2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
- Антония МИХАЙЛОВА
- 15 декември 2015 г. в 00:21 Последна промяна:
16 декември 2015 г. в 00:30
http://www.zahariada.com/
Учени са публикували резултатите от анализа и пълните данни от 18 месеца работа на мозъка в рамките на проекта MyConnectome.
В рамките на проекта мозъкът на ръководителя на изследването бил сканиран два пъти седмично в продължение на година и половина. Успоредно с това той давал кръв за изследване, за да се разбере как мозъкът и останалият организъм си взаимодействат в дългосрочна перспектива.
Изследването е проведено от група американски учени, а статията им е публикувана в сп. Nature Communications.
Проектът MyConnectome се явява най-мащабното днес изследване на активността на мозъка на един човек. Неговата цел е построяването на качествен кънектом – пълна карта на мозъчните връзки. По-рано такива карти са строени по точни изследвания на различни индивиди и минусът на такъв метод било силното усредняване на индивидуалните различия.
Наблюденията продължили 532 дни (година и половина), като всеки вторник и четвъртък учените записвали с МРТ мозъчната активност на своя ръководител Ръсел Полдрак (Russell Poldrack). Във вторниците Полдрак давал също кръв на гладно. От левкоцитите (белите кръвни клетки) се отделяла и анализирала РНК, за да се изясни нивото на експресия (активност) на определени гени.
Тази информация позволила да се разбере взаимовръзката между работата на мозъка и останалото тяло. Резултатите показали висока корелация между активността на отделните региони на мозъка и експресията на цели групи гени.
Неочакван за изследователите станал фактът, че максимално влияние върху състоянието на връзките между отделните мозъчни части имало сутрешното кафе. В дните, когато Полдрак давал кръв и не закусвал (съответно – и не пил кафе), соматосензорната двигателна област в мозъка и регионът, отговорен за доброто зрение, били по-тясно свързани. Подобен феномен не е наблюдаван досега от учените и те все още не знаят с какво е свързан той.
Резултатите от изследването демонстрират целесъобразността на дългосрочните наблюдения на отделно взет мозък. Установено било, че при здравия човек той се намира в доста стабилно състояние в продължение на значително време.
Това дава предпоставки за наблюдения на пациенти с невралгични разстройства, в мозъка на които протичат функционални изменения (например при биполярно разстройство и шизофрения).
Тъй като това изследване се явява първото по рода си и в него вече е натрупан огромен обем данни, учените са окрили изцяло достъпа до цялата получена при експериментите информация.
За удобство на нейното използване авторите дори са създали браузер в рамките на проекта.