2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Размерът на мозъка се променя цял живот Синя луна30 Септември 2014 © Wandell Lab / Stanford University
Към края на живота количеството бяло вещество в мозъка намалява толкова, че мозъкът по обем става колкото на седемгодишно дете.
Нашето тяло се променя с възрастта – отначало растем, а след това от даден момент някои органи започват да се смаляват, да деградират – като например мускулите.
Особено такива възрастови изменения са забележими в мозъка – изследователи от Станфорд (САЩ) са опитали да оценят разликата в неговия обем през живота на човека и се оказало, че след достигането на максимума на възраст около 40 години мозъкът започва да се свива и към края на живота неговият размер е същият, както на седемгодишно дете.
Обемът на мозъка е оценяван по бялото вещество, което, както е известно, представлява аксонални израстъци на нервните клетки, обвити в множество слоеве миелин (макар в състава на бялото вещество да влизат и други клетки, не само тези, които формират миелин).
По аксоните информационните импулси се прехвърлят от една невронна структура в друга и от една област на мозъка към друга, а миелинизацията подобрява работата на нервните влакна.
Състоянието на мозъка може да се оцени по това как стоят нещата с миелинизацията в него. Например тежките психоневрологични болести, от рода на шизофрения и аутизъм, се съпровождат със забележими аномалии в бялото вещество. Това би могло да бъде добър критерий в диагностиката на такъв род заболявания, но за да се разпознае патология, е необходимо да се знае как изглежда нормата.
Авив Мезер и колегите му направили МРТ снимки на мозъците на повече от сто души на възраст от 7 до 85 г. Невробиолозите сравнявали не теглото на мозъка като цяло, а 24 области в него, тоест участък номер 1 се сравнявал по бялото вещество със същия участък номер 1 в мозъци на друга възраст.
Динамиката на бялото вещество, както пишат авторите в статия в Nature Communications, се оказала доста сложна, в едни участъци количеството бяло вещество се променяло по един начин, в други – по друг, но като цяло за всички разглеждани зони можело да се отделят няколко закономерности. Всички те „стартирали“ и „финиширали“ с приблизително едно и също количество бяло вещество, максимумът на което се падал на възраст от 30 до 50 години.
Но да повторим – измененията във всеки отделен участък от мозъка се отличавали от това как се случват те при неговите съседи. Например областите, отговарящи за контрола на движенията, се променяли в течение на живота относително слабо (но дъгообразният, или с форма на камбана, характер на измененията бил същият).
А ето че областите, отговарящи за обучението, нараствали бяло вещество доста бързо, но и толкова бързо го губели. Отново участъците на висшите когнитивни функции се подлагали на по-голяма деградация, тоест губели повече бяло вещество, но и повече го придобивали на първите етапи.
Двадесет и четирите зони на мозъка, които били сравнявани по съдържание на бяло вещество. В червените участъци бялото вещество намалява с възрастта най-силно, в сините – най-слабо.
Разбира се, такива
мизменения е необходимо да се съпоставят с измененията в самата психика, с измененията в способностите за обучение и т.н., а едновременно с това – как обучението от своя страна влияе на динамиката на бялото вещество.
Виж ТУК
ФИРМАТА MODERNA ПРИЗНА: НИЕ НЕ ВАКСИНИРА...
Напълно ваксинирана Европа продължава як...