Все още малко се знае за ноетиката и нейните изследвания. Тя носи промяна за нас и нашите досегашни разбирания, за познатите определения на физическата вселена, дори за основни понятия като време и пространство. Ноетиката събира схващанията на изтока и запада; доказва аспекти от митологията, които се оказват истина, а не мит. Изследва мощността на мисълта, на съзнанието, силата на груповата медитация, на молитвата; потайните все още неразкрити способности на човек, както и ефектът на глобалното съзнание, за което все повече учени събират данни.

Институтът по ноетика е основан от астронавта Едгар Мичъл (Аполо 14) през 1973 година след неговото мистично преживяване на връщане от Луната през 1971.

„Неочаквано зад хоризонта на Луната бавно и невероятно величаво се показва искряща в синьо и бяло скъпоценност – светеща в нежно небесносиньо сфера, обточена с бавни, спираловидно въртящи се бели воали, – която се издига лека-полека като малка перла в гъст океан от черна загадъчност. Доста време е нужно, преди да осъзнаем напълно, че това е Земята – нашият дом. [...] На връщане към дома, вперил поглед през ширналото се на 240 000 мили космическо пространство към звездите и планетата, от която бях дошъл, внезапно усетих вселената като нещо интелигентно, любящо, хармонично [...] На отиване към Луната бях прагматичен пилот-изпитател, инженер и учен като много от колегите си. Но когато видях как планетата Земя се носи в безбрежния космос [...] почти осезаемо долових присъствието на божеството и осъзнах, че животът във вселената не е просто случайност, основаваща се на произволен процес.” – Едгар Мичъл в своята книга „Пътят на изследователя“

Божественото проникновение на Мичъл му вдъхва решимост да разшири знанието за природата и възможностите на ума и на съзнанието и да приложи това знание за увеличаване на човешкото благо и за подобряване на качеството на живот на планетата, поради което две години по-късно той създава Института по ноетика. Названието на организацията произлиза от гръцката дума ноетикос, която означава вътрешно, интуитивно познание.

През следващите три десетилетия Институтът по ноетика, разположен на площ от около 800 декара северно от Сан Франциско, работи с висококвалифицирани изследователи от цял свят и изследва същността на съзнанието от най-различни новаторски гледни точки. Организацията е свързана с някои от първите проучвания във връзка с виждане от разстояние (Remote Viewing или дистанционно наблюдение), проведени от Ръсел Тарг и Харолд Путоф от Станфордския изследователски институт, впоследствие превърнали се в програма „Старгейт“ на американската армия.

Институтът по ноетика си сътрудничи и с изследователи от Принстънския университет в областта на аномалните взаимодействия между съзнание и материя и във връзка с програма, изследваща ефикасността на терапията чрез визуализация при нелечимо болни от рак, освен това предлага стипендии на изследователи, проучващи въздействието на молитвата и на решителността върху хода на лечението.

„Имаме ясна нужда от смел нов синтез на резултатите от откритията относно природата на съзнанието и от също толкова смело приложение. Институтът по ноетика ще бъде връзка и инструмент за умела демонстрация на промяната на светогледа за по-добро здраве, творчески способности и мир за всички човешки същества.“ – Председателят на Института по ноетика Джеймс О’Дий

[...] Въпреки че ноетичната наука използваше свръхмодерна технология, самите открития бяха много по-мистични от студените машини, с чиято помощ се стигаше до тях. С получаването на поразителни нови данни, магията и митовете бързо се превръщаха в действителност и всичко това потвърждаваше изходната идеология на ноетиката за неизползвания потенциал на човешкия ум. Началната теза изглеждаше съвсем проста: ние едва докосваме повърхността на умствените и духовните си възможности. [...] Експериментите в Института за ноетични науки (ИНН) в Калифорния и Принстънската лаборатория за изследване на инженерни аномалии категорично доказваха, че ако бъде съответно фокусирана, човешката мисъл притежава способността да въздейства върху физическата маса и да я променя. Тези експерименти не бяха забавни трикове като „огъване на лъжици“, а стриктно контролирани проучвания, които без изключение стигаха до еднакъв резултат: независимо дали го знаем, нашите мисли всъщност взаимодействат с физическия свят и водят до промени чак на субатомно равнище. [...]

В горният пример става въпрос за известен експеримент със случайно генерирани числа, например от -1000 до +1000, като на монитор се изписва поредността на случайно генерираните стойности с диаграма във времето. Целта на участника в експеримента е статистически да наклони резултатите в полза на собственото си желание – оказва се, че случайно генерираните числа следват силата на мисълта и желанието, като случайността придобива съвсем друго понятие. Забавното е, че експеримента винаги дава положителен резултат и изкривява иначе случайно генерираните стойности.

Виж повечето ТУК