• Антония МИХАЙЛОВА
• 23 август 2015 г. в 00:01 Последна промяна: 
  23 август 2015 г. в 00:13
•  

Повечето хора си спомнят себе си от две- или тригодишна възраст. Но оказва се, има и такива, които помнят момента на появата си на този свят, пребиваването в майчината утроба, както и събития, случили се с тях в предишни въплъщения и между тях.

Психологът Елизабет Халет в своята книга „История на неродената душа: тайната и прелестта на живота преди раждането? Пише, че хората с пренатални спомени са много повече, отколкото си мислим.

Например учителката Никол И. разказва историята на своя ученик Майкъл. Майкъл бил син на нейна близка приятелка, починала, когато детето било само на няколко месеца. Тъй като жената била самотна майка, Никол се грижела за нея. Така тя завела приятелката си в болницата, когато дошло времето да ражда. А когато майката на Майкъл починала, детето било взето от роднини, а Никол за известно време изгубила това семейство от поглед, докато момчето не станало неин ученик.

Един ден в час Никол попитала учениците да опишат най-ранните си спомени. Майкъл в подробности описал как тя е завела майка му в болницата. Момчето съобщило, че са пътували в сива кола и дори запял мелодията, която звучала вътре… Освен това той си спомнил, че Никол спряла на бензиностанция, за да разбере пътя към болницата. Майкъл описал и някои нейни действия при пристигането в болницата – например, че тя позвънила на някого по телефонния автомат и облякла нечий пуловер, който лежал в чакалнята.

И наистина, Никол продала сивата си кола няколко години след раждането на Майкъл. Песента, която припомнило момчето, ѝ била от любимите, когато сядала зад волана. По пътя към селската болница те се заблудили, затова Никол спряла, за да попита за пътя. Наложило ѝ се да позвъни по телефонния автомат, тъй като в болницата нямало клетъчна мрежа. Освен това я било много срам, дето навлякла чужд пуловер – просто в чакалнята било толкова студено и жената премръзнала. Тя била сигурна, че никой не знае за това.

Още един герой от книгата на Халет – Майкъл Макгуайър, разказва: „Ясно си спомням себе си в състояние на безплътен дух, а след това – вече на Земята, в тялото на дете. Това малко прилича на операция. Първоначално се намирате на операционната маса и броите от десет до едно, а в следващия момент вече сте в двореца. Главната разлика както преди, така и след операцията вие сякаш сте в дрямка, а в моя случай мислите бяха абсолютно ясни.“

Джоуел на 30 години чула разказа от своята леля за това, че майка ѝ родила много трудно. Самата ѝ майка никога не била споменавала за това.

Според лелята раждането започнало неочаквано и не успели да откарат в болницата майката на Джоуел. Новородената изглеждала мъртва и леля ѝ я отнесла в съседната стая. Но скоро дошла акушерка, която успяла да върне детето към живот…

Това по странен начин се асоциирало със спомени, които преследвали Джоуел. Тя си спомняла себе си на някакво място, което трудно можела да опише.

„Там е много тихо и има много различни хора – разказвала тя. – Всички ние сякаш бяхме едно цяло, нито мъже, нито жени. Виждам това в моето съзнание, но не мога да го опиша. Няма гласове, но различавам думи. Някой ми казва, че е рано да се отказвам от живота, че ако искам да живея, трябва да вървя точно сега. Колебая се и чувам още един глас, който ми казва, че мога да почакам още малко. Но аз вече не мога да чакам, трябва да се връщам. Някой казва: решавай веднага.“

Очевидно за душата на Джоуел това е бил избор между живота и смъртта.

А ето разказа на Линда Парино:

„Спомням си, че сякаш плувах на облак. Около мен имаше много сини и розови облаци. Бях съвсем спокойна и чувах гласа на някаква жена, но не я виждах. Тя говореше много тихо, този разговор приличаше повече на общуване със самата себе си. Помня, тя казваше, че е дошло времето ми да отида на Земята и да бъда родена. Отвърнах, че искам да остана тук, в безопасност. Тя каза, че трябва да отида и че всичко ще бъде наред. Това са моите най-първи спомени и моят живот наистина е много щастлив.“

В последно време се появява все повече информация за деца, които твърдят, че помнят свои предишни животи. Според професора от университета на Исландия в Рейкявик Ерлендур Харалдсън най-често при такива „реинкарнирани“ се наблюдава посттравматично стресово разстройство, възникващо при хората, преживели травма или сътресение.

Най-често спомени за предишни животи описват деца на възраст от две до шест години. Момче разказва на родителите си, че преди е било друг човек, загинал трагично или убит… Някои деца тъгуват по бившето си семейство или дом, при други се развиват фобии, свързани със спомени за застигнала ги в минали „въплъщения“ насилствена смърт.

При много възникват проблеми със съня, преследват ги кошмари. Такива „симптоми“ Харалдсън е открил у десетки малки жители на Ливан и Шри Ланка. Всички те твърдели, че в миналия си живот са загинали трагично.

Харалдсън се опитал да събере данни, които биха позволили проверката поне на някои епизоди. В своя доклад „Изследване на реинкарнацията от трима независими автори“, публикуван през 1994 година в списанието на Американското общество за психически изследвания, експертът пише:

„В 80% от случаите успахме да идентифицираме починал човек, чиято биография съответства на спомените на детето. От тях в 51% от случаите този човек не е бил познат на семейството на детето, в 33% е бил познат на семейството, в 16% – роднина. От 123 случая само един изглежда като явна измислица или самовнушение.“

Енгин Сунгур се родил през декември 1980 година в турския град Антакия. Веднъж в детството си, пътувайки с родителите си през село Хнгакиз, момчето изведнъж им казало, че преди е живяло там и тогава се казвало Наиф Цицек. Малко преди своята смърт той пътувал в Анкара.

Установено било, че в това село наистина някога е живял човек на име Наиф Цицек, който загинал една година преди раждането на Сунгур. Когато в Антакия пристигнала дъщерята на Цицек, момчето веднага я познало и пристъпило към нея с думите: „Аз см твоят баща.“

Тогава родителите на Сунгур го отвели в Ханкагиз, където живеели роднините на Цицек. Момчето познало всички членове на семейството, включително вдовицата на починалия, а за старата маслена лампа в дома казало, че я е направило само… То описало вярно и обстоятелствата около своята смърт в миналото „въплъщение“ – съобщил, че случайно го ударил с камион синът му, давайки заден ход.

Друг изследовател на феномена реинкарнация – Джим Такър от Вирджинския университет – описва в своята книга „Връщане към живота: невероятните истории на деца, които помнят минали животи“ Историята на Джеймс Лйнинджър от Луизиана. Момчето на двегодишна възраст започнало да сънува кошмари за катастрофата на самолет, който то управлявало.

Детето разказвало, че тогава се казвало Джеймс Хюстън и че самолетът бил ударен от японците по време на въздушна битка. То разказало, че служило на кораба Natoma Bay и имало приятел на име Джак Ларсън. На снимки от времето на Втората световна война момчето впоследствие разпознало мястото на катастрофата – това се оказал японският остров Иво Джима. Възрастните започнали да правят справки и изяснили, че във въздушния бой за Иво Джима действително участвал самолетоносача Natoma Bay, но загинал само един пилот на име Джеймс Хюстън. На кораба служил и Джек Ларсън.

„Ако човек в минало въплъщение е починал от неестествена смърт, сред 35% от децата присъства силен страх от смъртта и се наблюдава защитно поведение, което си явява един от симптомите на боен постравматичен синдром“, пише Джим Такър.

Такър разказва и за Хана от Канада. На тригодишна възраст момичето попитало своя баща, защо синът на Хана вече не я взема на хокейни мачове. Мъжът много се учудил, тъй като в дома никога не се гледал хокей – неговият баща бил фен на хокея, а синът не харесвал това. Но той се поинтересувал кога дъщеря му е ходила на мачове.

„Когато бях възрастна жена, татко!“ – отвърнало момиченцето. Освен това тя разказала, че по онези времена нейният син я возел с бяла кола с ръжда и носел кожено яке. Така и не било изяснено дали животът на любителката на хокея е завършил трагично.

Tainy.info