Как историята на Първата световна война странно се „повтаря“ и сега

От Съмишленици на 19.04.2022 г.Избрано, Рудолф ЩайнерАнтропософия  

Попаднах на една лекция, в която Рудолф Щайнер много подробно говори за силите на световния финансов капитал, които стоят зад Първата световна война. Не си спомням да съм чел някъде другаде, където говори толкова подробно по този въпрос. Намерих и много паралели с нашето съвремие – манипулациите на Световния икономически форум и желанията им да наложат Великото зануляване, старият и психически неспособен австрийски кайзер от първата световна война е като Байдън, който очевидно страда от деменция. Зеленски е като възхвалявания Вилхелм Втори. Руският кайзер, който е бил инструмент в ръцете на световния капитал, но е бил и под влиянието на други тъмни духове, и аналогът му Путин. – Радослав Йорданов

Итака всъщност всичко продължи, докато не дойде нещастната 1914 година. Човек не може да каже, че убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд беше нещо повече от една външна причина за това, което после беше отправено като ултиматум от Австро-Унгария към Сърбия. Отдавна вече беше преминала фазата, през която събития като тези, които избухнаха, се решават от наличието на разногласия.

Тези или онези разногласия бяха само използвани, за да се постигнат съвсем различни неща. Ако човек пожелае да отговори на въпроса: Искаше ли някой в Австрия войната, която дойде след това? – той ще отклони въпроса в съвсем различна посока, ако се опита да обвини този или онзи австрийски етнос, или ако се опита да обвини австрийското правителство. Защото австрийското правителство през 1914 г.: един много над 80-годишен, вече мисловно неспособен кайзер, на когото не му и хрумваше да води война; един почти патологично неспособен външен министър, граф Берхтолд, който беше подходящ да бъде побутван насам или натам, но на когото не може да му се припише, че по някакъв начин можеше да му хрумне мисълта, да развърже която и да е война. И тези, които го заобикаляха в по-тесен кръг, те със сигурност бяха още по-малко способни да разпалят войната.

Значи, който търси вината за войната в рамките на австрийското правителство или в Хофбурга на Виена, той отклонява въпроса в съвсем различна посока, защото подобна некомпетентност изключва всякаква война. Не казвам това воден от емоции, не го казвам и за да осъждам някого, а като обобщение на факти.

Но човек не трябва да забравя и друго

Той може да насочи погледа си и в друга посока. Човек трябва да бъде наясно, че зад всичко, което се случи през последните години, седеше една възможност за война. Възможност, която можеше да се развие в най-различни посоки.

И тази възможност за война, искам да кажа, лежи в едно историческо развитие. Често съм говорил за него тук. Тя лежи в това, че заради определени предпоставки

англоговорящите народи в света се стремят към световно господство

Това е един факт, който човек трябва да възприеме като такъв. Не всички хора обаче, които не принадлежат към стремежите за световно господство, се държат пасивно към него, ами те имат всевъзможни аспирации и поради тази причина, могат да се случат най-различни неща. Така че посредством наличието на английския империализъм, който се разви все по-видимо през 20-ото столетие, се създадоха и най-различни възможности за война. За хората, които се нуждаеха от война, тези възможности бяха нещо, което разбира се винаги можеше да се използва.

Нещата за Австрия стояха така, че всъщност във Виена и в Австрия се намираха финансови кръгове, които от много години щяха да се радват, ако видят стопанската им дейност подпомогната от война, които бяха заинтересовани от провеждането на една война. И човек може да каже: За правителствата на Антантата е разбира се много лесно да докажат, че не те причиниха войната. Няма нищо по-лесно от това, но това не значи много, защото не става въпрос за него.

Истинските причинители на войната

по това време не бяха в никакъв случай правителствата, но такива сили, които стояха зад тях. Аз говорих обширно тук преди една година за значимите сили, които стояха зад тях. Но също така се намираха и поставените постове, които всъщност бяха финансови кръгове и предприемачи, кръгове на големи предприемачи.

Така тези големи предприемачески кръгове можеха да използват създалите се всевъзможни различия и дисхармонии, за да направляват курса на световната история. Такива сдружения разбира се имаше и във Виена. Те бяха всъщност действените сили там. Не бих искал да изследвам какъв е техният произход. Не е нужно подобни сдружения да бъдат от същата държава, те може да са от другаде. Но във всеки случай, териториално такива сдружения съществуваха.

В определена връзка те бяха движещата сила

И това, което винаги се намираше в славянските народи, както и в Австрия и по-далечния изток, можеше да бъде използвано, както можеше да бъде използвана и липсата на каквато и да е мисия от страна на Австрия, така беше естествено възможно да се използват подобни налични тенденции, ако човек искаше да подпомогне провеждането на една война. Със сигурност между движещите сили, които направиха възможно тази война да приеме облика, който прие, силно застъпени бяха разногласията и стремежите на различните славянски народи в Австрия и на изток, но всъщност само като използвани обекти, като нещо, което можеше да бъде използвано.

Ако човек иска да съзре другите движещи сили, това са всъщност финансови сили, капиталови сили, не в обикновения смисъл, ами големи капиталови сили, големи крупни капиталови сили. Това беше, което стоеше зад всичко. Това беше, разбира се, господстващото от десетилетия в съвременното човечество. Повече, отколкото един спящ може да си представи, зад събитията от последните десетилетия стои интернационалният финансов свят.

Разбира се силите, за които говоря, се възползват и от капиталовия свят, но капиталовият свят беше този, който даде следващия подтик. И това, което от години се намираше в Австрия като експлозивно вещество, произлизаше от този финансов свят. Това беше използвано.

Беше настъпило изгодно време,

през което много съмнителните финансови сили ясно можеха да организират нещо за техните възможности за печалба. Беше настъпило изгодно време. И именно в начина, по който се случи тази катастрофа, може да се види, че за тези сили беше настъпило особено изгодно време. И те знаеха как да използват по правилен начин това изгодно време.

Човек трябва само да се замисли какво означава, че някой е способен да задейства машината на цяла държава, за да постигне нещо икономически. Такива неща са подготвяни дълго в новото време и именно моментът на избухване на нашата военна катастрофа беше особено подходящ за тях. Много от това, което седеше в дълбините на народите, беше изкарано на бял свят, но човек не може да си представи нещо, което беше по-дяволско духовно от използването на световната икономика от интернационалните финансови сили през последните десетилетия.

Виждате ли, силите на средноевропейските империи и всъщност и на Руската империя, за Англия не силата на империята, ами силата на финансите, ставаха все по-слаби. Империите в случая не значеха нищо особено, нищо, което можеше да повлияе на решенията в курса на световната история. Решенията в световната история се носеха от сделките на крупните капиталови сили, на интернационалния крупен капитал, който използваше империите като инструменти.

И затова, когато настъпи 1914 година, световната икономика беше особено облагодетелствана. Австрия беше докарана до положението да бъде инструмент на финансови сдружения. Но и Германия, така наречената Германия, и тя беше докарана до положението да бъде инструмент на финансови сдружения. Чрез това, че на така наречения трон на Австрия седеше един стар господин, който едва беше в състояние да възприема това, което се случваше около него, който вече не разбираше какво се случва около него, който можеше да бъде убеден във всичко, което външно му беше представяно като разумно, чрез тези взаимовръзки, които ви споделих, чрез тези обърквания, въобще беше възможно малко по малко да бъдат назначени най-некомпетентните министри.

Защото, ако човек искаше да има ръководство от абсолютно неспособни, трябваше само да ги събере от различните австрийски министерства от последните години. Това беше едно добро поле, което можеше да бъде използвано като инструмент. Човек трябваше само така да направлява събитията, че една все още уважавана армия да бъде така използвана, че едно финансово сдружение да може да даде обещание, че чрез тази употреба ще може да направи съответната световна сделка.

Зад това, което се случи през юли/август на 1914 година в Австрия, стоят финансови сили,

които може дори да нямат своя произход в Австрия, на които обаче Австрия беше инструмент за постигане на определени неща. Това, че човек можеше да мести граф Бертхолд като шахматна фигура, накъдето си поиска, стига човек да бъде един истински финансов шахматист, това беше едното.

Другото беше това, че чрез злощастните обстоятелства от последните десетилетия също и Немската империя се беше превърнала в инструмент на финансови и индустриални операции. Най-грешното, което можеше да се направи при подхвърлянето на вина или други подобни въпроси, е човек да се поддаде на вярването, че немското правителство беше едно могъщо правителство, което можеше да иска нещо от само себе си. Защото повечето в Германия, в така нареченото немско правителство, можеха да бъдат причислени към другите, които вече споменах, и те нямаше да се различават много от тях, що се отнася до политическите им качества.

Към това се прибави друго обстоятелство

Към това се прибави обстоятелството, че за приспиването на всеобщото съзнание в Германия голямо значение имаше фактът, че един много незначим, всъщност спрямо целият му интелектуален капацитет един изключително незначим владетел беше инсцениран чрез един вид – човек може да използва думата, която днес се използва често – театрална политика. И в не по-малка степен от стария кайзер на Австрия, нeправилно считания за значим от много хора кайзер на Германия, беше удобен инструмент на споменатата и охарактеризирана от мен световна икономика.

Най-голямата заблуда, на която се беше поддало цивилизованото човечество, беше, че на немския престол – човек не може правно да говори за един немски престол, но разбирате какво имам предвид – седеше един значим човек. Това определено не беше така. Така че и там движещата сила отзад беше впрочем повече индустриалният свят, но във връзка с финансовия свят.

Третото нещо, което трябва да се вземе под внимание,

разбира се не по-малко значимо, е, че владетелят на Русия беше не само инструмент на всевъзможни индустриални и финансови сили, но също така можеше да бъде използван и от други тъмни сили. Към всичко това може да се добави, че зад всичко това, което се разиграва в световната икономика, стоеше експанзията на империализма на англоговорящата империя. Това не трябва да се пропуска.

Към всичките тези противоречия, които изброих, се включват и други противоречия, като например онази европейска задънена улица, която човек обозначава като „въпросът Елзас–Лотарингия“ и други. Това оказва влияние в определена посока. Но това, което от всички страни можеше да води към причини за война, ако човек я искаше, беше преобразуването на толкова либералната, в средата на 19 век толкова либерализиралата се английска политика, в английския империализъм на 20 век.

Разбира се това създаде всевъзможни, искам да ги нарека бурета с барут, в които човек трябваше само да внесе искра. Също така се създадоха и особените идеи, с които финансовите шахматисти се съобразяваха. Виждате ли, човек не трябва да изпуска от внимание: когато на определени финансисти в Австрия все по-ясно им идваше идеята „Една война би била добра за нас“, тогава те мислеха преди всичко за това – „Ние можем да постигнем това, което искаме като стопански сделки, и онова, което ще последва от тях, ако проведем една балканска война“.
След като се възприе перспективата за балканската война, разбира се имаше две възможности. Едната беше тази: как може един финансист във Виена, за когото войната беше нещо много добро, как може той да спекулира? Той си казваше:

„Вероятно ли е, след като използваме Австрия като инструмент, да бъдем атакувани от Русия? Това вероятно ли е? Толкова е вероятно, колкото е и невероятно. Не трябва да се случва. Човек рискува нещо, но не е неразумно да поемем този риск, защото не е невъзможно при всички обстоятелства дори да бъдем оставени на мира от Русия, ако например атакуваме Сърбия.“

Това беше едното нещо, което човек трябваше да премисли. Засегнатият си казваше:

„Не е съвсем сигурно, че царска Русия ще ни атакува, защото нещата стоят така, че има една определена солидарност на родствени (династийни) интереси, и освен ако някакви сили в Русия не се намесят, които по-трудно могат да бъдат предвидени, тогава не е напълно невъзможно царят заради родствена солидарност към кайзера на Австрия, към австрийската династия, да мобилизира, да се прави на велик, но само за да може да каже, че той е защитник на славяните. Той не би атакувал. Но ще даде да се разбере, че чрез неговата мобилизация е предотвратил Австрия да стигне твърде далеч.“

Но също така знаете, че през 1914 много се говореше за лично писмо, което австрийският кайзер е написал, или както казват, е било написано чрез австрийския кайзер – било е подписано от австрийския кайзер, човек не може да каже със сигурност, но вероятно разбирате какво искам да кажа, наистина много се говореше за това писмо, което е било написано към руския цар. То е в линия с горните разсъждения. Това бяха съображенията на един финансист.

Тогава един такъв финансист си казваше:

„Значи човек трябва да опита всичко по силите си, за да направи възможно правителството, правителственият инструмент, да бъде използван. Но наистина граф Берхтолд нямаше особено способности, но пък беше изключително страхлив. Със сигурност докато е бил подхвърлян, е изпитвал ужасен страх.“

И така се случи онова, което чисто външно погледнато – естествено при подобни неща човек винаги трябва да има предвид и по-дълбоките мотиви, историческите мотиви, но човек трябва и външно да си изяснява нещата – се превърна в нещо трагично. Трябва да посоча и другата неприятна възможност, която един такъв финансист трябваше да премисли. Той трябваше да си каже: но какво ще стане с Немската империя, с която сме свързани? Рискуваме ли, можем да бъдем подкрепени от немската империя, което ще бъде фатално за Австрия. Защото ако Германската империя подкрепи Австрия, това ще предизвика световна война. Тогава рискуваме прекалено много.

Финансовите кръгове се стремяха да не доближават въпроса до общо разрешение заедно с Германската империя. Но от това, което беше намерението на финансистите, до това, което граф Берхтолд трябваше да направи, който беше много страхлив, трябваше да се следва определен път. Но и другите хора, които имаха отношения с граф Берхтолд, и те бяха не по-малко страхливи.

И в следването на този път се получи така, че в Берлин беше запитано, дали евентуално, ако Русия атакува, Германия ще подкрепи Австрийската империя. Беше запитана именно онази личност, която винаги беше в ръцете на немските и интернационалните индустриални и финансови кръгове – беше запитан кайзерът. Особеност на кайзера беше, че той винаги говореше, без да мисли. И зад това стоеше разбира се намерението на индустриалците и финансистите.

Из събр. съч. 185а. „Еволюционно-исторически предпоставки за формиране на социалното мислене, част от първа лекция“