Учени откриха доказателства, че животът на нашата планета е донесен от астероиди.

„Животът много лесно се организира. За това няма необходимост от божествен промисъл“, казват представители на екип руски и италиански учени след приключване на серия уникални експерименти в базата на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.

Учените изследвали механизма на зараждане на живота във Вселената. Образци от метеоритно вещество и формамид (много разпространено в космическото пространство вещество) били облъчвани с йонизиращо лъчение. В резултат учените получили целия набор строителни материали за създаването на жива клетка.

Излиза, че животът се е зародил в Космоса, а не на Земята?

„Тук имаме работа с парадокс – казва Владимир Бусаев, водещ научен сътрудник на отдела по изследване на Луната и планетите към Държавния астрономически институт „Щернберг“. – Изследването в Дубна доказа, че на началния етап на възникване на примитивни форми на живот космическото лъчение е имало стимулираща роля.

Но на следващия етап от биологичната еволюция е очевидно, че живите клетки са се нуждаели от защита от жестокото лъчение. Според мен такъв инкубатор за първите организми са станали астероидите.“

Оказва се, че преди милиарди години астероидите са представлявали не само безжизнени буци камъни и лед, но и удобна люлка за предците на човечеството. На големи астероиди с размер десетки и стотици километри под ледената повърхност може да се е образувал вътрешен океан.

Комфортната температура над нулата е поддържала горещо като печка силикатно ядро на астероида – тогава Слънчевата система е преживяла период на топлинна еволюция. В този хранителен бульон са плавали първите едноклетъчни организми.

Но и на Земята има водна среда. Защо нашите едноклетъчни прапрародители не са се заселили веднага в Световния океан?

– Ранната Земя е била сухо тяло. При формирането нашата планета е била много гореща, температурата на повърхността е достигала няколкостотин градуса и всички летящи елементи, включително вода, са се изпарили – казва Бусаев.

– Откъде тогава се е появил огромен океан?

– Съществува теория, която доста убедително доказва, че цялата вода е била доставена на Земята по време на нейната бомбардировка от комети и астероиди.

– Какво количество ледени късове трябва да са паднали, за да покрие водата 2/3 от повърхността на Земята?

– Интензивността на кометните и асероидните дъждове в този момент е била значително по-висока от сега. Защото огромно количество от това вещество тогава се е движело към центъра на Слънчевата система и е падало на планетите от земната група. Потокът астероиди е донесъл на Земята не само вода, но и прости живи организми.

– Но нали метеоритите изгарят и се взривяват в атмосферата? А и след удара по повърхността обитателите на тези небесни тела нямат шансове да оцелеят.

– Това не е съвсем така. Първо, експерименти са показали, че прости организми са способни да оцелеят при удар в Земята със скорост няколко километра в секунда. Второ, ако падащото тяло има достатъчно големи размери, то се нагряват само много тънки връхни слоеве.

Външната част на астероида също може да се разтопи, а вътрешната остава замразена. И накрая, биологичните съединения на Земята могат да се доставят от частици космически прах. Те се забавят в атмосферата и плавно падат на повърхността.

– Ако тази теория е вярна, значи животът не е уникално явление и няма смисъл да се гордеем със своята изключителност.

– Да, по-скоро в примитивните форми на живот съществуват доста широко във Вселената.

– Защо условията на Земята са се оказали толкова благоприятни, че от живи организми няма отърване?

– Земята се намира в т.нар. обитаема зона, където водата може да съществува в течно състояние. Именно на водата се базира земната форма на живот. А освен това масата на Земята ѝ позволява да задържа в атмосферата такъв лек газ като кислорода. Без него нашето съществуване е немислимо.

За сравнение притежаващият по-малки размери Марс не е способен да задържа кислород, неговата атмосфера се състои основно от тежък въглероден диоксид… Просто ни е провървяло със Земята.

Впрочем

Извънземните засега не влизат във връзка с нас. И все пак можем да се опитаме да изчислим колко обитаеми светове може да има във Вселената.

С помощта на космическия телескоп „Кеплер“ са открити около 2000 планети извън пределите на Слънчевата система. Но е доказано, че планетни системи присъстват около всички звезди от слънчев тип (интересуват ни само те, тъй като техният живот е 10 милиарда години и дава на живите организми достатъчно време да се развият).

Само в нашата галактика се наброяват около 200 милиарда звезди. Вярно, трябва да отчитаме, че сред тях има звезди от други спектрални класове. И все пак количеството планети в нашата галактика може да достига десетки милиарди.

Не всички от тях обаче се намират в обитаемата зона. Например в Слънчевата система в тази зона влизат само Венера, Земята и Марс. Днес са известни около двадесет екзопланети от земната група, които теоретично са годни за живот. Една от най-перспективните в това отношение – Gliese 667 с – се намира в съзвездието Скорпион. Ако летим до нея със скоростта на светлината, ще стигнем за 22,7 години.

През 1984 г. на Антарктида бил открит метеорит, долетял от Марс (избил го е от повърхността на Червената планета удар на по-голямо небесно тяло). Такива „гости“ от съседната планета са открити общо 34. Но този бил особен.

Изучавайки го, учените открили вкаменели бактерии. Част от изследователите обявили, че са открити ярки доказателства за съществуването на извънземен живот. Впоследствие д-р Ричард Хувър, известен астробиолог на НАСА, заявил, че е открил извънземни бактерии в още два други метеорита с различен произход.

„Доктор Хувър е бил при нас в института – казва Владимир Бусаев. – Той смята, че тези метеорити се явяват преносители на биологични форми. Но това си остава спорен въпрос. Не е изключено, че в случая с марсианския метеорит става дума за обект не с биологичен, а с геохимичен произход (такива може да са възникнали в резултат на вулканични процеси на Марс).

Друг метеорит – Полонарува, паднал в Шри Ланка, има неизвестен произход. В метеоритите действително се срещат фосилизирани бактерии, но е възможно те да са попаднали в тялото на метеорита вече на Земята.“

КР
мегавселена