Историята за построяването на кула във Вавилон, което доведе до объркване на езика, също смути съвременните учени. Книгата Битие разказва за време, в което цялото население на света мигрира на изток към равнината Шинар. Шинар (на иврит за „ [земя на] двете реки “) се смята от повечето за това, което акадците наричат ​​Шумер или Шумер, в днешна Месопотамия; това е съвременен Ирак. Еврейската етимология най-вероятно се отнася до реките Тигър и Ефрат. От страх да не бъдат разпръснати по цялото лице на земята, жителите на равнината решили да построят град, а също и кула, за да стигнат до небето. Този град ще бъде наричан Вавилон (акадски: bab-ili или „ порта на Бога”), което също беше игра на еврейската дума balal или „да объркам” (т.е. езика).

Следният откъс е от превода на Битие 11 от Еврейското издателско дружество:

1 И цялата земя имаше един език и една реч.

2 И когато пътуваха на изток, намериха равнина в земята Шинар; и те живееха там.

3 И те си казаха един на друг: Елате да направим тухли и да ги изгорим напълно. И имаха тухли за камък, а тиня ги имаха за хоросан.

4 И те казаха: Елате, нека си построим град и кула с върха й на небето, и да си направим име; за да не се разпръснем по лицето на цялата земя.

5 И Господ слезе да види града и кулата, които построиха човешките синове.

6 И Господ каза: Ето, те са един народ и всички имат един език; и това е, което те започват да правят; и сега нищо няма да им бъде забранено, което възнамеряват да направят.

7 Елате да слезем и там да объркаме езика им, за да не разбират речта на другия.

8 И Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; и те спряха да строят града.

9 Затова се нарече Вавилон; защото там Господ смеси езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Мартен ван Валкенборх Стари - Вавилонската кула. Източник: Wikipedia

Докато повечето от нас са запознати с еврейския разказ за разпръскването на народите и въвеждането на нови езици, археологията показва, че концепцията за разпространение на езици не е толкова уникална, колкото вярваме. Ние много отклоняваме вниманието си към Джордж Смит, същият Джордж Смит, който за първи път превежда Епоса за Гилгамеш през 19-ти век и предоставя на света най-ранното документирано споменаване на Велик потоп.

След превода на Гилгамеш, Смит е изпратен на мястото на Ниневия, където трябва да продължи разкопките с надеждата да открие допълнителни надписи, които са паралелни или показват някаква връзка със Стария завет. Археологията по това време е нова наука, основана на валидирането на писанията на Библията. Смит е имал късмет, тъй като разкопките са довели до допълнителни плочи (от Кралската библиотека на Ашурбанипал) и при по-нататъшни проучвания той наистина е открил история, която вероятно е вдъхновила библейския разказ за Вавилонската кула. Катализиран и скрит в инвентарните хранилища на Британския музей, фрагментарният текст гласи, както следва:

[…] тях? Бащата […]

От него сърцето му беше зло,

[…] против бащата на всички богове беше зъл,

[…] от него сърцето му беше зло,

[…] Вавилон подчинен,

[малък] и голям той обърка речта им.

[…] Вавилон подчинен,

[малък] и голям той обърка речта им.

Силното им място (кулата) през целия ден, който основаха;

до тяхното силно място през нощта

напълно сложи край.

В гнева си също така той изля:

[за] да се разпръсне в чужбина, той постави лицето Си

той даде това? команда, техният съветник беше объркан

[…] курсът, който наруши

[…] оправи светилището

Джордж Смит предоставя коментар към своя превод, като накратко обобщава какво означава надписът за него, заедно с подчертаване на ключови думи, които подчертават вида на конструкцията, която се е случила.

… имаме гнева на боговете срещу греха на света, споменатото място е Вавилон. Сградата или творбата се наричат ​​тазимат или тазимту , дума, означаваща силен, и има любопитна връзка, редове от 9 до 11, че това, което са построили през деня, богът е унищожил през нощта.

Виждат се ключови паралели между библейските и асирийските разкази, тоест, че и двете говорят за човечеството, обединено от един език и изграждане на кула, като по този начин ядоса боговете, което доведе до объркване на езика. Асирийският акаунт, подобно на другите плочи, открити в същата колекция, най-вероятно са копия на по-стари плочи. Какво вдъхнови асирийския Вавилон и какво е било предадено първоначалното послание? Подобно на своя еврейски аналог, тези въпроси продължават да ни убягват.

Източници

Дейвидсън, Бенджамин. Аналитичният еврейски и халдейски лексикон . 11-то изд. Peabody: Hendrickson Publishers, 2004. [Печат]

JPS иврит-английски Танах . Филаделфия: Еврейско издателско дружество, 2003. [Печат]

Кутупис, Петрос. Библейски произход: Прието наследство . College Station: Virtualbookworm.com P, 2008. [Печат]

Смит, Джордж. Халдейският разказ за Битие . Лондон: Elibron Classics, 2005. [Печат]

Представено изображение: Вавилонската кула. Източник на изображението . 

От Петрос Кутупис