• ДРЕВНИ АРИЙЦИ
• БОЖЕСТВЕНА ИМАНЕНТНОСТ
• СВЕЩЕНА ЯРОСТ
• БОРБАТА Е ЖИВОТ

Вярно е, че те понякога се отнасят до местата, от които идват, но психологическата тежест в тези препратки не е към сгради или градове. Гърците поглеждат назад с копнеж и чувство на загуба към семействата си, далечните си бащи и бащите на баща си, жените и децата си, братството на клановете си, огнищата, които се определят от хората, които се събират около тях, а не към някое места. Те обичат земята си, която им дава храна и препитание, нейните житни полета и прекрасни овощни градини, но не и онзи вид дълбоко установена твърдост и изградено богатство, до което са се докопали в Троя. Това, което им липсва, във фраза, която се повтаря отново и отново, е „любимата земя на техните бащи“. Но на гръцки няма разлика между „бащинство“ и „отечество“. Думата за тях е патра, и може да се приложи в Омир към общ произход, братовчедство, чувство за семейство или клан. Бащинството е отечество, а кръвта и сърцето са дом. 

Дори любимата земя на бащите е превъзхождана от нещо друго в съзнанието на гърците. Когато великата богиня Атина с очи на бухал, ужасяваща в силата си, носеща магическата си егида или нагръдник, преминава през гръцката армия, поставяйки дълбок глад за насилие в сърцата им, позволявайки им да се бият без почивка, самият дом става незначителен .

И сега им е по-сладко от всяко завръщане

В техните кухи кораби към любимата земя на техните бащи

Беше битка.

Думата, използвана от Омир за вкуса на това насилие в битка, е glukus, „сладък“, дори „болнав“, използвана за нектар и сладко вино, на хората, които обичате. Битката в много отношения е гръцкият дом. Като агенти на разделянето, те самите са откъснати от дома. Най-вкусното нещо, което могат да си представят, е свят на безмилостно насилие. 

-извадка от Защо Омир има значение  от Адам Никълсън

(читателите ме информират, ако разпознавате текст)