2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1118 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2015 11:20
- Димитър ДИМИТРОВ
- 3 юли 2015 г. в 00:44 Последна промяна:
3 юли 2015 г. в 10:07
http://www.zahariada.com/
Отдавна знаем за Венера. Подозирахме и Марс. Вече сме сигурни.
На двата ни най-близки съседа някога е имало океани, подобни на тези на Земята. Но планетите, на които има вода, са крехки. Венера е загубила цялата си вода в Космоса, а Марс е загубил минимум 80 процента от някогашните си водни запаси, пише Space.
Но какво означава това за Земята? Въпреки сегашното изобилие, не знаем какво бъдеще очаква най-ценното вещество на планетата ни. Ще се превърне ли планетата ни в обширна пустиня като съседите ни? Ако заради парниковия ефект средните температури се вдигнат още малко, то крайният резултат ще бъде липса на каквато и да е вода на Земята.
Да погледнем водата на атомно ниво. H2O представлява два атома водород и един атом кислород. Водородът е водород, защото в ядрото на атома има един положително зареден протон, а около него обикаля един отрицателно зареден електрон. Но в ядрото може да има и един неутрон, който не притежава заряд. Дори и при наличието на неутрон ядрото на атома има положителен заряд +1. Това все още е водород, но с една основна разлика – тежи около два пъти повече заради наличието на неутрон.
В химията е познат като деутерий. Деутерият реагира в химични реакции също както водорода, просто е по-тежък. H2O молекулата, съдържаща деутериев атом, има същия вкус, има същите животоподдържащи свойства, но тежи повече.
Тук се крие и голямата разлика – гравитацията привлича деутерия много по-силно към повърхността на планетата. Ако имате свободни водородни и деутериеви атоми, то водородните ще се издигат много по-високо в атмосферата. А ако гравитацията на дадена планета е достатъчно слаба – както е тази на Земята, Венера и Марс – водородните атоми може да се издигнат толкова много, че да напуснат атмосферата. А пък масата на деутерия е такава, че това да не може да се случи с него.
През 1995 година апаратът Галилео изчислил съотношението между водорода и деутерия в атмосферата на Юпитер. Резултатът бил 40 000 към 1. Масата на Юпитер е толкова голяма, че нито водородът, нито деутерият могат да напуснат атмосферата.
Апаратът Галилео оцелял по-малко от час в атмосферата на Юпитер. © NASA, CC BY
Но откъдето и на Земята да гребнете малко вода, ще видите, че съотношението не е 40 000 към 1, а 6 250 към 1. Защо е толкова ниско? Има доказателства, че в по-ранни етапи от съществуването на Земята водородът е бил в голямо изобилие, а с времето нашата планета е загубила 80 процента от водорода си. И след като знаем, че повечето водородни атоми на Земята са свързани във водни молекули, загубата на атоми водород е относително еквивалентна на загубата на вода.
Апаратът Pioneer Venus на НАСА пуска проба в атмосферата на Венера още през 1978 година. Едно от шокиращите открития е, че съотношението водород/деутерий на Венера е 62 към 1 – сто пъти по-малко от това на Земята.
Логичното заключение от това откритие е, че на Венера някога е имало вода, но тя е пресъхнала. Средната температурата на повърхността на Венера е около 463оС. На Венера някога е имало океани, но с повишаването на температурите те са се изпарили от повърхността. Ултравиолетовата светлина разделила водните молекули на съставните им атоми. В резултат на това леките водородни атоми се запътили към върха на атмосферата и излезли в Космоса, а по-тежките деутериеви атоми останали на повърхността.
Възможно ли докато гледаме Венера, да виждаме бъдещето на Земята. ©NASA, CC BY
Сега за Марс. Всичките водни запаси на Марс са достатъчни за наличието на световен океан с дълбочина 21 метра. Данни от Curiosity/Mars Science Laboratory и изследване на космическия център Goddard сочат, че някога на Марс водата е била достатъчна да създаде глобален океан с дълбочина 137 метра. Това е седемкратно понижение. Червената планета е загубила поне 85 процента от водата си. (Тези предположения са на базата на това, че Земята не е загубила никакво количество вода. Ако Земята също е загубила 80 процента от водата си, то загубите на Марс се равняват на 97 процента.)
Урокът, който можем да научим от трагичната съдба на Венера и Марс е, че планетите, на които има вода, са крехки. Марс и Венера не са могли да задържат водата си достатъчно дълго, за да се развият сложни форми на живот. Планети, които могат да задържат водата си за достатъчно време, са редки и ценни.
Ако температурата на нашата планета се повиши с 1-2 градуса, то ще оцелеем с цената на локални природни бедствия. Но ако температурите се повишат повече, има голяма вероятност милата ни планета да последва пътя на Венера и Марс.
Статията е дело на Дейвид Уайнтрауб, професор по астрономия в университета Вандербилт