Адолф Хитлер за религията

Следвайте ни:   GAB - VK - TELEGRAM

https://dailyarchives.org/index.php/archives/4128-adolf-hitler-on-religion

Тези цитати са от разговора за масата на Хитлер, който представлява поредица от неформални, лични разговори между Хитлер и най-близките му сътрудници, както е записано от Мартин Борман.

Разговорите, от които са взети тези откъси, са водени от юли 1941 г. до юни 1942 г., предимно късно през нощта или рано сутринта. Докато Хитлер прави публични увертюри за „позитивното“ християнство по време на времето си, ръководещо Германия, той застъпва различни възгледи за религията при затворени врати.

* * *

Мисля, че човекът, който съзерцава Вселената с широко отворени очи, е човекът с най-голямо естествено благочестие: не в религиозен смисъл, а в смисъл на интимна хармония с нещата.

В края на миналия век напредъкът на науката и техниката заблуждава либерализма в провъзгласяването на овладяването на природата от човека и обявяването, че скоро ще владее над космоса. Но обикновена буря е достатъчна - и всичко се срутва като пакет от карти!

Във всеки случай ще се научим да се запознаваме със законите, по които се управлява животът, а запознаването със законите на природата ще ни води по пътя на прогреса. Що се отнася до „защо“ на тези закони, ние никога няма да разберем нищо за това. Нещо е така и нашето разбиране не може да си представи други схеми.

Човекът е открил в природата прекрасната представа за онова всемогъщо същество, на чийто закон се покланя.

По принцип във всеки човек има усещането за този всемогъщ, когото наричаме „Бог“ (тоест господството на природните закони в цялата Вселена). Свещениците, които винаги са успели да използват това чувство, заплашват наказания за човека, който отказва да приеме вярата, която те налагат.

Когато човек провокира у дете страх от тъмнината, той събужда в него чувство на атавистичен страх. Така това дете ще бъде управлявано през целия си живот от този страх, докато друго дете, което е интелигентно възпитано, ще бъде освободено от него.

Казва се, че всеки човек се нуждае от убежище, където да намери утеха и помощ в нещастието. Не го вярвам! Ако човечеството следва този път, това е единствено въпрос на традиция и навик. Впрочем това е урок, който може да се извлече от болшевишкия фронт. Руснаците нямат Бог и това не им пречи да могат да се изправят пред смъртта.

Не искаме да възпитаваме никого в атеизъм.

* * *

Най-тежкият удар, който някога е нанесъл човечеството, е идването на християнството. Болшевизмът е незаконно дете на християнството. И двете са изобретения на евреина. Умишлената лъжа по въпроса за религията е внесена в света от християнството. Болшевизмът практикува лъжа от същото естество, когато твърди, че носи свобода на хората, докато в действителност се стреми само да ги пороби. В древния свят отношенията между хората и боговете се основават на инстинктивно уважение. Това беше свят, просветен от идеята за толерантност. Християнството е първото вероизповедание в света, което унищожава противниците си в името на любовта. Основната му бележка е непоносимостта.

* * *

Християнството е бунт срещу природния закон, протест срещу природата. Доведено до своята логична крайност, християнството би означавало систематично култивиране на човешки провал.

* * *

Земята продължава да обикаля, независимо дали е човекът, който убива тигъра, или тигърът, който яде човека. Колкото по-силен отстоява волята си, това е законът на природата. Светът не се променя; законите му са вечни.

Има някои, които казват, че светът е зъл и че те искат да се отклонят от този живот. От своя страна харесвам света! Освен ако желанието да умре се дължи на кавга на любовник, съветвам отчаяния мъж да има търпение една година. Утешенията ще дойдат. Но ако човешко същество има някаква друга причина да пожелае да умре освен тази, оставете го да умре, не го спирам. Аз просто обръщам внимание на факта, че човек не може да избяга напълно от този свят. Елементите, от които е направено нашето тяло, принадлежат към цикъла на природата; а що се отнася до нашата душа, възможно е тя да се върне в неизвестност, докато не получи възможност да се превъплъти. Но ще ме притесни, ако всички искат да свършат живота.

За да улесни смъртта на хората, Църквата им подава стръвта на един по-добър свят. Ние от своя страна се ограничаваме до това да помолим човека да оправи достойно живота си. За това е достатъчно той да се съобрази със законите на природата. Нека потърсим вдъхновение в тези принципи и в дългосрочен план ще триумфираме над религията.

Но никога няма да има възможност националсоциализмът да се заеме с маймунската религия, като установи форма на поклонение. Единствената му амбиция трябва да бъде научно изградена доктрина, която не е нищо повече от почит към разума.

Нашият дълг е да научим хората да виждат всичко, което е прекрасно и наистина прекрасно в живота, и да не стават преждевременно влошени и злобни. Искаме напълно да се наслаждаваме на красивото, да се придържаме към него - и да избягваме, доколкото е възможно, всичко, което би могло да навреди на хора като нас.

Ако днес нанасяте вреда на руснаците, това е така, за да избегнете възможността да им навредите на нас.

Бог не действа по различен начин. Той внезапно хвърля човешките маси към Земята и оставя на всеки да изработи собственото си спасение. Хората се лишават един от друг и човек осъзнава, че в края на всичко това винаги триумфира по-силният. Не е ли това най-разумният ред на нещата?

Ако беше иначе, нищо добро никога нямаше да съществува. Ако не спазвахме природните закони, налагайки волята си от правото на по-силния, щеше да дойде ден, в който дивите животни отново ще ни погълнат - тогава насекомите ще ядат дивите животни и накрая нищо няма да съществува на Земята но микробите.

* * *

Опитвайки се да разгледам дълго нещата, възможно ли е да се намери нещо трайно за лъжата? Когато мисля за бъдещето на нашия Фолк, трябва да гледам повече от непосредствените предимства, дори ако тези предимства трябва да продължат триста, петстотин години или повече. Убеден съм, че всеки договор с Църквата може да предложи само временна полза, защото рано или късно научният дух ще разкрие вредния характер на такъв компромис. Така държавата ще е основала своето съществуване на основа, която един ден ще се срути.

Образован човек запазва усещането за мистериите на природата и се покланя пред непознаваемото. Необразован човек, от друга страна, рискува да премине към атеизъм (което е връщане към състоянието на животното) веднага щом осъзнае, че държавата, в чист опортюнизъм, използва фалшиви идеи в въпрос на религия, докато в други области той основава всичко на чистата наука.

Ето защо винаги съм държал партията настрана от религиозни въпроси. По този начин попречих на моите католически и протестантски поддръжници да се сформират групи един срещу друг и неволно се нокаутираме с библията и пръскачката. Така че никога не сме се занимавали с формите на поклонение на тези църкви. И ако това за миг малко затрудни задачата ми, поне никога не съм рискувал да нося грис в мелницата на опонентите си. Помощта, която бихме получили временно от конкордат [с църквите], бързо щеше да се превърне в тежест за нас. Във всеки случай най-важното е да бъдете умни по този въпрос и да не търсите борба там, където тя може да бъде избегната.

Отегчени от суеверно минало, хората се страхуват от неща, които не могат или все още не могат да бъдат обяснени - тоест от неизвестното. Ако някой има потребности от метафизичен характер, не мога да го задоволя с програмата на партията. Времето ще минава до момента, в който науката може да отговори на всички въпроси.

Така че не е удачно да се хвърлим сега в борба с църквите. Най-хубавото е да оставим християнството да умре като естествена смърт. Бавната смърт има нещо утешително. Догмата на християнството се износва преди напредъка на науката. Религията ще трябва да прави все повече отстъпки. Постепенно митовете се рушат. Остава само да се докаже, че в природата няма граница между органичното и неорганичното. Когато разбирането за Вселената стане широко разпространено, когато по-голямата част от хората знаят, че звездите не са източници на светлина, а светове, може би обитавани светове като нашия, тогава християнската доктрина ще бъде осъдена за абсурд.

Първоначално религията е била просто опора за човешките общности. Това беше средство, а не самоцел. Едва постепенно тя се трансформира в тази посока, с цел да се запази управлението на свещениците, които могат да живеят само в ущърб на колективното общество.

Инструкциите от хигиенно естество, дадени от повечето религии, допринесоха за създаването на организирани общности. Заповедите, нареждащи на хората да се мият, да избягват определени напитки, да постит на уречени дати, да се упражняват, да се издигат със слънцето, да се изкачват на върха на минарето - всичко това бяха задължения, измислени от интелигентни хора. Поощрението да се бием смело също се обяснява само по себе си. Между другото, забележете, че като следствие на мюсюлманина е обещан рай, населен с чувствени момичета, където виното тече на потоци - истински земен рай. Християните, от друга страна, се обявяват за доволни, ако след смъртта им им е позволено да пеят алилуи! Всички тези елементи допринесоха за формирането на човешки общности. На тези частни обичаи хората дължат настоящите си герои.

Християнството, разбира се, е достигнало върха на абсурда в това отношение. И затова един ден структурата му ще рухне. Науката вече е импрегнирала човечеството. Следователно, колкото повече християнството се придържа към своите догми, толкова по-бързо то ще запада.

Но човек трябва да продължи да обръща внимание на друг аспект на проблема. Възможно е да задоволите нуждите на вътрешния живот чрез интимно общуване с природата или чрез познание за миналото. Само малцинство обаче на настоящия етап от развитието на ума може да почувства уважението, вдъхновено от непознатото и по този начин да задоволи метафизичните нужди на душата. Средният човек има същите нужди, но може да ги задоволи само с елементарни средства. Това важи особено за жените, както и за селяните, които импотентно наблюдават унищожаването на посевите си. Човекът, чийто живот клони към опростяване, е жаден за вяра и той слабо се придържа към нея с цялата си сила.

Никой няма право да лишава простите хора от детската им сигурност, докато не се сдобият с други, които са по-разумни. Всъщност, най-важно е висшата вяра да бъде добре установена в тях, преди да бъде премахната нисшата вяра. Най-накрая трябва да постигнем това. Но не би имало никаква цел да замени старото вярване с ново, което просто ще запълни мястото, оставено свободно от предшественика си.

Струва ми се, че нищо не би било по-глупаво от възстановяването на поклонението на Вотан. Нашата стара митология беше престанала да бъде жизнеспособна, когато християнството се имплантира. Нищо не умира, освен ако не е умиращо. По това време античният свят е разделен между системите на философията и поклонението на идолите. Не е желателно цялото човечество да бъде унищожавано - и единственият начин да се отървем от християнството е да му позволим да умре малко по малко.

Движение като нашето не трябва да се оставя да бъде въвлечено в метафизични отклонения. То трябва да се придържа към духа на точната наука. Функцията на партията не е да бъде фалшификат за религия.

Ако в продължение на хиляда или две хиляди години науката стигне до необходимостта от обновяване на своите гледни точки, това не означава, че науката е лъжец. Науката не може да лъже, тъй като винаги се стреми, според моментното състояние на знанието, да изведе истината. Когато сгреши, го прави добросъвестно. Християнството е това, което е лъжецът. Той е във вечен конфликт със себе си.

Може да се запитаме дали изчезването на християнството би довело до изчезването на вярата в Бог. Това не е за желание. Идеята за божественост дава възможност на повечето мъже да конкретизират усещането, което имат за свръхестествени реалности. Защо трябва да унищожаваме тази прекрасна сила, която те притежават, за да въплъщават чувството за божественото, което е вътре в тях?

Човекът, който живее в общение с природата, непременно се оказва в опозиция срещу Църквите. И затова те се насочват към разруха - защото науката непременно ще победи.

Особено не бих искал нашето Движение да придобие религиозен характер и да създаде форма на поклонение. Би било ужасяващо за мен и бих искал никога да не съм живял, ако се окажа в кожата на Буда!

Ако в този момент ние трябваше да премахнем религиите със сила, хората единодушно щяха да ни помолят за нова форма на поклонение. Можете да си представите, че нашите областни лидери се отказват от шегите си, за да играят като светии! Що се отнася до нашия министър на религията, според собствените му съ-религиозници, самият Бог ще се отвърне от семейството си!

Следователно предвиждам бъдещето, както следва: На първо място, за всеки човек неговото лично поверие. Суеверието не губи правата си. Партията е защитена от опасността да се конкурира с религиите. На последните трябва просто да бъде забранено да се намесват в бъдеще във времеви въпроси. От най-нежната възраст образованието ще се предоставя по такъв начин, че всяко дете да знае всичко, което е важно за поддържането на държавата. Що се отнася до близките ми мъже, които също като мен са избягали от лапите на догмите, нямам основание да се страхувам, че Църквата ще ги хване.

Ще се погрижим църквите да не могат да разпространяват в чужбина учения в разрез с интересите на държавата. Ще продължим да проповядваме доктрината на националсоциализма и младите вече няма да бъдат научавани на нищо друго освен на истината.

* * *

На цялата Земя няма същество, няма вещество и вероятно няма човешка институция, която да не свърши с остаряването. Но в логиката на нещата всяка човешка институция трябва да бъде убедена в своята вечност - освен ако вече не носи семето на своето падение. Най-твърдата стомана се изморява. Както е сигурно, че един ден Земята ще изчезне, така е сигурно, че делата на хората ще бъдат свалени.

Всички тези прояви са циклични. Религията е в постоянен конфликт с духа на свободното изследване. Противопоставянето на църквата на науката понякога беше толкова силно, че пораждаше искри. Църквата, с ясното съзнание за своите интереси, направи стратегическо отстъпление, в резултат на което науката загуби част от своята агресивност.

Настоящата система на преподаване в училищата допуска следния абсурд: в 10 часа учениците посещават урок по катехизиса, на който им се представя сътворението на света в съответствие с ученията на Библията; и в 11 ч. те посещават урок по естествени науки, на който ги учат на еволюционната теория. И все пак двете доктрини са в пълно противоречие! Като дете страдах от това противоречие и бях главата си до стената. Често се оплаквах на един или друг от моите учители срещу това, на което бях научен един час преди - и си спомням, че ги довеждах до отчаяние.

Християнската религия се опитва да се измъкне от нея, като обяснява, че човек трябва да придаде символична стойност на образите на Свещеното писание. Всеки човек, който е направил същото твърдение преди четиристотин години, би завършил кариерата си на клада, в съпровод на Осани. Присъединявайки се към играта на толерантност, религията се върна обратно в сравнение с отминалите векове.

Религията черпи цялата печалба, която може да бъде извлечена от факта, че науката постулира търсенето, а не определеното знание за истината. Нека сравним науката със стълба. На всяко стъпало се вижда по-широк пейзаж. Но науката не претендира да знае същността на нещата. Когато науката установи, че трябва да преразгледа едно или друго схващане, че е вярвала, че е окончателно, веднага религията се хвали и заявява: Казахме ви! Да кажеш това означава да забравиш, че в природата на науката е да се държи така. Защото, ако реши да приеме догматичен въздух, то самото ще се превърне в църква.

Когато някой каже, че Бог провокира мълнията, това е вярно в известен смисъл; но това, което е сигурно е, че Бог не насочва гръмотевицата, както твърди Църквата. Обяснението на Църквата за природните явления е злоупотреба, тъй като Църквата има скрити интереси. Истинското благочестие е характеристиката на съществото, което осъзнава своята слабост и невежество. Който вижда Бог само в дъб или в скиния, вместо да Го вижда навсякъде, не е истински благочестив. Той остава привързан към външността - и когато небето гърми и мълнията удря, той трепери просто от страх да не бъде ударен като наказание за току-що извършения грях.

* * *

Не знам нищо за Оня свят и имам честността да го призная. Други хора знаят за това повече от мен, а аз не съм в състояние да докажа, че грешат. Не мечтая да налагам своята философия на едно селско момиче. Въпреки че религията няма за цел да търси истината, тя е вид философия, която може да задоволи простите умове и това не вреди на никого. Всичко най-накрая е въпрос на усещането, което човек изпитва към собствената си импотентност. Сама по себе си тази философия няма нищо пагубно за себе си. Всъщност същественото е, че човек трябва да знае, че спасението се състои в усилията, които всеки човек полага, за да разбере Провидението и да приеме природните закони.

Тъй като всички жестоки сътресения са бедствие, бих предпочел адаптацията да бъде направена без сътресения. Това, което може да бъде най-дълго необезпокоявано, са женските манастири. Усещането за вътрешния живот носи на хората голямо обогатяване. Това, което трябва да направим, е да извлечем от религиите отровата, която те съдържат. В това отношение е постигнат голям напредък през последните векове.

* * *

Когато бях по-млад, смятах, че е необходимо да се занимавам с динамит. Оттогава осъзнах, че има място за малко финес. Изгнилият клон пада от себе си. Крайното състояние трябва да бъде: в Стола на Свети Петър, старчески служител; с лице към него, няколко зловещи стари жени, толкова гага и толкова бедни по дух, колкото някой би могъл да пожелае. Младите и здравите са на наша страна. Срещу църква, която се идентифицира с държавата, както в Англия, нямам какво да кажа. Но въпреки това е невъзможно вечно да държим човечеството в робство с лъжи. В края на краищата, едва между шести и осми век, християнството беше наложено на нашите хора от принцове, които имаха съюз на интереси с шамарите. Нашите хора преди това са успели да живеят добре без тази религия. Имам шест отдела на SS, съставени от мъже, абсолютно безразлични по въпросите на религията. Това не им пречи да отидат на смърт със спокойствие в душата си.

* * *

Какъв е този Бог, който изпитва удоволствие само като вижда как хората се гмуркат пред него? Опитайте се да си представите смисъла на следната, съвсем проста история: Бог създава условия за греха. По-късно той успява с помощта на Дявола да накара човека да съгреши. Тогава той наема дева, за да донесе на света син, който със смъртта си ще изкупи човечеството!

Мога да си представя, че хората са ентусиазирани от рая на Мохамед, но що се отнася до безвкусния рай на християните! Приживе сте слушали музиката на Рихард Вагнер. След смъртта ви това няма да бъде нищо друго освен алилуи, размахване на длани, деца на възраст за шишето за хранене и пресипнали възрастни мъже. Човекът от островите отдава почит на природните сили. Но християнството е изобретение на болни мозъци: човек не може да си представи нищо по-безсмислено, нито по-неприличен начин да превърне идеята за Божеството в подигравка. Негър със своите табута е смазващо по-добър от човешкото същество, което сериозно вярва в транссубстанциацията.

Започвам да губя всякакво уважение към човечеството, когато мисля, че някои хора от наша страна, служители или генерали, са способни да повярват, че не можем да триумфираме без благословията на Църквата. Подобна идея е извинима при малки деца, които не са научили нищо друго.

В продължение на тридесет години [т.е. 1618-1648] германците се разкъсваха един на друг, само за да разберат дали трябва да се причастяват или не. Няма нищо по-ниско от религиозните представи като това. От тази гледна точка може да се завижда на японците. Те имат религия, която е много проста и ги свързва с природата. Те са успели дори да приемат християнството и да го превърнат в религия, която е по-малко шокираща за интелекта.

С какво бихте искали да заменя картината на християните отвъдното? Това, което естествено идва за човечеството, е чувството за вечност и това чувство е в дъното на всеки човек. Душата и умът мигрират, точно както тялото се връща към природата. Така животът се преражда вечно от живота. Що се отнася до въпроса „защо“ на всичко това, не чувствам необходимост да си набивам мозъка по темата. Душата е неудържима.

Ако има Бог, едновременно с това, когато дава живот на човека, той му дава и интелигентност. Регулирайки живота си според разбирането, което ми е дадено, може да греша, но действам добросъвестно.

* * *

Човек преценява всичко по отношение на себе си. Това, което е по-голямо от него, е голямо, което е по-малко, е малко. Сигурно е само едно, че това е част от спектакъла. Всеки намира своята роля. Радостта съществува за всички. Мечтая за състояние на нещата, при което всеки човек би знаел, че живее и умира за опазването на вида. Наш дълг е да насърчаваме тази идея: нека човекът, който се отличава в служба на вида, да бъде смятан за достоен за най-високите почести.

* * *

Какво щастливо вдъхновение, за да не допусне духовенството да е извън партията! На 21 март 1933 г. в Потсдам се повдига въпросът: с Църквата или без Църквата? Аз завладях държавата въпреки проклятието, произнесено за нас от двете вероизповедания. На този ден отидохме директно до гробницата на царете, докато останалите посещаваха религиозни служби. Ако предположим, че по това време бях сключил пакт с църквите, днес ще споделям участъка от The Duce. По природа Дуче е свободомислещ, но той реши да избере пътя на отстъпките. От своя страна на негово място щях да тръгна по пътя на революцията. Щях да вляза във Ватикана и да изхвърля всички - запазвайки си правото да се извиня по-късно: „Извинете, беше грешка!“ Но резултатът щеше да бъде, щяха да са навън!

Когато всичко е казано, нямаме основание да желаем италианците и испанците да се освободят от наркотика на християнството. Нека бъдем единствените хора, които са имунизирани срещу болестта.

* * *

Керл, с най-благородни намерения, искаше да направи опит за синтез между националсоциализма и християнството. Не вярвам, че това е възможно и виждам препятствието в самото християнство.

Мисля, че можех да постигна разбирателство с папите на Ренесанса. Очевидно тяхното християнство представляваше опасност на практическо ниво - а на пропагандно ниво продължаваше да бъде лъжа.

Но папа, дори криминален, който защитава велики художници и разпространява красота около себе си, въпреки това ми е по-симпатичен от протестантския министър, който пие от отровената пролет.

Чистото християнство - християнството на катакомбите - се занимава с превръщането на християнската доктрина в факти. Това води съвсем просто до унищожаването на човечеството. Това е просто цялостен болшевизъм, под мишура на метафизиката.

* * *

На човека е даден мозъкът, с който да мисли. Но ако има нещастието да се възползва от него, той намира рояк черни бъгове [т.е. свещеници] по петите си. Умът е обречен на авто-да-фе.

Обсерваторията, която ще построя в Линц, на Пьостлингберг, мога да я видя в съзнанието си ... В бъдеще хиляди екскурзоводи ще правят поклонение там всяка неделя. Така те ще имат достъп до величието на нашата Вселена. Фронтонът ще носи това мото: „Небесата прогласяват славата на вечността“. Това ще бъде нашият начин да дадем на хората религиозен дух, да ги научим на смирение - но без свещениците.

Човек улавя тук-там няколко парченца истина, но не може да управлява природата. Той трябва да знае, че напротив, той зависи от Творението. И това отношение води по-далеч от суеверията, поддържани от Църквата. Християнството е най-лошата от регресиите, които човечеството някога е могло да претърпи, и евреинът, който благодарение на това дяволско изобретение го е върнал назад 15 века. Единственото нещо, което би било още по-лошо, ще бъде победата за евреина чрез болшевизма. Ако болшевизмът триумфира, човечеството ще загуби дарбата на смях и радост. Ще се превърне в просто безформена маса, обречена на сивота и отчаяние.

Свещениците от древността били по-близо до природата и търсели скромно значението на нещата. Вместо това християнството прокламира своите противоречиви догми и ги налага със сила. Такава религия носи в себе си нетърпимост и преследване. Това е най-кървавото мислимо ...

За Птолемей Земята беше центърът на света. Това се промени с Коперник. Днес знаем, че нашата слънчева система е просто слънчева система сред много други. Какво бихме могли да направим по-добре от това да позволим на възможно най-голям брой хора като нас да осъзнаят тези чудеса?

Във всеки случай можем да сме благодарни на Провидението, което ни кара да живеем днес, а не преди 300 години. На всеки ъгъл на улицата, в онези дни, имаше пламнал кол. Какъв дълг дължим на мъжете, които имаха смелостта - първите, които го направиха - да се бунтуват срещу лъжи и нетърпимост. Възхитителното е, че сред тях имаше отци йезуити.

В борбата си срещу Църквата руснаците са чисто негативни. Ние, от друга страна, трябва да практикуваме култа към героите, които са позволили на човечеството да се измъкне от коловоза на грешките. Кеплер живееше в Линц и затова избрах Линц като място за нашата обсерватория. Майка му е обвинена в магьосничество и е измъчвана няколко пъти от инквизицията.

За да отворите очите на простите хора, няма по-добър метод за обучение от картината. Поставете малък телескоп в село и вие унищожавате свят на суеверия. Човек трябва да унищожи аргумента на свещеника, че науката е променлива, защото вярата не се променя, тъй като, когато е представено в тази форма, твърдението е нечестно.

* * *

Книгата, която съдържа отраженията на император Юлиан, трябва да бъде разпространена в милиони. Каква прекрасна интелигентност! Каква проницателност, цялата мъдрост от древността! Това е изключително!

* * *

Голямо жалко е, че тази тенденция към религиозна мисъл не може да намери по-добър изход от еврейската дребна фигура на Стария Завет за един религиозен народ, който в уединението на зимата непрекъснато търси крайна светлина върху своите религиозни проблеми с помощта на Библията, в крайна сметка трябва да се деформира духовно. Нещастният Фолк се стреми да извлече истини от тези еврейски хикарии, където всъщност не съществуват истини. В резултат на това те се вграждат в някаква мисъл или друга мисъл и, освен ако не притежават изключително здрав разум, се дегенерират в религиозни маниаци.

Плачевно е, че Библията е трябвало да бъде преведена на немски и че целият немски народ е трябвало да бъде изложен на цялото това еврейско мръсно джъмбо. Докато мъдростта, особено на Стария завет, оставаше изключително на латинския език на Църквата, имаше малка опасност разумните хора да станат жертви на илюзии в резултат на изучаването на Библията. Но откакто Библията стана обща собственост, цяла купчина хора откриха за тях отворени линии на религиозна мисъл, които - особено във връзка с германската характеристика на упоритата и донякъде меланхолична медитация - толкова често, колкото не ги превръщаха в религиозни маниаци. Когато някой си спомни още, че католическата църква е издигнала до статут на светии цял брой луди,

* * *

Десетте заповеди са кодекс на живот, за който няма опровержение. Тези заповеди съответстват на непреодолими нужди на човешката душа; те са вдъхновени от най-добрия религиозен дух; и църквите тук се издържат на солидна основа.

* * *

Има ли една единствена религия, която може да съществува без догма? Не, тъй като в този случай тя би принадлежала към научния ред. Науката не може да обясни защо природните обекти са това, което са. И тук идва религията с нейните утешителни достоверности. Когато се въплъщава в църквите, религията винаги се оказва в опозиция на живота. Така че църквите биха се насочили към бедствие и те го знаят, ако не се придържат към твърда истина.

Това, което противоречи на видимата истина, трябва да се промени или да изчезне - това е законът на живота.

Религиите също се променят, като се променя РАЗБИРАНЕТО за догмите, с което догмите престават да са догми.
За мене уважението (не сляпата вяра) към религиите, е уважение към ПРЕДЦИТЕ, които не са били по-глупави от нас, но са се стремили към ПОЗНАНИЕ в достъпната за времето им ФОРМА.
Освен това, имало е и има хора надарени с ЯСНОВИДСТВО, и те са оставили светли следи в религиозните книги.
Свещениците, уви, не често са на висотата на мисията си. Множество такива помня, и един младеж, който казваше "Отче наш" набързо и неразбрано, като досадна глупост която е задължен да повтаря. А тая молитва, от НАУЧНА гледна точка, е ШЕДЬОВЪР на концентрирана информация, за който могат да се напишат томове.
Забележително е, че Хитлер оценява високо Десетте Божи Заповеди.
А в постинга най-силно ме впечатли фотографията на маршируващите водачи на нацизма, между които познах само Гьоринг. Толкова РАЗЛИЧНИ черепи и физиономии у "ЧИСТАТА" раса, и примитивни между тях!

Така е.