Учени от университети на САЩ и Австралия издигнаха нова теория. Според нея някъде във Вселената съществуват наши копия, живеещи точно същия живот като нас.

Само че там нашите събратя се развиват различно.

Например с хората продължават да си общуват динозаври или пък не е имало Втора световна война. Авторите на идеята се надяват, че такъв подход ще помогне да се отговори на много въпроси от квантовата механика.

Възможно ли е съществуването на втори „Аз“ от нашата планета?

Твърденията на американските и австралийските учени разбунва въображението на почитателите на научната фантастика. Един от авторите на идеята – професор Вайсман, допуска, че известната ни Вселена всъщност е само един от гигантски брой съществуващи светове.

Според теорията всички светове са реални и живеят по сходен сценарий, а някои от тях много напомнят нашия. Разликите помежду си световете дължат на така наречените квантови сблъсъци – колкото по-силни са те, толкова по-надалече отскачат един от друг световете и толкова по-различни стават.

Така Аз-ът на всеки от нас в паралелната действителност може да живее десетки животи – да се роди в други страни, да се реализира в различни професии, обяснява теорията доцентът от Московския инженерен физичен институт Владимир Решетов.

„Световете може да са безброй. Всички събития в тях се случват в равна вероятност. В някой от световете се случва нещо, в един – ези, в друг – тура. Ние живеем в един от световете. Но изводът е, че не само елементарните частици, но и цели макрообекти от типа на хора мигрират между тези светове“, пояснява Решетов.

Чужди учени се надяват, че идеята за съществуването на паралелни светове ще помогне за по-доброто разбиране на квантовата механика и да се обяснят редица феномени – защо например някои събития в нашия свят са се случили по този начин, а не по друг. Обяснението според тях може да стане „отразяване“ от паралелни вселени.

Професорите се огорчават единствено от това, че едва ли е възможно да разберем за тези светове. Техните разсъждения носят характера на догадки, казва зам. главният редактор на сп. “Наука и жизнь” Дмитрий Зиков.

Виж ТУК