2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
© renjith krishnan / FreeDigitalPhotos.net
Ясно е, че всичките ни мисли и чувства се съпровождат с промени в активността на невроните, но от какъв род са тези промени? Как става например превключването между двата варианта на отговора на въпроса „да пия, или да не пия”? Сега в ръцете ни са данни, позволяващи да си представим работата на невроните, която съпровожда приемането на решения. Изследователите от Масачузетския технологичен институт в САЩ успяха да видят какво се случва в мозъка при промяната на поведението. Макар че, сами признават, предстои още работа над детайлите и всевъзможните частни случаи на този механизъм.
В експеримента били използвани маймуни, обучени да реагират на обекти в зависимост от техния цвят или пространствено разположение. Задачата предполагала определена когнитивна пластичност – животните трябвало да решат на кой параметър да отдадат предпочитание във всеки конкретен случай. Тоест било необходимо да се концентрират на един вид информация и напълно да игнорират друг.
Едновременно изследователите записвали електрическата активност на невроните в мозъчната кора. Оказало се, че за всяка задача в мозъка на маймуните отговаряла определена група неврони. Вълните, които произвеждали в момента на активност двете групи, макар и да се отнасяли към бета-ритмите, значително се различавали една от друга. Някои неврони се отнасяли и към едната, и към другата група, но рисунъкът на тяхната активност зависел от текущата задача.
Но освен бета-ритмите учените регистрирали още и алфа-ритми, които се включвали в групата неврони в момента на изпълнение на чужда задача. Тоест когато било необходимо да се отчете цветова информация, „цветовата” група работела на бета-ритъм, а тази, която отговаряла за анализа на пространственото разположение на предметите, действала в алфа-ритъм. Алфа-ритмите се смятат за забавящи – с други думи, за да се формира правилно положение, е необходимо не само да се включи точната група нервни клетки, но и да се изключат невроните, които нямат отношение към задачата.
Образно казано, изследователите успели да направят снимка на мозъчната активност в момента на вземането на решение. Това им позволило да определят основните принципи на работата на мозъка в такива моменти.
Първо, за различните задачи, решения, блокове информация – или накратко, за различните мисли – в мозъка отговарят различни ансамбли от неврони, които имат собствен рисунък на активността, в зависимост от изпълняваната задача.
Виж повече ТУК
Статията с резултатите от експериментите е публикувана в сп. Neuron