Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2023 11:18 - Слухът за „величието” и „славата” на Велики Преслав се оказа силно преувеличен. Защо името на града не може да бъде „ПреслаВ”
Автор: iliyanv Категория: История   
Прочетен: 5195 Коментари: 4 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 От предходното ми научно изследване вече знаем категорично, че столицата на базилевса Симеон и неговия син базилевса Петър не се нарича ПреслаВ, а ПреслаБ. Думата „преслав” не е използвана от нашите древни предци. Тя липсва както в Старобългарския речник, така и в т.н.  Речник на патриарх Евтимий. В двата речника е налична единствено  думата „прѣславьнѣ” , използвана като наречие със значение „преславно, необикновено, чудесно” и като прилагателно със значение „преславен, славен, изпълнен с Божия слава”. Това заключение е валидно поради съвпадението на името „ПреслаБ” в множество ромейски извори (на гръцки – Πραισϑλαβα; редакторските заглавия на Лъв Дякон на латински език - Romani Praesthlabam  oppugnant и  Псевдо-Кодин - Constantinus magnus Pliskobam Preslabam Dristramque renovat), с името на града в миниатюра № 65 на Манасиевата летопис. Името „ПреслаБ”, което и днес означава „проход” е получено още през късната античност, тъй като римския кастел е построен точно пред северния вход на стратегически важния Върбишки проход. С това изследване ще продължим работата по темата, но чрез противоположен  подход – чрез тезата, че името на града не може да бъде  „ПреслаВ”, още повече „Велики Преслав”.

            Измамата с „Шестоднева” на Йоан Екзарх „Болгарски”

            Една от екстремните прояви на профанщина и лекомислие в българската историография е твърдението, че в „Шестоднева” на Йоан Екзарх е описан  двореца на Симеон и самия владетел, пардон, всъщност  богатото му царско му облекло: „...седнал  в обкичена с бисери дреха,  с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото” („Шестоднев” Йоан Екзарх, 1981 г., Слово за шестия ден от св. Василий, стр. 231). Това е най-странното описание на български владетел, което може да съществува в материалния свят – за физическия облик на личността Симеон няма дори намек. Този облик е заместен от описание на няколко модни аксесоари към облеклото - бисери, златни  пръстен и огърлица, златен меч.  И това е всичко написано за „славния христолюбив княз  Симеон” . Все едно да разказвате за срещите си с папата, Далай лама или Бойко Борисов и да опишете само цвета на дрехите и обувките им. Забавния елемент в тази сапунена опера е, че точно тези модни аксесоари са включени в композицията на известния портрет на „цар” Симеон, създаден от безспорно талантливия ни художник Димитър Гюдженов

Всъщност словото за шестия ден принадлежи на един от отците-богослови на християнската църква, живелия през IV век св. Василий Велики и в него  е невъзможно да има описание на лице живяло през X век. Обяснението, че тази част от текста евентуално е авторско допълнение на Йоан Екзарх е комедийно голословие, което не може да бъде доказано по никакъв начин. Още по-малко може да бъде доказано, че текста описва двореца на базилевса Симеон в ПреслаБ: „Когато обикновен и беден човек и  чужденец, идвайки отдалече, до портите  на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли , и като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и  краски, а отвътре с мрамор и бронз”. Всъщност и в това „описание” липсва всякаква конкретика, която може да идентифицира конкретен дворцов център. И това е естествено, тъй като живелия през IV век св. Василий Велики дори при най-голямо желания не е можел да предвиди как ще изглежда един обект от материалния свят 6 века след неговия земен живот. А прозаичната истина за съчинението му, посветено на шестия ден от сътворението на света, е че алегоричния му разказ и философско прозрение са посветени на удивителните способности на безплътния ум на човека, сравнен с възможностите за възприемане на света чрез плътските (земни) човешки очи: „Така и аз не мога да опиша, както трябва, тази красота и ред. Но всеки от вас, като гледа сам с плътските си очи и като разсъждава с безплътния си ум, може по-сигурно да се възхищава. Защото собствените очи никога не лъжат. Макар и понякога да се заблуждават, те са по-сигурни от [очите] на някой друг. Като виждам небето, украсено със звездите, със слънцето и с месеца, земята — с треви и дървета, морето, изпълнено с всякакви риби, с бисери и със златното руно на пиниите, и като стигнах до човека, като че от учудване си изгубих ума и не мога да разбера [как в едно] толкова малко тяло [може да има] толкова голяма мисъл, която обхваща цялата земя и се издига над небесата. Къде ли е закрепен този ум? Как той излиза от тялото и преминава последователно  през различните обвивки, преминава през въздуха и облаците, стига до слънцето и месеца и всички звездни пояси  и ефира и всички небеса и в същото време той се намира в собственото си тяло? С какви ли крила той излита? По какъв ли път лети?”

Историята не разполага с данни за писателя Йоан Екзарх преди публикуването на съчиненията му през 1824 г. от скромно образования руски архивар Константин  Калайдович. Автобиография-уникат в човешката история с нула (zero) бита полезна информация. Днес, двеста години по-късно за Йоан Екзарх „Болгарски” информационната ситуация около неговото CV е непроменена – нищо освен мъгляви предположения. Парадоксален факт от „научната” действителност в България– името на човека, за който няма наличен един бит конкретна информация е дадено на множество училища и улици. Ако Калайдович е известен с нещо в света, то това е нюха му на „откривател” на обидно примитивни исторически фалшификати, намерени по „чудодеен” начин в околни на Москва манастири - ментето „За буквите”  и фалшификата „Изборник на Светослав от 1073 г.”– обявен за една от най-древните руски ръкописни книги, за който обаче българският медиевист проф. Асен Чилинигиров  открива, че името на киевския княз Светослав (1073 - 1076) е било изписано върху изстърганото и заличено име на българския цар Симеон, а оригиналния български сборник е унищожен и части от него са били вмъкнати в руския ръкопис. (Асен Чилингиров, 2011 „Цар Симеоновия Съборникъ от Х век – изследвания”). Единствената „творческа” заслуга на съмнителния руски архивар, е че след името на Йоан Екзарх е мацнал добавката „Болгарски”. Фикцията „Йоан Екзарх Болгарски” е създадена именно за легализиране на посочените фалшификати и не само, а те самите легализират историческите и агиографски измами Кирил, Методий и Борис Покръстителя. Подобен „индиректен” подход е реализиран и чрез една „стара българска книга” – превода на „Слова против арианите” от св. Атанасий, към чийто текст нежно е вмъкнат във вид на добавка отново елементарен и обидно примитивен фалшификат „Приписката на Тудор Доксов”, който за съжаление се приема от неадекватните ни историци като важно „доказателство” в българската историография. В „Шестоднев” подхода на фалшификаторите е пълен аналог на този в „Слова против арианите” – връзката на фиктивния автор Йоан Екзарх „Болгарски” с епохата на Симеон е едно изречение, вмъкнато ни в клин, ни в ръкав в началото на  пролога към съчинението: „ ...Също и ти, господарю мой, славни княже, христолюбиви  Симеоне, непрекъснато изучаваш неговите заповеди и творения и искаш с тях да се красиш и славиш”. Излишно е да споменавам, че това изречение няма никакви допирни точки с останалата част от текста на пролога и главните шест части. Изречението обаче кара читателя да прояви досетливост, че тук става дума именно за  христолюбивия владетел княз Симеон. Този текст изпъква като неуместно подбрана в цветово отношение кръпка към стилна и красива дреха. Но целта е постигната – внушението, че Йоан Екзарх Болгарски е личност от близкия кръг на цар Симеон е прието безрезервно и безкритично от академичната историческа мисъл. А всъщност, точно в пролога мошениците са допуснали една елементарна грешка: използването на думата „княз” (в шестата част отново „княз” и „княжески двор”). Симеон никога не е титулуван „княз”. Той е „архонт” и „базилевс на ромеи” и това се подкрепя от обемен изворов и археологически материал. Такъв управленски титул на български владетел, нито преди, нито след Симеон не съществува в исторически извори и не е отбелязан върху археологически артефакти. Както в Старобългарския речник, така и в Речника на партиарх Евтимий думата има общо значение за  велможа, големец, господар, високопоставен човек, началник. Тя е използвана като анахронизъм дори в старобългарски евангелски текст, свързан с Пилат Понтийски. Неслучайно в Манасиевата летопис българските владетели Крум, Муртаг, Михаил са наречени „князе”, без да са били такива – те носят ромейската титулатура архонти и базилевси. През XIV век думата очевидно продължава да има същия общ смисъл. Това показва категорично, че текста не е писан от съвременник и член на близкия кръг до Симеон, който щеше да бъде назован „архонт”, „базилевс” или „цезар”, но не и „княз” или „цар”, която титулатура се използва едва в началото на XIII век. Втората грешка на манипулаторите обаче е фатална: в „Слово за четвъртия ден, стр. 163” те „настъпват мотиката” за втори път – в този случай с използването на думата „царска”: „При първите, от Кир и Дарий, родът се задържал до последните, а при лидийците — от Кандавла,  та чак до Гуга.  И отново от Гуга, та до Криса, при когото царската власт се задържала в един и същ род.” Думата „цар” и производните и липсват в Старобългарския речник. Тя започва да се използва едва в началото на XIII век, затова закономерно присъства само в Речника на партиарх Евтимий, който е речник на среднобългарския език. Това е ключовото доказателство, че автора на „Шестоднев” не може да има нищо общо с времето на базилевса Симеон, живял е не по-рано от средата на XIII век, но най-вероятно е руски фалшификатор, живял през втората половина на XVIII век.

 

 

Колко „велик” и „преславен” е Велики Преслав?

Отговора на този въпрос минава през използване на сравнително обективен научен метод: сравнение между основните градоустройствени показатели на Преслаб и най-близкия  му конкурент Плискова. Изворите и археологическите изследвания сочат, че двата града имат аналогично историческо развитие, което започва през късната античност и завършва почти по едно и също време – втората половина на XII век. Плискова: външен град, ограден от землен вал – ок. 22.5 кв.км; вътрешен град, ограден с крепостна стена и кули – 1030 дка; обща дължина на крепостната стена – 2880 м; Преслаб: външен град, ограден със защитно ограждение - 3.2 кв.км; вътрешен град, ограден с крепостна стена и кули - 241 дка; обща дължина на крепостната стена - 1960 м. Мащабите на дворцовите комплекси,  църковното строителство и водоснабдителните съоръжения в двата града са аналогични, може би с лек превес в полза на Плискова. Не е трудно да установим, че при сравнението „величието” и „преславността” на Преслаб изчезва яко дим – Плискова е приблизително 5 (пет) пъти по-голяма от своя конкурент. Културното величие на Преслаб също е национална пропагандна фикция. За каква „Преславска книжовна школа” и духовен център на държавата , с извинение, можем да говорим, когато нейните най-изявени представители Черноризец Храбър, Йоан Екзарх „Болгарски” и Константин „Преславски” са  фиктивни личности и късни ватикански фалшификати, създадени между втората половина на XVI и края на XVIII век? В този контекст твърдението на проф. Пламен Павлов, че мистичната царска библиотека на Симеон в Преслав е била отнесена от злите ромеи е дълбоко неоценен кандидатстудетски бисер от национално значение.

Следователно  не можем да намерим основателна причина града да носи име, което манифестира  неговото превъзходство и величие в архитектурно-градоустройствен и културен контекст, а както вече установяваме, думата „преслав”  липсва в академичните старо и среднобългарски речници. Съгласно изворите името на града от IV до X век е просто ПреслаБ. И е напълно закономерно скромното име да отговаря на скромното му с сравнение с Плискова социално-икономическо и архитектурно-градоустройствено значение. В самото начало на XI век, когато отдавна вече не е столица, града започва да се споменава в няколко извора с две имена като Голям Преслаб: „В 6508 г. (б.м. – 1000 г.), 13 индикт императорът изпратил силна войска срещу българските крепост оттатък Хемус под предводителството на патриций Теодорокан и на протоспатарий Никифор Ксифиа. Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска и се върнала невредима и победоносна.”(Скилица-Кедрин, „Кратка хроника”, ГИБИ 6, стр. 280). Този превод от Василка Тъпкова-Заимова е интересен с това, че името е преведо правилно като „големия Преслав” (μεγάλην Перσϑλαβαν), а не като пропагандното „Велики Преслав”. Заедно с това искам да отбележа и как силата на инерцията влияе върху голяма част от нашите изтъкнати преводачи: в оригиналния текст името   „Плискова” е преведено от Тъпкова с познатото ни вече невярно клише „Плиска”.  Причината за появата на второто уточняващо име „голям” не  се дължи на внезапно възникнало социално-икономическо развитие на града, а на поява на град със същото или подобно за ромейското ухо име в Малка Скития – малка крепост и търговско пристанище в устието на река Дунав – Преслав. И за да не става каламбур с имената, дунавския Преслав бил наречен от хронистите Малък Преслав (μικρα Перσϑλαβα). И тук трябва да отбележа още едно важно обстоятелство: поради липсата на гръцка графема за звука „Б”, изписването на двата града  в хрониките– мизийския ПреслаБ и дунавския ПреслаВ – е аналогично – Перσϑλαβα. Големия Преслав вече можел да се различи от Малкия Преслав, така както днес се различаваме Големо от Мало Бучино.

Археологическите изследвания безкомпромисно осветляват истината, че разрухата на Преслав започва още в първите години на XI век, далеч преди инвазията на печенеги и узи, която създава хаос, несигурност и разорение за местното християнско население и предизвиква масовото му преселване към трудно-достъпни полупланински и планински области или дори в Южна България. Този процес обхваща малките селища в цяла днешна Северо-източна България между десния бряг на Русенски Лом, Черно море, Дунав и Стара планина. Оказва се обаче, че сред засегнатите са и големи градове като Плискова и Преслаб, които образно казано попадат в окото на номадския циклон. Тяхното разграждане от околното население с цел добиване и преизползване на строителния  материал започва векове преди османската инвазия. Археологията открива аналогични данни, че както в Плискова, така и в Преслаб се заселват печенеги, които използват всяка възможност за изграждане на домове, а в Плискова е установено пригаждане дори на крепостните и дворцови съоръжения за жилищните нужди на номадите. Да се доверим на следващия компилативен текст (моя компилация без промяна на контекста на цялостния текст): „... Може би с подобно отношение към „славното минало” трябва да се обясни и прилагането във въпросните извори на названията „Велики Преслав”, „великопреславски/a” и др. Изглежда, че това по-скоро са нарицателно-обобщаващи наименования, които в действителност касаят само малък фрагмент от огромния географски ареал заеман преди от държавния център и едва ли визират конкретно местоположението и топографията на неговия „Дворцов град. Илюзия, предпоставила впоследствие у съвременната наука, идеята за „възраждането” на града през XII – XIV век в рамките на ранносредновековните укрепления. Така или иначе, до момента не са открити безспорни археологически доказателства в подкрепа на сведенията, че то се е намирало в старите граници на Велики Преслав. Това се отнася не само за територията на „Дворцовия град”, но и за Външната крепост..... Погребването край християнските храмове е превърнато в нормална и масова практика. Около всички църкви, действащи или не, възникват големи некрополи с гъсто разположени гробове. Успоредно с тях се е увеличавал и броят на т. нар. стопански и боклучни ями. Често последните са вкопани върху некрополите и понякога разрушават отделни гробни съоръжения. В същите пластове, наред с регистрираните явления, се откриват и огромни количества битова керамика с датировка XII – XIII век. ...  Още една индикация за отсъствието на постоянно „градско” население през периода в досега проучените сектори на Велики Преслав. Независимо от голямото си количество, монетните находки демонстрират една сравнително „спорадична” циркулация, изявена с краткотрайни пикове, следвани от почти пълна липса на такава. Предпазливо може да се допусне, че преобладаващото количество от подемния материал, отложен в XII – XIII век и привидно свидетелстващ за постоянно обитаване на укрепената територия в това време, вероятно се дължи на човешка дейност с епизодичен характер.  Инфраструктура и комуникации липсват (или не са установени със сигурност). Още в началото на XI век столичните са изоставени и поддръжката им е прекратена, а част от вложените в тях строителни материали са извлечени и употребени за други цели.( Петър Димитров, автореферат на дисертация за присъждане на докторска степен, 2012 „ Велики Преслав. Историческа топография  до XIV век (по археологически данни)”.

Малкия Преслав на река Дунав

Румънските археолози отдавна са установили, че малкия Преслав се е намирал в околността на днешния румънски пристанищен град Нуфъру, на 5 км от Тулча. Местоположението на дунавския Преслав е изключително изгодно за търговия: в делтата на реката и Черно море като събирателна точка на още няколко големи европейски реки (Днепър, Днестър, Южен Буг и Дон). Археолозите не откриват мащабно градско и крепостно строителство. Очевидно ценността на града е местоположението и складовата инфраструктура за съхранение на стоки. Градчето запазва името си чак до 1968 г., когато правителството на диктатора-националист Николае Чаушеску премахва омразното славянско наименование „Прислав”.  Има няколко предположения за въздигането и името на търговското пристанище през втората половина на Х век от руски преселници. Първото е, че това става, когато русите започват да търсят спокойствие в нови земи след първия по-сериозен печенежки натиск върху княжествата около р. Днепър в началото на Х век. А втората е,  че това е станало при похода на Светослав през 60-те години на Х век срещу България. Руското наименование „Преслав” обяснява липсата на думата в Старобългарския и Речника на патр. Евтимий. Очевидно е, че в известното писмо на Светослав до майка си Олга, упоменато в „Повест временных лет”  става дума за дунавския Преслав: „В год 6477 (969). Сказал Святослав матери своей и боярам своим: "Не любо мне сидеть в Киеве, хочу жить в Переяславце на Дунае - ибо там середина земли моей, туда стекаются все блага: из Греческой земли - золото, паволоки, вина, различные плоды, из Чехии и из Венгрии серебро и кони, из Руси же меха и воск, мед и рабы". Този текст указва, че по-вероятна е първата хиотеза, тъй като през 967 г. Светослав заварва развито и богато тържище, което вече  носи името „Преслав”. Въпреки всичко споменато досега, изглежда, че не всички ромейски хронисти са били добре осведомени по въпроса за двата почти едноименни града. Пример в това отношение е Анна Комнина, която   смесва данните за тях в една причудлива комбинация: „Тоя знаменит град лежи при Истър, някога си е носел не това варварско име, но бил по названието си елински и се наричал голям град. Откак обаче българският цар Мокър и неговите потомци, а особено Самуил, последният от българската династия като йудейския Седекий, почнали да нападат на запад, получил сложно название, като го нарекли „голям” според елинското обозначение и присъединили дума от славянски произход. По тоя начин той станал известен като Голям Преслав.” Когато Комнина пише тези редове в своята „Алексиада” (40-те години на XII век), Преслав вече е  бледа сянка на своето скромно минало: напуснат от голяма част от населението, с унищожена инфраструктура и в процес на събаряне на обществените сгради с цел използване на строителните материали в близките му околности.

Името „Преслав” в Дубровнишката грамота на цар Йоан Асян II

С тази грамота от 1230 г. царя дава ексклузивни права за свободна и безпрепятствана търговия  на бизнесмените от Дубровник. В нея се споменава името „Преслав”: „Дава царство ми тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или  Одрин и в  Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанаската земя , или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царство ми. † АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †”

Петдесет години преди издаването на грамотата, Преслаб е лаконично споменат в разказа на хрониста Никита Хониат за въстанието на Асен и Петър: „И понеже веднага им провървяло във въстанието, те още повече се уверили, че Бог гледа благосклонно на тяхната свобода. И като им се сторили, че тяхното отцепване и бунт са недостатъчни, се пръснали и по градчета и населени места оттатък Хемус. А единия от братята, Петър, увенчал и главата си със златен венец и на краката си обул и пристегнал пурпурни обувки. Като се отправили към Пристлава, това е много стар град, цял направен от печена тухла и по-голямата му част е обкръжена от Хемус, те видели, че обсаждането му не е безопасно. Затова отминали и се спуснали от Хемус.”(Никита Хониат, „История”, ГИБИ 11, стр. 27). Хониат никак не е многословен: „Много стар град, направен от печена тухла”. Липсват събития за дейността на въстаниците и на ромеите, от които можем да направим някакви полезни изводи за състоянието на града през 1186 година. Братята Асен и Петър просто го подминават и преминават със скромния си отряд южно от Стара планина. Там ограбват няколко малки населени места, разбити са от ромейската армия и са принудени да се спасяват с бягство отвъд Дунава при куманите. За това, че въстаническия отряд е бил малоброен и недобре въоръжен говори факта, че братята не са посмяват да обсадят или нападнат Преслав, за който знаем от археологическите разкопки, че по онова време вече е в достатъчно окаяно социално-икономическо и военно-стратегическо състояние. Ако в града е била дислоцирана някаква византийска военна част, то тя също е била толкова незначителна и слаба, че не е направила дори малък опит да се противопостави на бунтовниците – нито когато преминават през Върбишкия проход към Южна България, нито когато  бягат панически, за да търсят спасение при куманите отвъд Дунава.

Да се върнем към текста на царската грамота. Той очертава сравнително добре границите на България към 1230 г. Описанието започва от западните части на север от Хемус: Бдин, Браничево, Белград; преминава към централната част – Търново и цялото Загоре, за да стигне до най-източните – Преслав и Карвунската област, след което следва описание на земите, южно от Хемус. Споменаването на Преслав, заедно с най-източната гранична Карвунска област за мен е ясна индикация, че под името „Преслав” автора на текста на грамотата е имал предвид не бившия столичен Преслаб, а Преслав на река Дунав, Малкия Преслав от хрониката на Скилица-Кедрин, крайната североизточна точка на държавата; град, който очевидно е продължавал да бъде значимо стоково тържище на България.

 

 




Гласувай:
3



1. kirk - Постфиксът "-оба"
10.02.2023 16:26
В различни варианти се наблюдава в балканската топонимика по време и след нахлуване на етноси от Сев. Кавказ. В езици като аварски, иверийски и грузински това е лексема със значение "от страната на..., в страната..." Проф.дин Илия Симеонов обяснава Преслав като производно от "Престол+ оба".
"
цитирай
2. iliyanv - Мен, името Плискова е от 4 век, също и Преслаб
10.02.2023 17:36
Кви кавказци, кви 5 рубли? Типичен суфикс за женски род в съвременния български език. През 16 век Преслаб/проход става османското селище Ески Истанбул, Стар град. Дервентджийско селище, какво е било от 4 до 11 век, хората са имали препитание като отново са обслужвали Върбишкия проход.
цитирай
3. kirk - Какви славяни, какъв славянски език в IV B
10.02.2023 19:53
Мен, говоря ти за наука, а не за текезесарски измислици. Кьорав ли си да видиш фрикативното гръцко "д", респ. "т" , тоест изходната лексема е престол, а за "оба" може да я обсъждам ссмо с хора с познания по посочените езици. Ако беше "ово", щях да кажа Уааа - славянски суфикс, ама виждаш, че има "б". Плюс - позоваваш се на съвр. бке, а преди това спомена, че е от IV в, усещащ ли се?!
цитирай
4. iliyanv - Мен, дори текезесарите от БАН
11.02.2023 09:41
знаят, че "оба" идва с куманите едва през третата третина на 12 век. Името "Плискова" е налично някакви си 8 века преди това. Караш ме да се чувствам неудобно, само с факта на споменаването на такива елементарни "текезесарщини". Точно славянски суфикс в езика на местния балкански електорат. Нещо нередно? Нали не възнамеряваш да разясняваш, че славяните надошли в империята от майната си райна през 6 век, а прабългарите на Пурко малко по-късничко?
цитирай
5. kirk - Никакви славяни не са идвали
11.02.2023 10:43
На Балканите, както доказа колегата и приятел Флориан Курта от У-та във Флорида Единственото доказателство в изворите е за 3 отряда в Конст. Багренородни, а дефакто от имп. Конст.VIII. Дошъл е основно езикът. Куманите са тюркоезични и не може да са носители на кавк. ез. елементи. Да беше казал поне печенеги или самите прабългари?! Опппаааа, подведе ме - какви градове са имали номадите бе мен?! Хипотезата е на брат ми, няма да споря, ама пък си нямате един нормален академичен речник на топонимите с дата на поява и етимолпгия на лексемите, кво да го разискваме повече?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliyanv
Категория: История
Прочетен: 350746
Постинги: 69
Коментари: 440
Гласове: 231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031