Некролог за Адолф Хитлер (2 май 1945 г.)

Относно: Доброволната смърт на Адолф Хитлер и съпругата му Ева се състоя в 15:30 ч. на 30 април 1945 г. Следният некролог или възпоменателна почит се появи в Hamburger Zeitung на 2 май , ден преди градът да падне под властта на Съюзници. Той отразява мрачното, почтително отношение на героичен стоицизъм, с което германското население прие новината за смъртта на фюрера.

Сбогом на Хитлер

От Херман Окрас

Веднъж той каза: „Не желая нищо на надгробния си камък освен името си.“ Дори името му вероятно няма да стои над гроба му, тъй като знаем, че той трябва да е загинал, докато се е сражавал ожесточено в райхсканцеларството. Знаем, че врагът ще може да намери тяло в руините, причинени от безброй артилерийски снаряди и безброй огнехвъргачки, и че може да кажат, че това е тялото на фюрера, но ние няма да повярваме. Ако врагът каже това, ние няма да повярваме. Вярваме, че тялото му е мъртво, смъртното от него е загинало, отминало е, но той е изпълнил най-красивата си клетва, това утвърждение: „Най-ценното нещо, което Бог ми е дал на този свят, са моите хора. Моята вяра почива на него, служа му с моята воля, и давам живота си на това. Животът му е изпълнен. Той започна, като се бори за своя народ и завърши по този начин. Живот на битка.

Сега светът ще се опита да го обясни. За него ще се пишат книги, едни ще го хвалят, други ще го ругаят. Хората ще го критикуват, хората ще се молят за него. Един велик е напуснал този свят и там, където силна, ярка светлина угасва, в здрача изведнъж се появяват същества, които са се скрили от ярката светлина. Всичко това ни е чуждо, далеч от нашия начин на мислене. За това ние потвърждаваме: Ние се заклехме на този човек и неговите учения, ние се заклехме пред него през мрачните дни на нашия народ, ние се издигнахме с него до височините, до които той доведе нашия народ в кратките, красиви години на мир, и като всички добри германци, ние стояхме до него в битка. Светът не бива да ни изглежда малък и опърпан, защото победителите могат да се радват. Можем уверено да оставим преценката му на световната история. Ние днес не можем да го решим.

Но дали потомците ще могат да го разберат напълно? За съвременниците е трудно да дадат присъда за някой от собствената си епоха, особено ако е толкова уникален като Адолф Хитлер. Потомците виждат великия от разстояние, четат неговите думи, четат нашите думи, но не могат да разберат днешния свят в цялата му широчина. Човек може само да се надява, че те вярват на великите думи на великия човек. „Човек може да ми даде цели части от земята, но аз предпочитам да остана най-бедният гражданин на този щат. — Не съм толкова луд, че да искам война. — В младостта си бях работник и си останах такъв в душата си. — Ние не се борим за теории, нито за догми. Няма значение дали живеем или не.

Как ще прозвучат тези думи за потомците? Ще успеят ли да разберат защо цял един народ, насред най-голямата си бедност, утвърди този човек? Можем само да се надяваме, защото знаем, че тогава световната история наистина ще разбере този човек, неговите учения и нашата епоха. Виждаме това днес по-ясно от всякога, виждаме го доказано от неизмеримо тежката битка, която нашият народ издържа толкова смело, виждаме го в мълчаливата неизказана лоялност на най-бедните синове на нашия народ, която Адолф Хитлер събра като леща, която фокусира цялата светлина в една точка; най-красивите добродетели, най-горещите желания, най-благородните копнежи, красивата воля на нашия народ, копнежът за Райха, стремежът към социална справедливост, волята за свобода, за ясно лидерство, нашите хора видяха, че всички са обединени в Адолф Хитлер и неговата идея. Че малките умове помрачиха образа на неговата ясна воля, че предатели и лоши съветници го изоставиха и предадоха, че накрая той беше победен от голямо превъзходство на стоманата и парите, които не могат да променят представата за него, която е в най-дълбокото сърце на нашето хората. Сегашният час може би може да помрачи този образ, огромните жертви, скръбта и мизерията може да го изкривят, но когато един ден сетивата се прояснят, когато мислите отново са свободни, той ще се яви още веднъж дори на последния народен другар, както направен в дни, в които целият народ радостно го утвърждаваше. Че малките умове помрачиха образа на неговата ясна воля, че предатели и лоши съветници го изоставиха и предадоха, че накрая той беше победен от голямо превъзходство на стоманата и парите, които не могат да променят представата за него, която е в най-дълбокото сърце на нашето хората. Сегашният час може би може да помрачи този образ, огромните жертви, скръбта и мизерията може да го изкривят, но когато един ден сетивата се прояснят, когато мислите отново са свободни, той ще се яви още веднъж дори на последния народен другар, както направен в дни, в които целият народ радостно го утвърждаваше. Че малките умове помрачиха образа на неговата ясна воля, че предатели и лоши съветници го изоставиха и предадоха, че накрая той беше победен от голямо превъзходство на стоманата и парите, които не могат да променят представата за него, която е в най-дълбокото сърце на нашето хората. Сегашният час може би може да помрачи този образ, огромните жертви, скръбта и мизерията може да го изкривят, но когато един ден сетивата се прояснят, когато мислите отново са свободни, той ще се яви още веднъж дори на последния народен другар, както направен в дни, в които целият народ радостно го утвърждаваше. че накрая той беше победен от голямо превъзходство на стоманата и парите, което не може да промени представата за него, която е в най-дълбокото сърце на нашия народ. Сегашният час може би може да помрачи този образ, огромните жертви, скръбта и мизерията може да го изкривят, но когато един ден сетивата се прояснят, когато мислите отново са свободни, той ще се яви още веднъж дори на последния народен другар, както направен в дни, в които целият народ радостно го утвърждаваше. че накрая той беше победен от голямо превъзходство на стоманата и парите, което не може да промени представата за него, която е в най-дълбокото сърце на нашия народ. Сегашният час може би може да помрачи този образ, огромните жертви, скръбта и мизерията може да го изкривят, но когато един ден сетивата се прояснят, когато мислите отново са свободни, той ще се яви още веднъж дори на последния народен другар, както направен в дни, в които целият народ радостно го утвърждаваше.

Мъжът е мъртъв. Той падна в битка. Той остана верен на себе си. Той искаше най-доброто за своя народ, затова го обичаше толкова много. Знаем, че той ще продължи да живее на нашата земя не като герой от войната под формата на метална статуя, а по-скоро като дете на народа, чиято чиста воля народът разбра и чиито най-красиви думи ще останат спомен за нас , думите му, че при най-дълбока нужда на хората, човек трябва да обича народа си повече от себе си.

  卐卐卐