2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
- Антония МИХАЙЛОВА
- 30 август 2015 г. в 00:21 Последна промяна:
30 август 2015 г. в 11:06
http://www.zahariada.com/
Далечният архипелаг Шпицберген, разположен само на 1300 км от Северния полюс, представлява заснежена и заледена земя без ни една тревичка.
Но Шпицбергенското течение носи сравнително топла вода от юг във фиордите и заливите на Западен Шпицберген. Това е достатъчно крайбрежните райони и долини да се покриват със зеленина през лятото.
9 август 2015 г. © NASA
Източната част на Шпицберген, напротив – остава студена и снежна дори през летния период поради прохладния океански поток, който се движи на юг.
Горната снимка е направена от радиоспектрометъра MODIS на борда на спътника „Аква“. На снимката е архипелагът Шпицберген на 9 август 2015 година. Източното крайбрежие на архипелага е сковано от ледове, а на запад се виждат тревички, мъх и цветя.
Двете снимки по-долу са направени от спътника „Ландсат-8“. Тук лятното „позеленяване“ на Шпицберген е още по-очевидно. На долната снимка е долината Рейндален на 9 юли 2015 година; на горната е пак тя на 29 април 2015 година.
29 април 2015 г. © NASA
Тъмнозелените участъци около езерото долу са блата, обрасли с Dupontia fischeri, Eriophorum scheuchzeri и торфен мъх. Светлозелените зони на снимката са обрасли с Luzula confusa и полярна върба. Сивите области под снежните линии са скалисти участъци с минимум растителност, макар че там расте например полярен мак.
Шпицберген, 9 юли 2015 г. © NASA
Шпицберген се явява дом за 178 вида висши растения, 39 вида мъх, 708 вида лишеи и повече от 750 вида гъби.
MODIS е открил, че с годините Шпицберген започва да позеленява все по-късно и по-късно за 14 години наблюдения. Това било неочаквано, тъй като юнската температура за този период се е покачила с 1,47 градуса по Целзий, а юлската – с 0,44 градуса. За това време се е увеличило и количеството падащ през зимата сняг.
„Влиянието на по-високите температури върху вегетационния период се неутрализира от голямото количество сняг през зимата, който после се топи“, обяснява Стейн Рун Карлсен, еколог от Северния изследователски институт.
На анимацията долу е показано разпределението на растителността на Шпицберген. Участъците с плътна растителност са обозначени със зелено, частично покритите с растения – с жълто, а районите, в които зеленината е малко или няма изобщо – с кафяво.
Русия срещу Запада в надпревара за оцеля...
"Циркони" ще ударят центровете...