През 1821 г. гърците вдигат въстание срещу османската власт, който предизвиква дълбока симпатия сред либералните и поетични кръгове във Великобритания — лорд Байрон, поетът, дори отива в Гърция да се бие на страната на въстаниците. Но лондонските финансисти виждат възможност в тази ситуация. Те предлагат на водачите на въстаниците да пуснат на лондонската фондова борса търгуеми гръцки въстанически облигации (Greek Rebellion Bonds). Гърците трябва да обещаят да ги изплатят с лихвите, ако и когато спечелят своята независимост. Частни инвеститори купуват облигациите с цел печалба или поради симпатията си към гръцката кауза, или и по двете причини. Цената на облигациите се качва и спада в зависимост от военните успехи или загуби по бойните полета на Гърция.
Турците постепенно набират надмощие и тъй като загубата на въстаниците става неминуема, собствениците на облигации се оказват застрашени от сериозни загуби. Но техният интерес е национален интерес и затова Великобритания организира изпращане на международна флотилия, която през 1827 г. потапя основната османска флотилия в битката при Наварино.
След векове робство Гърция е най-сетне свободна. Но свободата идва заедно с огромен дълг, който младата държава няма как да изплати. Затова гръцката икономика е ипотекирана в полза на британските кредитори за десетилетия напред.