• Димитър ДИМИТРОВ
• 27 юни 2015 г. в 00:44 Последна промяна: 
  28 юни 2015 г. в 23:43
•  

http://www.zahariada.com/
Земята и другите планети, които се въртят около Слънцето, „свирят“ ноти, които са недоловими за човешкото ухо. Ако си представим едно безкрайно пиано, звукът на Земята е До диез (#), поставен 33 октави по-надолу от средно До (около 4.7 метра наляво от пейката за пиано). Оригиналната статия е публикувана в Pianopianoforte.

Песента ALBA MUNDI е композирана в ключа на Земята, а хармонията е постигната чрез звуковата честота на деветте орбити на планетите. Меркурий – най-близката планета до Слънцето – свири До диез, Венера – Ла, а поредицата продължава със Земята – До диез, Марс – Ре, Юпитер – Фа диез, Сатурн – Ре, Уран – Сол диез, Нептун – Сол диез, и Плутон – До диез. Накрая на мелодията, след финалното кресчендо, можете да чуете звука на Слънчевата система, който е ускорен повече от 68 милиарда пъти, за да може да го чуваме.

Мелодията на ALBA MUNDI е изпипана от Алекс Уартън (Alex Wharton), който е работил за Coldplay, Bjork, Gorillaz. Записът е направен в студиото Abbey Road в Лондон, където са правени албумите на The Beatles и Pink Floyd.

“Винаги съм смятал, че е вълнуващо да можем да слушаме звука на планетите. Тези колебания не могат да бъдат чути от човешкото ухо, защото честотата им е много ниска, а и вакуумът не позволява разпространение. От дълги години хората свързват космическите обекти с музиката. В Древна Гърция Архимед асоциирал музикалните интервали с „блуждаещите звезди“.

„Композирах ALBA MUNDI чрез хармонизиране на деветте „ноти“, които планетите изпълняват. На края на произведението исках да поставя студения „звук“ на Слънчевата система, който е ускорен многократно, за да може да бъде чут от човешкото ухо. Странният свистящ звук, който е подчертан на края на финалното кресчендо е звукът на Слънчевата система. Практически погледнато, всяка секунда от финалната част на ALBA MUNDI се равнява на 2177 години от съществуването на Слънчевата система“, добавя Константини.

Горната клавиатура е хипотетична и притежава 12 октави, в които могат да се поставят честотите на колебание на планетите. За да навлезем в доловимите честоти, трябва да утроим дължината на тази клавиатура (долната част на снимката).

Втората колона показва орбиталния период (в дни) на планетите – необходимото време за едно пълно завъртане около Слънцето.

Третата колона показва честотата на въртене на всяка планета, обозначена с Hz. Величините са с отрицателни степенни показатели, защото става въпрос за милиардни от херца.

Четвъртата показва изсвирената „нота“ от всяка планета.

Петата колона показва височината на октавата на всяка планета (при пианото, най-ниската октава е -1, а най-високата е +6).

Шестата колона показва дали „нотата“ е със знак диез или с бемол.

Седмата колона дава индикация за „фалшивата нота“ (цент е една стотна от полутона).

Най-богатата на тонове планета е Уран. Най-безшумните са Меркурий, Нептун и на трето място – Земята. Средната височина на тоновете в Слънчевата система е 441,27 Hz, което е само пет стотни от полутона над обичайното „Ла“, което е фиксирано на 440 Hz (пет стотни от полутона могат да бъдат разпознати само от обучени хора с „музикален слух“).

„Нотите“ на планетите са получени чрез математически изчисления, приложени върху съответните орбитални периоди, отговарящи на обратната стойност на честотата на въртене. Принципът е прост – честотата на колебание (Hz) и точната музикална нота отговарят на периодичното колебание, което след време е константно.

Математическата формула изглежда така: F e честотата на колебание (в нашия случай колебание (трептене) означава въртене около Слънцето, n(semit) е музикалният интервал в полутоновете, който започва от До¹ (първото До, от лявата страна на пианото, което отговаря на честота от 32.7031956626 Hz. Честотата на въртене се получава от обратната стойност на орбиталния период, изчислен в секунди.

Калкулаторът, използван за изчисляването на нотите на планетите, еHewlett Packard HP41cv. Той е програмируем и притежава огромна изчислителна мощ. Създаден е в началото на 80-те години и е използван за 9 космически мисии на НАСА. Ето така изглежда програмата, която е изчислила „звука“ на планетите: