Конфуций



Илияна Ангелова Новак 

Толкова често се цитират афоризми и мъдрости на Конфуций, че всичко, което се свързва с неговото име, изглежда като легенда, народна мъдрост, дошла от дълбините на времето и събрала мъдростта на поколенията.

Всъщност Конфуций е реална историческа личност и неговата съдба е историята на човек, успял да запише името си за поколенията, благодарение на ума и волята си, макар че е живял в далечни времена.

Житейски път на Конфуций

Кун Дзъ, роден в градчето Чу, в царство Лу около 551 година преди новата ера, е името на мъдреца, който днес познаваме като Конфуций.

Само на 2 години той остава сирак, защото баща му умира и израства в бедна среда, отгледан от майка си. На 19 години се жени и след раждането на сина му на следващата година работи като пастир, чиновник, счетоводител. На 23-годишна възраст губи и майка си и затова 3 години спазва траур.

Има безброй легенди за живота на Конфуций, но истината е, че той успява да си пробие път в живота и на 51 години е назначен за управител на обществените дела, а на 53 години и за министър на правосъдието.

Неговата дейност и живот са ценни с учението, което създава, философските идеи, които развива, защото те стават основа на живота в Изтока за много векове напред.

През Цинската епоха конфуцианството става господстващо учение в Китай. До 30-те години на нашия век можел да се види обикновеният гроб на най-великия мислител в древен Китай, близо до градчето Чу. Там той е положен около 479 година преди новата ера, на 72-73-годишна възраст, след като е поразен от смъртта на сина си и един от най-добрите си ученици. Наследството му е ценно и днес.

Философски възгледи на Конфуций. Конфуцианство и творчество.

На перото на Конфуций се приписват много произведения, коментари, но до наши дни са се запазили афоризми, анекдоти и мъдрости, събрани в книгата Беседи и съждения (Лун юн). Без съмнение в това произведение има и по-късни влияния и вмешателства от неговите последователи, но важна е същността на идеите му.

Конфуций подема основните философски категории от предишни епохи, характерни за даоизма-път, закон, същност, както и категории като небе, земя, природа, съдба, но прави и свои интерпретации.

В конфуцианството всичко е изпълнено със социално съдържание. Дао вече е нравствен път, морален закон, който човек трябва да спазва в живота си. Спецификата на конфуцианството се изразява в 4 начала - хуманност, справедливост, етикет и знание (жен, и, ли, джи). Всички тези морални качества се явяват проявление на благородния мъж. Идеалът на Конфуций за благородния мъж е да следва повелята на небето, да е хуманен, вежлив, почтителен и справедлив.

Тъй като Конфуций живее и проповядва в размирни времена, той жадува за спокойствие и ред в държавата. За целта всеки трябва да спазва своите задължения, а всяко отклонение трябва да се наказва.

Централна категория в учението на Конфуций са отношенията между хората - жен. Жен, според Конфуций се обяснява с това, което не желаеш за себе си, да не правиш на хората. И това да бъде поведение за цял живот. Хуманността е жен и тя е основен закон в поведението на човека, определя развитието на света. Жен е преодоляване на личното в постоянна борба за утвърждаване на нравственото.

Друго основно понятие във философията на Конфуций е ли - това е конкретното въплъщение на жен. Който иска да постигне хуманност, той трябва да следва етикета. Така се превръща в благороден мъж. Той е този, който е справедлив, верен и искрен. За да добие тези качества, човек трябва да учи, да овладее принципите на учението, за да има устои. Те са системата от нравствени норми, които са устои и на държавата и човешкото общество.

Учението на Конфуций бива не само продължено, но и доразвито от неговите ученици и последователи. Най-важна роля сред тях заема Мен Дзъ, който живял почти век след Конфуций. Той има за учението ролята, която има Платон по отношение на идеите на Сократ.

Сам Мен Дзъ неведнъж казва, че на него се пада велика мисия - да защити и доразвие учението на великия мислител. И той наистина води борба срещу всички, които отричат и критикуват конфуцианството, но не само това. Мен Дзъ доразвива идеите на Конфуций. Неговият принос се състои във възгледа относно ролята на небето. Това е образецът, който човек трябва да следва, защото то е съвършено.

Важен термин е също сърце. На този термин трябва да се гледа в доста широк смисъл. Под небе Мен Дзъ разбира душа, дух, ум. Той казва, че тези, които следват сърцето, тоест великото в организма стават велики хора, а тези, които следват малкото в организма са простолюдни. И установявайки великото в себе си, човек няма да може да бъде засегнат от дребното. Така се създава велик човек.

Всички четири начало в човека са вродени в него и обуславят кой ще бъде велик и кой малък човек. Този, който притежава четирите велики начала и казва, че не може да прави добри и велики дела, той сам губи себе си. Това, което притежаваме като начала в себе си трябва да се обогатява и развива, защото само така можем да бъдем полезни - на себе си и на родителите си.

Мъдри мисли на Конфуций

Древният мъдрец Конфуций залагал на личната моралност, която да положи основата на обществения и държавен морал. Ето някои от неговите вечни истини:

- Според него не е важно кой колко бавно се движи, важното е да не спира

- За приятел трябва да избираме човек, който е по-добър от нас, за да се обогатим

- Когато човек е ядосан, първо трябва да помисли за последиците

- Ако целта изглежда непостижима, не бива тя да се променя, а стъпките към нея

- Омразата към някого означава, че той те е победил

- Това, което един велик човек желае се намира в него самия. Това, което един малък човек желае, то е винаги в другите

- Където и да отиде човек, то трябва да е там с цялото си сърце

- Обяснение се дава само на хора, които искат да се образоват, след като са осъзнали колко малко знаят

- Когато се търсят малки ползи от нещо, това пречи да се осъществят големите дела

- Когато хората плюят зад гърба ти, това показва, че си пред тях

- Не се променят само най-мъдрите, както и най-глупавите

Мястото на Конфуций в историята според поколенията

Въпреки че до края на живота си Конфуций не достига висок обществен ранг, той е безспорен ерудит, зад чиито идеи застават 3 хиляди негови ученици. Някои от тях следват пътя му като мислители и философи с голямо влияние сред хората.

Без да настоява, че неговата теория трябва да бъде систематична, този древен китайски философ изисква последователите му да мислят задълбочено и самостоятелно, да разучават и разбират околния свят при търсенето на мъдрост и философско единение между духа и тялото, което ще ги направи велики хора, образец за следващите поколения, които идват.

Още приживе Конфуций е определен от китайците за учител на 10 хиляди поколения. Оценката за него не е преувеличена. Както някога, така и днес той помага на хората да осмислят реалността. Конфуций е актуален и днес, както и във времето, в което е живял, защото е прозрял самата природа на човека, живота и обществото. 2565 години по-късно той е наш съвременник по мислене.