Абрахам Симхович беше тайният комунистически шеф в Куба

публикувано на23 юли 2022 г

Той измисли Фидел Кастро и направи революция в Куба. Повече от половин век Авраам Симхович беше тайният „комунистически бос №1 в страната“.

От Алексей Алексеев/Jewish.ru
21 юли 2022 г. Anno Domini
Превод от руски

Комунист от старата школа, Абрахам Симхович очарова Фидел Кастро от социализма през 1948 г. По това време бъдещият лидер на Куба е на 22 години. И до 1994 г., годината на смъртта на Симхович, Кастро се обръща към него само за съвет. Именно Симхович, а не Фидел, световните медии нарекоха „главен идеолог на революцията“ и „комунистически бос №1 в страната“.

„Беше необходимо обществото да се подготви за факта, че комунистическата партия трябва да управлява, че комунизмът не е толкова опасен, не е толкова страшен, не е толкова лош. Това правех“, спомня си много години по-късно Симхович.

Абрахам Симхович пристига в Куба през 1922 г. Той е роден в село Тщани, провинция Сувалки, сега това е територията на Полша. У дома той успява да премине през затвора - попада там като член на младежкия отдел на забранената Комунистическа работническа партия на Полша (KPPP). Когато го освобождават, решава да емигрира.

 

 

След Първата световна война и революцията в Русия евреите напускат с хиляди. Те бягат от антисемитизма и наборната служба в армията – голяма част от емигрантите се озовават в Латинска Америка. През 1925 г. около 8000 евреи живеят в Куба, включително 5200 от Източна Европа. Местните ги наричали „Полякос” – по-късно така започнали да наричат ​​емигранти от Източна Европа от всякаква националност. „Полякос“ се занимавали основно с два вида работа – шиене на дрехи и обувки в работилници, собственост на съплеменници, или търговия. Местните кубинци пародираха странстващи търговци с преувеличен еврейски акцент, казвайки „Wendo korbatos baratos“ – „Продавам евтини вратовръзки“.

Симхович не е продавал вратовръзки. Вместо това той започна работа в шивашко ателие и се присъедини към синдикат на шивачите. Това е официалната версия на комунистите. В американската преса, напротив, убеждават читателите, че Симхович е агент на Московския Кремъл, който пристига на острова, за да „дестабилизира“ ситуацията. „Никой никога не е виждал Авраам на шевна машина, във всички въпросници той пишеше думата „безработен“. Но за апартамента си в Хавана той плати повече, отколкото най-добрият шивач печелеше за месец. Откъде идват парите? – попита буржоазната преса.

 

 

През август 1925 г. в Хавана е основана Кубинската комунистическа партия. В този момент комунистите имаха девет кръга на острова. Те се състоеха от 80 души. В най-големия, Хавана, имаше цели 20 участници. Десет участници пристигнаха на конгреса по повод основаването на партията, най-малко трима бяха евреи, а един от тях беше Абрахам Симхович. Конгресът избра генерален секретар и неговите помощници, а също така прие няколко резолюции. Резолюция № 1 гласи: да се почете паметта на Владимир Илич Ленин с минута мълчание. Резолюция № 2: изпратете поздрави на съветския търговски кораб „Воровски“, който кубинските власти не допуснаха до острова. Самият Симхович остана встрани при подялбата на партийните постове. В партийните документи,

Комунистическата партия на Куба е забранена още на следващата година. Президентът на Куба Херардо Мачадо, наречен „тропическият Мусолини“, започва преследването на комунистите. Някои от участниците бяха изгонени от страната, друга част бяха убити - според някои сведения те просто бяха хвърлени от скала в морето, с тежки товари, приковани към краката им. Няколко души бяха „случайно“ застреляни по улиците на Хавана и други градове. Вероятно страхувайки се от репресии, Симхович подава оставка от ЦК на Комунистическата партия през 1929 г. От този момент нататък той дълги години не заема официални длъжности, но именно той продължава да се счита за основен идеолог и специалист по набирането на нови членове .

 

 

През 1929 г. Симхович посещава Москва, където става член на латиноамериканската секция на Комунистическия интернационал. В Русия се запознава с немски комунисти. Те помагат на кубинските другари с пари – за издаването на списанията Bandera Roja, Red Banner и Centinela, Sentry. Честата смяна на псевдонимите помогна на Симхович да избяга от преследването на властите в Куба. Но въпреки това той е арестуван два пъти, а през 1932 г. е изгонен от острова, обвинен в шпионаж. Чрез Германия Симхович отново се завръща в Съветския съюз. Но тогава се случиха две неща наведнъж. През август същата година президентът Мачадо е свален от власт и бяга в САЩ. И верен другар в комунистическата партия – и според слуховете,

 

 

През 1934 г. Симхович отново е видян в Хавана. През 1936 г. той получава кубинско гражданство, а две години по-късно забраната за дейността на Комунистическата партия е отменена на острова. В същото време броят на комунистите нарастваше бавно и тогава Симхович излезе с идеята да използва четци в тютюневите фабрики. Правенето на пури е монотонен ръчен труд. За да стимулира работниците, в цеха седи специален човек, който им чете стихове и приказки на глас. Симчович, тогава известен като Фабио Гробарт, започва да доставя на читателите комунистическа литература. Нещата вървят добре: през 1933 г. комунистическата партия има 500 членове, през 1936 г. – 3000, през 1938 г. – вече 10 000. След иновацията Simchovich-Grobart още 30 хиляди души се присъединиха към купона във фабриките за пури. На изборите през 1944 г. 122 000 избиратели гласуват за комунистически кандидати, на междинните избори през 1946 г. - 195 000. Населението на Куба тогава е около шест милиона души.

 

 

Съществуването на „сиво превъзходство“ в Куба, което води комунистите на власт, се разбира в Америка през 1946 г. Братята журналисти Джоузеф и Стюарт Алсоп пишат: „В Хавана съветското правителство поддържа активен център на политическо проникване в Централна и Южна Америка... Но лъвският пай от работата се извършва от неофициален съветски щаб, ръководен от някой си Фабио Гробарт. Това е фигура от филм на Хичкок. Може да е поляк, но има половин дузина паспорти... Освен в Мексико и Куба, той ръководи основните дейности на комунистите в Бразилия, Чили, Колумбия и Коста Рика.

През 1947 г. американски журналисти го наричат ​​„най-мистериозната фигура в кубинската политика“ и се оплакват, че той отказва не само да дава интервюта, но и да отговаря на всякакви въпроси – дори за времето в Хавана. Той беше смятан за комунистически бос No1 не само на Куба, но и на целия карибски регион. Когато Комунистическата партия на Венецуела се раздели на три фракции, лидерът на кубинските комунисти Блас Рока дойде в страната и предаде заповедта на Гробарт да се обединят отново. Заповедта беше изпълнена.

 

 

А ето още един репортаж от американски вестници, 1948 г.: „Връзките на Съветска Русия с латиноамериканските комунисти са внимателно скрити. Важна новина беше скорошното съобщение, че Фабио Гробарт е видян да влиза в съветското посолство в Хавана рано сутринта. В това посолство няма високопоставени дипломати, които открито да ръководят комунистите, както прави няколко години преди войната Константин Умански от Мексико Сити. Руското финансиране не е очевидно.

Името Фабио Симчович избира за себе си – в чест на древноримския консул Квинт Фабий Максим, наричан Кунктатор. Това беше името на човек, който бавно и упорито върви към целта си, избягва решителни битки, изтощава противника си и побеждава. От това име произлиза терминът „фабиански социализъм“, чиято идея е бавната трансформация на капиталистическото общество в комунистическо.

През 1948 г. Фабио Гробарт отново е изгонен от Куба. Според друга версия самият той заминава за Европа, за да се лекува от туберкулоза. Антикомунистите в Куба твърдят, че Гробарт е имал серия от срещи с Фидел Кастро, 22-годишен студент по право, преди да замине. След това светът получи в лицето на Фидел непримирим революционер и социалист. Когато Кастро успява да извърши преврат на острова през 1959 г., една от първите стъпки, предприети от неговото правителство, е връщането на „политическия стратег“ Гробарт в Куба. По това време той живее в Прага под името Антонио Бланко. Ернесто Че Гевара и братът на Фидел Кастро Раул идват да го убеждават да се върне.

 

 

Интересното е, че за първи път след идването си на власт Фидел Кастро не се наричаше комунист. Революцията е извършена от неговото „Движение 26 юли” и съратници от студентската организация „Революционна дирекция на 13 март”. В същото време повечето от привържениците на Кастро не можеха да понасят комунистите, чиято партия в Куба тогава носеше името Популярни социалисти – NSPK. Гробарт отново се включи в делото. Той организира първите консултации на новото кубинско ръководство с представителя на Съветския съюз, кореспондента на ТАСС в Хавана Александър Алексеев. Срещите бяха тайни, тъй като след пътуването на Никита Хрушчов до САЩ през септември 1959 г. съветското ръководство не искаше да разваля отношенията с американците. След тези консултации обаче,

Гробарт го научи: на острова трябва да има само една комунистическа партия и за това е необходимо да се съгласи с NSPK. Освен това идеологията трябва да се внушава от младостта – за това са необходими теоретични курсове за млади активисти на Движението 26 юли.

 

 

За да преговаря със „старата комунистическа партия“, Гробарт организира тайни срещи в рибарска къща в село Коджимар, на 15 км от Хавана – това село е прочуто от Ърнест Хемингуей, избирайки го за сцена на историята „Старецът“. и морето.” От страна на властите на срещите присъстваха Фидел и Раул Кастро, Че Гевара със своя заместник Рамиро Валдес и командирът на въоръжените сили на революцията Камило Сиенфуегос. След това броят на посветените намаля. Сиенфуегос загива в самолетна катастрофа в края на 1959 г. Фидел и Че Гевара обвиняват враговете на революцията за смъртта му, кубинските емигранти обвиняват Фидел. От NSPK преговорите бяха водени от нейния генерален секретар Блас Рока, когото Гробарт познаваше от над 30 години, и двама членове на Политбюро. Смисълът на преговорите беше да се слеят партиите. Рока и неговото обкръжение трябваше да убедят редовите комунисти

 

 

След това, през 1959 г., по проект на Гробарт, беше създадена мрежа от специални партийни школи, в които „старите” комунисти обучаваха привържениците на Фидел на марксизъм-ленинизъм – така те обучаваха новия елит на страната. За две години в такива училища са обучени около 30 000 кубинци. По модела на Висшата партийна школа в Москва е създаден нейният кубински аналог – Централната школа на Комунистическата партия на Куба на името на Нико Лопес. Дипломата от тази институция е била предпоставка за назначаване на висок партиен или държавен пост.

Както предсказа Гробарт, на комунистите бяха нужни години, за да се обединят. През април 1961 г. Куба оцеля след десанта в Залива на прасетата: десант от кубински емигранти се опита да свали Кастро от власт. На първомайска демонстрация Фидел Кастро обяви, че в Куба няма да има повече многопартийни избори, че страната ще изгради социализъм и ще приеме социалистическа конституция. През декември същата година той заявява: „Аз съм комунист и ще бъда такъв до края на дните си“.

 

 

До края на дните си Фабио Гробарт остава негова сянка. През 60-те години той поема поста редактор на списанието Socialist Cuba. Съвсем в духа му беше – да поведе от „сивата” зона, оставайки сърцевината и водещият център на идеологията. Това бяха неговите думи и речи, произнесени от Фидел и Раул Кастро от високи трибуни. Самият Гробарт се явява на партийни конгреси само за да представи поредното стандартно предложение за преизбирането на другаря Фидел за още един мандат като първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Куба.

Смята се, че именно Гробарт е предотвратил опит за заговор през 1967 г. Тогава „старите” комунисти от НСПК, с подкрепата на СССР, се опитват да отстранят Кастро от власт. По настояване на Гробарт те били проследени навреме. В резултат шефът на кубинската сигурност Мануел Пинейро, по прякор Червената брада, лично записа преговорите на членовете на NSPK с Рудолф Шляпников, представител на КГБ в кубинското министерство на вътрешните работи - на тази среща те обсъдиха подробностите за преврата.

 

 

На 1 октомври 1967 г. всички заговорници са арестувани. Трима се самоубиха в ареста. 35 души са осъдени на различни срокове лишаване от свобода. Най-тежка присъда получи идеологът на НСПК Анибал Ескаланте – 15 години затвор. Три години по-късно обаче е освободен и изпратен в Прага. Рудолф Шляпников трябваше да се върне в Москва.

Човекът, който „изобрети“ Фидел и кубинската революция, почина на 22 октомври 1994 г. Той беше на 89 години. През 1975 г. е награден със съветския орден на Октомврийската революция. Въпреки че нито в самата Куба, нито в СССР мнозина не разбраха: кой е Фабио Гробарт, той е Авраам Симхович и защо точно той получи тази награда.