувстваме и да разберем, зависи в каква степен пред нас ще се откриват тайните на мирозданието, механизма на чудесата, а по-точно – закономерните явления.

Само осъзнаването и приемането на енергията на мисълта позволява да направите своя живот и този на близките си по-щастлив. А именно, щастливия живот е предопределен за човека на земята.

И така, ние трябва да убедим в безспорността на следните изводи:

Първо – човекът е мислещо същество.

Второ – няма във Вселената равна по сила на енергията на мисълта: всичко видимо и ние самите сме сътворени от енергията на мисълта.

Могат да се изброят названията на милиони предмети: от примитивния чук до космическия кораб, и появата на всеки един от тях ще бъде предшествана от мисълта.

Въображението изгражда материалния предмет в невидимо за нас пространство, ние още не виждаме неговата материализация, но това съвсем не означава, че този предмет не съществува. Той вече е построен в мисленото пространство, а това е много по-важно, отколкото последващата материализация.

Космическия кораб се строи с мисълта на един или няколко човека. Ние още не го виждаме, не можем да го пипнем, и в същото време той съществува! Съществува в невидимо за нас измерение, а впоследствие се материализира, приемайки видима за нашето обичайно зрение форма.

Кое е по-важното в създаването на космическия кораб? Мисълта на изобретателя и конструктора или действията на работника, изработващ детайлите според чертежите? Разбита се, всеки труд в дадения случай е необходим, но първична е все пак мисълта.

С реалния космически кораб може да стане авария и причина за нея винаги ще бъде не някой бракуван детайл, а не докрай отработената мисъл. Казано по-просто “недомислие”.

Мисълта може да предвиди всички аварии. За мисълта не съществуват непредвидими ситуации. Но авариите и всевъзможни неуредици все пак се случват. Защо? Прибързано е с материализацията, без да се даде възможност на мисълта да завърши проекта.

Така като поразмисли сам всеки може да се убеди в безспорността на извода: всички предмети, изработени някога на Земята представляват материализация на мисълта.
Сега е нужно да се осъзнае, че абсолютно всички житейски ситуации, включително и самия живот, първо се сформират в мисълта.
Видимият за нас свят на живата природа, включително и самия човек са сформирани първоначално от мисълта на Бога.
Човек, също както Бог, е способен с мисълта си да сформира нови предмети и собствените си житейски ситуации.

Ако мисълта ви е слабо развита, или под въздействието на някакви причини не ви е
дадено да използвате присъщите й енергия и скорост, върху вашите житейски ситуации ще въздейства чужда мисъл, на ваши близки, познати, общо приети постановки в обществото.

Но във всички случаи вашите житейски ситуации се градят отначало от човешката мисъл. И вие сами сте си виновни ако сте вързали и закрепостили собствената си мисъл, с което сте се подчинили на волята на друг човек, и вече от този друг или други ще зависят вашите неудачи или успехи.

В казаното по-горе можете да се убедите от множество житейски примери. Помислете, какво прави човек, преди да стане известен артист? Разбира се, отначало мечтае за това, после мислено изгражда план за постигането на мечтата си и после действа: Самодейност, съответно учебно заведение, постъпване на работа в театър, киностудио или филхармония.

Могат да ми възразят, че всички мечтаят да бъдат най-известите артисти, но такива стават само единици, а някои изобщо са принудени да търсят работа в друга област, която не е свързана с артистичната кариера: освен мечтата за това е нужен и талант. Да, нужен е. Но талантът също може да се произведе със силата на мисълта.

Физически и природни данни? Разбира се и те имат значение. Но пак мисълта не е толкова глупава, че да гради за човека без крака, план за постъпване в балетно училище.

Как така, може да си помисли читателят, ако всичко, дори професията и благосъстоянието зависи от собствените ни мисли, то тогава всички биха били знаменити и богати, не би имало хора, които влачат жалко съществуване и се ровят в боклука в търсене на храна?

Какво пък, нека отидем на боклука, в прекия смисъл на думата.

Направих това по следния начин. Оставих брадата си да порасне, разроших си косата, взех на заем от един познат бояджия стари работни дрехи и като се снабдих с найлонов чувал и пръчка се доближих до един от боклукчийските контейнери. Порових с пръчката в боклука, намерих няколко празни бутилки, сложих ги в торбата и тръгнах към контейнера до съседната къща. Усилията ми се увенчаха с успех. До втория боклукчийски контейнер след около десет, максимум петнадесет минути, върху мен почти се нахвърли мъж в метален прът в ръка:

-Не пипай чуждото, – каза той с нетърпящ възражение тон.
-Значи това е твоя територия? – попитах го аз спокойно, като леко се отместих от контейнера, като му дадох при това моята торба с бутилки.
-Че на кого да е ? – вече не така агресивно отговори приближилият се, взе торбата ми и започна, без да ми обръща внимание да ровичка съдържанието на боклука.
-Може би ще ми кажеш, къде тук има свободно място? – попитах аз и добавих: – почерпката от мен.
-Бяла, – обърна се към мен неофициалния собственик на боклукчийския контейнер.
Отидох в магазина и купих бутилка водка и малко мезе. Докато пийвахме се запознахме и Павел ми разказа за много от хитростите на своя занаят, а те не са малко.

Трябва да се знае в кои дни е нужно особено внимателно да се следи да не се намъкват “Прилетели” като мен и да не откраднат богатството. Това е много важно за следпразничните дни, когато се изхвърлят особено много бутилки. Също така трябва да се знае, в кои от изхвърлените вещи има цветни метали и как да се събират. Кой от приемателните пунктове плаща повече за бутилките или цветните метали. Къде да се намери изхвърлено, но още годно за носене облекло.

Аз се опитах да насоча разговора към други теми.

Павел можеше да говори за политиката и правителството, но със значително по-малък интерес. Неговата мисъл работеше само в една посока – боклукчийските контейнери.
За да се убедя окончателно в това му предложих следното:

-Знаеш ли Павле, тук наблизо един мъж строи вила, за зимата са му нужни пазачи, а ако се наложи и да се помага при строителството, ще плаща допълнително. И с продукти подсигурява пазачите си. Всяка седмица шофьорът му докарва картофи, лук, цвекло. Ти си свестен мъж, ще те вземе. Искаш ли да отидем и да се спазарим.

Като си пийнахме, ние както се полага станахме приятели. Затова още по неочаквана за мен беше рязката смяна на настроението му. Отначало Павел напрегнато мисли половин минута. После недружелюбно, мълчаливо още половин минута ме разглежда и накрая се изказа:

-Мислиш, че съм се напил и не мога да се сетя? Ти какво си намислил гадино, да ме пратиш пазач значи, а ти да вземеш моите контейнери, а?

Той дори не попита каква заплата ще има пазача, какво жилище му се предоставя, какви конкретно задължения по стопанството трябва да изпълнява за допълнителното заплащане. Неговата мисъл изцяло беше насочена към кофите за боклук, как по-добре да се справя с тях, как да се опази от конкурентите.

Ето как се получава: човекът сам е насочил мисълта си – как да решава въпроса за съществуването си чрез кофите за боклук – и сам е последвал мисълта си.
Могат да се приведат още огромно количество примери, които потвърждават неоспоримостта на това, че създаването на всички предмети, житейски ситуации и социално явления е предшествано от енергията на мисълта.

Използвана литература:

Владимир Мегре

ЗВЪНЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ

Книга седма

ЕНЕРГИЯТА НА ЖИВОТА

За това необходима ли е енергия? Това е чувство за самосъхранение на предоставеното му удовлетворение от дадения труд-първичен инстикт.