На 8. май 1891 преминава в отвъдното основателката на Теософското общество Елена Петровна Блаватска. Нейното желание е приятелите й да се събират на този ден и да я споменават. Макар и да не разбира същността на Христос и християнството, тя е истински пионер в разкриването на тайните на духовния свят. В нейна памет публикувам с малки съкращения един материал на немския антропософ Ролф Шпекнер за младежките години на Елена Блаватска 

Елена Петровна Блаватска се ражда на 12 август 1831 г. в Екатеринослав 1 като графиня фон Хан, дъщеря на Петър Алексеевич фон Хан, който произхожда от немски благороднически род от Мекленбург и Елена Андреевна Хан, по баща Фадеева. Свързана е с германското дворянство по линия на баща си, който, както много германски благородници, е бил офицер на служба при руския цар. Родителите му са Густав фон Хан и Елизабет, родена като графиня фон Пробен. Твърди се, че именно от нея Блаватска е наследила къдравата коса. 

Густав фон Хан пренася този клон на мекленбургския род Хан фон Ротенщерн-Хан в Русия, постъпвайки на руска служба като офицер. От друга страна, по линия на майка си Елена Блаватска е свързана с руското висше дворянство. Майка й Елена Андреевна Фадеева е дъщеря на тайния съветник Андрей Михайлович Фадеев и княгиня Елена Павловна Долгорукова, която се изявява като художничка. Твърди се, че по линия на баба си Блаватска води началото си от княжеския род Рюрик. Дядото на Блаватска Фадеев е заемал важни постове в руската администрация и тъй като бащата трябвало непрекъснато да сменя гарнизоните, в ранния живот на Елена периодичните престои при баба ѝ и дядо ѝ били за нея нещо като моменти на отдих.
                           
          Къщата-музей на Блаватска в днешния Днипро на ул. “Ярослав Мъдри” 11

През 1837/38 г., когато е на шест години, тя за пръв път остава за цяла година в дома на баба си и дядо си в Астрахан, който се намира там, където Волга се влива в Каспийско море. По онова време дядо ѝ е попечител, назначен от царя за областта, запазена за калмиките, която се простира от долното течение на Волга чак до Черно море. В качеството си на попечител той се грижи за около 80-100 000 калмики, които водят номадски живот основно в тази свободна степ.

Калмиките 2 са от монголски произход и до XVII в. обитават заедно с още три племена обширна област в Централна Азия между Алтай на север и планината Тян Шан на юг, между пустинята Гоби на изток и езерото Балхаш на запад. Вътрешните спорове между четирите калмикски племена, които предизвикват кръвопролития, довеждат до миграция на най-западното племе на запад през Киргизката степ и заселване първо на юг от Урал, а след това главно покрай Волга в степта на север и запад от Каспийско море, която днес се нарича още “Калмикска степ”. В праисторически времена голяма част от племето вече е изминало същия път и се е изгубило в Кавказ и Мала Азия. Онези, които останали, били наречени от другите татарски племена "халмики", т.е. "ренегати". 

Когато през XVIII в. Руската империя се разширява на юг и на изток, този район също става подвластен на царя. Калмиките обаче запазват своя начин на живот и управленска структура, но най-вече религиозния си живот. Религията им е като на всички монголи: тибетски будизъм или ламаизъм. Подобно на другите монголи, калмиките приемат будизма от Тибет едва през XVI-XVII в. Ламите могат да бъдат описани като един вид монашеско духовенство, което спазва безбрачие. Те живеят отделно от селското население и номадските семейни общности на пастирите в манастири. Преди калмиките да станат будисти, те са практикували шаманизъм и затова техният будизъм запазва шамански привкус.

Покрай живота в къщата на дядото, на Елена й се разкриват важни опитности на културната граница между Русия и Азия, които й дават впечатления и преживявания с решаващо значение: "Бях доста добре запозната с ламаизма на тибетските будисти. Прекарах месеци и години от детството си сред ламаистките калмики в Астрахан и при техния първосвещеник. ... Ходила съм в Семипалатинск и Урал с един чичо, който имаше владения в Сибир на границата с монголските земи, където живее Терахан Лама; също така предприех безброй екскурзии по границите и знаех всичко за ламите и тибетците, преди да навърша петнадесет години.” 3

Това, което Елена Блаватска разказва тук за вторите седем години от живота си (средата на 1838 г. до средата на 1845 г.), изглежда съвсем достоверно, ако се вземе предвид службата на дядо ѝ като попечител в района около Астрахан. Според мен досега на това обстоятелство не е отделяно достатъчно внимание. Неведнъж при дядо ѝ пристигали пратеници от номадстващите в степите калмики, които били посрещани дружелюбно и чиито проблеми трябвало да се приемат също толкова сериозно, колкото и тези на християнските поданици на царя. Фадеев очевидно е имал достатъчно разбиране за хората, повлияни от будизма и е уцелил правилния тон. В Астрахан, града в делтата на Волга, е имало ламаистки храм; друг такъв храм се е намирал на западния бряг на Волга в град Сарепта, основан от волжките немци, на 400 км нагоре по течението на Волга. 

В “Разбулената Изида" Блаватска отново споменава за срещите, които е имала в началото на живота си с будисткия първосвещеник на калмиките от Астрахан. Тя разказва, че той ѝ подарил талисман, който по-късно ѝ помогнал много в контактите ѝ с източните лами. Това бил камък: "Нашият талисман е подарък от почитаемия върховен жрец Хейлунг от едно калмикско племе. Въпреки че са третирани като отстъпници от първоначалния ламаизъм, тези номади поддържат приятелски отношения със своите калмикски братя, чохотите от Източен Тибет и коконорите и дори с ламаистите от Ласа. Църковните власти обаче не желаят да поддържат никакви отношения с тях. Имахме много възможности да се запознаем с този интересен народ от астраханските степи, тъй като в ранните си години живеехме в техните кибитки и се радвахме на щедрото гостоприемство на княз Тумен, последния им вожд и неговата съпруга.”

Според собствените думи на Блаватска тя за пръв път среща своя учител в тяло в Лондон през 1850 г. Той бил дошъл със свита от непалския двор. Първата кратка среща е последвана от по-дълъг разговор през лятото на следващата година, също в Англия. Междувременно през зимата на 1850/51 г. групата се е върнала в Индия - вероятно без учителя - и ръководителят на непалската делегация Джунг Бахадур е срещнал сина на английския върховен съдия по време на обратния път в Цейлон и го е поканил в Непал. Този син е Лорънс Олифант. През 1851 г. Олифант пътува до Непал със същата група по покана на непалския министър-председател. Въпреки това той не дава никакви сведения, че по време на пътуването или в планините на Непал съзнателно е срещнал посветен от Изтока. Напротив, изглежда, че по време на това пътуване той е стигнал до мнението, че будизмът не е способен да доведе до значителен напредък за човечеството.

Погледът на Елена Блаватска обаче не остава на повърхността, а задава въпроси. На видно място в "Разбулената Изида", а именно още на първите страници, тя очертава контурите на цялостното устройство на света, за което знае от върховния жрец на калмиките: "Калмиките и някои племена от Сибир също описват в легендите си същества, предшестващи нашата сегашна раса. За тези същества казват, че имали почти неограничени познания и със своята дързост заплашвали дори най-висшия дух. За да ги накаже и унижи за дързостта им, той ги затваря "в тела" и по този начин блокира сетивата им. От тези тела те могат да се измъкнат само чрез дълги покаяния, самопречистване и развитие. Вярват, че техните шамани понякога се наслаждават на божествените сили, които първоначално са притежавали всички човешки същества.”

Даже и митовете, предадени от Платон и разказите от Стария завет не са по-духовни и истински. Старият завет разказва почти същата история. Някога хората живеели - току-що излезли от ръката на Създателя - в присъствието на Бога и архангелите. Това, което се случва, е частично откъсване на човека от напътствията на Създателя. Той премества човешките същества на земята и ги прави зависими от тяхната телесност. Накрая архангел Гавраил обещава: “Постепенно ще ви повикам отново!" Обаче разказът на будистките калмики надхвърля този на Мойсей в едно важно отношение: на хората е дадена възможността да възвърнат, поне частично, статута на ранното човечество чрез "самопречистване и еволюция".

Фактът, че Блаватска се е възползвала така интензивно от предоставената й възможност показва съдбовната предопределеност на нейното съществуване. Как трябва да се разбира тази предопределеност - дали като следствие на минали земни животи, като влияние от страна на наследственото течение или като израз на нейната индивидуалност - въпросът е открит. Влиянието, което тя е получила от средата си, във всеки случай не е достатъчно обяснение. Това става ясно при сравнението с Лорънс Олифант. Роден през 1829 г., две години преди Елена Блаватска, той също прекарва вторите си седем години сред един будистки народ, а именно на остров Цейлон (Шри Ланка). Като върховен съдия на британската островна колония, баща му се е ползвал с подобно доверие от страна на будисткото население като дядото на Елена Блаватска в Астрахан. Подобно на Блаватска той също прекарва голяма част от живота си в пътувания и е истински космополит. Откъсването му от родителския дом се случва по време на споменатото по-горе пътуване до Непал, което предприема с  група, в която е бил и човекът, насочил Блаватска по пътя на посвещението в Лондон. Лорънс Олифант обаче не показва ни най-малка близост с будизма, а напротив - пътуването му до Непал го води до убеждението, че будизмът не е успял да открие източник на морал за народите на Азия. Външните условия на тези двама окултисти са много сходни в ранните им години и въпреки това те се развиват в съвсем различни посоки.

В детството си Блаватска се среща освен с руската култура, която, разбира се, основно формира нейната личност, също с тази на калмикския ламаизъм, както и с една трета култура, а именно немската. Влиянието на немския език и култура върху нея обаче остава твърде слабо. Фактът, че баща ѝ принадлежи към благороднически род от Мекленбург, означава, че Елена се сблъсква с немския език от ранна възраст. Баща ѝ дори отдава голямо значение на това тя да научи добре немски. Тъй като той често бил преместван с полка си и вероятно не е бил от най-нежните съпрузи, майка ѝ временно предпочела да живее с децата в семейната среда в Одеса. Тя наема английска бавачка, за да може Елена да научи английски. Руският дядо на Елена работи в Одеса в "Съвета на преселниците” 3, който разпределя парцели на преселниците в Русия от новопридобитите земи, включително, както Силвия Кранстън специално отбелязва, на много преселници от Германия. Когато семейството се събира отново, Петер фон Хан урежда Елена да получава уроци по немски три пъти седмично. Кранстън дори смята, че Елена е искала да научи езика. За напредъка на дъщеря си бащата казва: "Тя е достоен потомък на своите славни предци, които никога не са знаели друг език освен немски.” Струва ми се съмнително, че по този начин той е искал да характеризира нейните способности. 

Цинизмът на бащата сигурно е бил трудно поносим за младата му съпруга. Кранстън цитира откъс от роман, написан от майката на Елена, в който може би има автобиографичен момент: “Шлифованият, бърз ум на съпруга ми, обикновено придружен от остра ирония, всекидневно унищожаваше най-красивите ми, невинни и чисти стремежи и чувства. Всичко, на което се възхищавах, към което се стремях от детството, всичко, което беше скъпо на сърцето ми, той само осмиваше или омаловажаваше в безмилостната цинична светлина на своите студени и жестоки аргументи.”

Това, че бракът между родителите й не е бил щастлив, не е убягнало на Елена. А че по-късно симпатиите ѝ са били явно насочени към майката, става ясно от нейните изявления. Възниква въпросът дали болезнените преживявания на майката са се отразили на дъщерята по такъв начин, че тя да откаже да говори езика на баща си. Понастоящем не мога да отида по-далеч от това предположение.

След като майката умира през юни 1842 г. на 27-годишна възраст, бащата изпраща децата да живеят за постоянно при бабата и дядото в Саратов. Елена прекарва около пет години в дома на баба си и дядо си, преди да навърши 16 години. Междувременно дядото става губернатор на Саратовската губерния, която по онова време граничи с Астраханската губерния на север от Волга. Границата се намира на завоя на Волга надолу по течението от Сарепта. Затова будисткият храм в Сарепта се намирал в Саратовската губерния, където също имало калмики, макар и по-малко, отколкото около Астрахан.

През 1846 г. Саратовската губерния наброява 1,7 милиона жители, включително няколкостотин хиляди заселници от германски произход. Техните селища се намират главно на десния бряг на Волга между Волгст и Камишинст, както и в западната част на губернията. Имената на местности като Шафхаузен, Цюрих, Гларус, Люцерн, Унтервалден и др. свидетелстват за големия брой швейцарци сред заселниците. Гореспоменатата Сарепта в южния край на губернията е основана от "Моравски братя" по времето на Екатерина II през 1764 -74 г. Това е било само 60 години, преди Елена Блаватска да заживее в Саратов, а "Моравските братя" все още са били определящи в Сарепта. Много заселници са дошли от Райнгау, Хесен, Пфалц, Елзас и Холандия. Общо в Саратовската и Астраханската губерния по поречието на Волга са живели вероятно около 500 000 - 600 000 волжки немци. Три четвърти от тях са протестанти, които са имали църковен център и консистория в Саратов.

Саратов, столицата на едноименната област, също е разположен на десния бряг на Волга и тогава имал около 45 000 жители. Градът е основан през 1665 г., а къщите му са построени предимно от дърво. В английската енциклопедия "Британика" от 1850 г. градът е описан като непретенциозен и обикновен, но в него имало активна търговска гилдия, която с хъс се занимавала с търговия с далечни земи. Три панаира годишно се провеждали на "много големия пазарен площад". Саратов е бил център на волжките немци. Въпреки всичко това Елена Блаватска научава немски език толкова непълноценно, че по-късно, когато живее в Германия, разбира езика, но не може да го говори. От друга страна, тя владее перфектно английски и френски език, които също е научила в детството си.

Елена изумява семейството и приятелите си с необикновените си способности. Изключително своенравна, тя не признава никакви авторитети, но е надарена с много чувствителна природа и разнообразни таланти. Тя е отлична ездачка и предприема походи с полуоседлани коне. 

Едно от най-важните ибстоятелства в живота на Елена Петровна Блаватска е, че в дома на дядо си тя попада на библиотека, която е предимно на немски език и съдържа богата окултна литература. Тази библиотека е принадлежала на дядо ѝ Фадеев, но идва от прадядо ѝ по майчина линия, княз Павел Долгоруков. Когато Елена пристига в Саратов през 1842 г., той вече е мъртъв от четири години и на нея й е позволено да разглежда библиотеката на воля. Тя си спомня: "Той имаше забележителна библиотека, съдържаща стотици книги по алхимия, магия и други окултни науки. Бях ги прочела с най-голям интерес, преди да навърша петнайсет години." 4 

Както и при учението за мъдростта на калмикския лама, и тук Елена Блаватска изтъква, че е прочела споменатите книги, преди да навърши петнадесет години и по този начин е усвоила съдържащото се в тях знание още през вторите седем години от живота си. Тя иска да подчертае, че е усвоила розенкройцерските идеи във време, когато импулсите, възникващи след половата зрялост, все още не са играли роля в нейната физика.

И наистина сестра ѝ Вера разказва за голямата страст на младата Елена да чете и за странното ѝ поведение. Семейството на дядото обитавало стара и изключително просторна къща в Саратов, на чийто приземен етаж имало много неизползваеми стаи, като единственото нещо в тях били паяжините и прашните килими. Елена обичала да се оттегля тук с книгите си - дори през нощта. Често се случвало да я няма и когато я търсели, я намирали на  приземния етаж. Сестрата на Елена описва една особено впечатляваща случка: "Тя беше струпала планина от счупени столове и маси в един ъгъл под прозореца с желязна решетка. В това скривалище, високо под тавана, тя се оттегляше за часове наред, когато четеше една книга, известна като "Премъдростта на Соломон", в която се излагат всякакви популярни легенди.” 5 Когато слугите научиха всички нейни скривалища в мазето, тя започна да търси тихи места в отдалечените части на градината и накрая в околните гори.

               Сестрата на Блаватска Вера Петровна Желиховска (1835 - 1896)

Сестра й Вера разказва с каква интензивност е чела Елена по следния начин: "Никой стар учен не би могъл да бъде по-упорит в изследванията си, а тя не можеше да бъде убедена да се откаже от книгите си, които поглъщаше ден и нощ, докато траеше импулсът. Огромната библиотека на дядо тогава изглеждаше недостатъчна, за да задоволи желанието ѝ.” Елена не се интересува само от натрупването на светски знания в себе си, а по-скоро от детството си е склонна да придобие уменията, описани от древните автори. Основите на онова, което по-късно се откроява толкова ясно, като възможността да привлича елементарни същества за малки услуги, например издаването на деликатни звуци без външен инструмент, тя усвоява още преди петнадесетия си рожден ден. 

Сестрата на Елена предава и една характерна случка: "Тя изчезваше по същия мистериозен начин и през деня. Ако човек я викаше, търсеше навсякъде, често след дълги усилия я откриваше на най-слабо посещаваните места; веднъж беше в тъмния гълъбарник, точно под покрива, насред гълъбовите гнезда, заобиколена от стотици птици. Тя ги беше "накарала да спят" - както обясни - според правилата, описани в "Премъдростта на Соломон". И наистина, в такива случаи се намираха гълъби, лежащи в скута й, макар и не заспали, но неспособни да се движат и сякаш зашеметени.” 

Въпреки това, ако се разгледат събитията, свързани с Блаватска, които предполагат нейното взаимодействие със свръхсетивния свят, се откроява една характерна черта на тези случаи: голяма част от "феномените" - както се наричат недостъпните за материалистическото разбиране събития - се основават на нейната способност, запазвайки съзнание, да влиза във връзка по същество с индивид, който е пространствено отделен от нея. Това се случва, когато като младо момиче тя се свързва с една дама от Мекленбург въз основа на снимки и писма и успява да запише преживяванията си от интуитивната връзка с нея, както и по-късно, когато като възрастна пише "Разбулената Изида" във връзка със своите духовни учители. Така е било, когато като младо момиче е "приспивала гълъби" посред бял ден, както и по-късно, когато като възрастна се е ползвала от услугите на елементарни същества, за да произвежда странни звуци на звънене и други подобни. Голяма част от душата на Елена Блаватска е разбираема от тази особена сила на фокусиране върху същността, а не върху външния вид. Синет например описва, че Блаватска е била привлечена от простите хора от по-ниските класи още от ранна възраст. Всъщност тя е била толкова отворена към тях, колкото и към всички останали и не е дискриминирала хората по външния им вид.

Именно на фона на тази способност трябва да се разбира подобно "приспиване" на гълъбите посред бял ден. Това, което на пръв поглед изглежда като чудо, при по-внимателно вглеждане се оказва нещо, което не е съвсем непознато за нас. Едно от неразбираемите явления в ежедневието е възможността човек да наложи волята си на някое животно, която играе роля във всяка дресура. Онова, което се наблюдава при обучението на кучето и не изглежда изненадващо, веднага възвръща мистериозното си измерение, когато става въпрос да се убеди някой тигър да скочи през горящ обръч или слон да балансира върху тясна греда и т.н. Укротителите използват моркови и пръчки, но осъзнават пряката връзка на волята си с животните. Така че истинската загадка не е, че това е възможно, а че Елена Блаватска се е заинтересувала от такива неща толкова рано. Още от детството вниманието ѝ е било насочено не само към онова, което достига до душата чрез сетивата, но и към онова, което чука на вратата в центъра на нейното същество.

Библиотеката на Павел Долгоруков е създадена през последната третина на XVIII век. Великият княз Долгоруков, който е служил при царица Екатерина II, е събрал книгите. Той поддържал връзки с руски масони, които работели по системата на "строгото спазване", създадена в Германия - Николай Новиков и князете Никита и Юрий Трубецкой, които от 1778 г. действали в ложите "Латона" и "Изида и Озирис" в Москва.

Кореспонденцията разкрива, че руските ложи са принадлежали към германското “строго спазване” и по този начин руските масони са били подчинени на германското ръководство на ордена. Тайната кореспонденция с пруските държавни служители и с херцога на Брауншвайг, пред когото руските масони са положили клетва, е капката, от която чашата прелива. Екатерина II усеща опасността. През 1792 г. царицата вкарва Новиков и други важни масони в затвора в Русия, затваря ложите и забранява масонството. Павел Долгоруков изглежда не е бил засегнат от гоненията на царицата. Неговата библиотека
съдържала не само книги, но и деликатни документи. Хенри Стил Олкот споменава такива документи в своя дневник 6. Той разказва за грешната преценка, дадена на граф Сен Жермен. Тъй като никой не прозрял мотивите му и източниците на неговото богатство, повярвали на идеята, че е работил като шпионин в различни европейски кралски дворове. След това Олкот добавя: "Ако само можеше да се накара мадам Фадеева, лелята на Елена Петровна Блаватска, да преведе и публикува някои документи от своята прочута библиотека, светът щеше да получи по-близък достъп до истинската история на предреволюционната европейска мисия на този източен адепт, отколкото е имал досега.”

В ранната си статия "Няколко въпроса към Хираф” 7 Елена Блаватска дава допълнителни сведения за това какво съдържа един ръкопис от ръката на граф Сен Жермен, който самият той е дал на руския благородник. Графът е описал предварително в ръкописа "пълното преобразяване на цялата карта на Европа, започвайки от Френската революция от 1793 г., до последната подробност”. Можем да си представим, че подобен ръкопис, независимо дали приветства предвидените промени или само ги описва, без да ги оценява, би хвърлил царицата в ужас.

Поразително и особено важно за нас е, че Олкот говори за граф Сен Жермен като за източен адепт. Ако без предубеждение приемем за момент идеята, че розенкройцерските посветени са се оттеглили от Европа в края на XVIII в., ще открием, че тя прави убедителни много неща, които иначе остават загадъчни: от една страна, тясното сътрудничество на северните будистки посветени с Християн Розенкройц, което намира отражение в процеса на създаване на Теософското общество и "Разбулената Изида", от друга страна, особеното обучение на Елена Блаватска в младежките ѝ години, чрез което тя усвоява средноевропейското розенкройцерство наред с основните учения на тибетския будизъм благодарение на посредничеството на калмиките.

Бележки 

1 По времето на Блаватска родният й град (намиращ се в днешна Източна Украйна) се е наричал Екатеринослав, след това Днепропетровск, а днес украинците го наричат Днипро. Те дори са прекръстили Блаватска на Олена Петрівна Блаватська - “украинска теософка”.

2 Бащата на Ленин Иля Николаевич Улянов също е бил калмик.

3 Mary K. Neff, “Personal Memoirs of H. P. Blavatsky”, Wheaton – Madras – London. 1971.

4 Silvia Cranston/ Carey Williams, “Leben und Werk der Helena Blavatsky, Begrьnderin der modernen Theosophie”, Grafing 1995. 

5 K. Paul Johnson, “The Masters revealed. Madame Blavatsky and the Myth of the Great White Lodge”, SUNY-Press, Albany, 1994.

6 Вж. бел. 3.

7 Henry Steel Olcott, “Old Diary Leaves. The True Story of the Theosophical Society”, New York – London – Madras, том 1.