Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
24.06.2021 20:13 - ПРОИЗХОДЪТ НА РЕЛИГИЯТА
Автор: kordon Категория: История   
Прочетен: 2179 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 10.06.2022 11:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ПРОИЗХОДЪТ НА РЕЛИГИЯТА


Автор: Виктор Кордон

Независимо дали сме вярващи, или атеисти и независимо дали харесваме религията или не я харесваме, не можем да отречем, че тя е изключително важен фактор за развитието на човешките общества. Религиите синтезират и налагат правилата, по които се ръководят човешките общества в продължение на хилядолетия. От тях изкристализират моралните норми и ценности – чест, дълг, справедливост, добро, милосърдие, честност и прочее – които впоследствие намират място в модерните законодателства. Без тези правила, наложени от религиите, не би имало големи и сложни общества и цивилизацията би била невъзможна. Тогава възниква големият въпрос как и защо са се появили религиите и какъв е произходът на нормите, които религиите налагат, на който ще се постараем да дадем отговор в настоящото изложение.

В животинския свят много видове живеят на групи – стада, ята, табуни, рояци, прайдове, глутници и други подобни. В рамките на групата отделните индивиди се подчиняват на груповите правила и на определена йерархия. На пръв поглед подчиняването на тези правила противоречи на индивидуалните желания и нагони, защото ги ограничава и поставя повечето членове на групата в подчинена позиция. Тогава защо индивидите продължават да живеят в групи и се подчиняват на ограничаващите ги правила, вместо да заживеят сами свободно? Причината е, че в процеса на еволюцията предимство са получили индивидите, които притежават инстинкт за съжителство с други индивиди (тоест стаден инстинкт), обединени в група, която им дава повече сигурност, по-добра защита, по-лесно намиране на храна и по-добра възможност за отглеждане на потомство. Самотните индивиди имат много по-слаби шансове за успех от групираните.

Най-близките роднини на човека – шимпанзетата, с които имаме генетична близост от над 98%, също живеят на групи със строга йерархия. По такъв начин са живели и нашите далечни предци, хоминидите, от които сме наследили много инстинкти и безусловни рефлекси, сред които е и стадният инстинкт. Затова неслучайно хората живеят в големи групи и досега. Казано с други думи, ние, хората, сме социални същества, или стадни животни, ако щете. Поради тази причина ние се подчиняваме на стадни, групови правила, които улесняват съвместното ни съжителство. Без тези правила нашите общества не само че не биха били толкова успешни, но и не биха съществували изобщо.

Колкото повече са се разраствали и усложнявали човешките общества, толкова по-сложни са ставали и правилата, за да се нагодят към нуждите и представите на хората. А правилата са необходими за поддържане структурата на групата, без която отделните индивиди са осъдени или на смърт, или на жалко съществувание. Естествено, регулациите отразяват представите на хората и са в съответствие с тях.

Как правилата са обвързани с религията?

Тъй като на ранен етап от развитието на обществата и в продължение на много дълъг период от време познанията за света и явленията в него са били твърде слаби, обяснението за случващото се около нас е било наивно. Неможейки да си обяснят причините за ставащото в техния личен живот, за смъртта и за процесите в природата, хората са предположили, че всичко се управлява от могъщи свръхестествени сили, които определят законите в природата. За тях, бидейки слаби и беззащитни пред природните стихии и дивите зверове, е било разбираемо, че щом всички живи същества и цялата природа се подчиняват на тези сили, то и хората, които са част от природата, също трябва да им се подчиняват. Така се раждат мистичните същества – духове и, по-късно, богове. А правилата, които си налагаме и спазваме, са отражение на естествения ни стремеж да се организираме в групи, които са невъзможни без правила. Страхът от тези свръхестествени сили пък спомага за по-лесното внедряване на правилата в обществото и гарантира тяхното спазване. Така се е родила връзката между стадния инстинкт за подчиняване на правила и вярата в свръхестествени сили, което е дало началото на религията.

Подчиняването на свръхестествените сили, тяхното почитане и спазването на техните повели е било задължително, ако искаш да спечелиш благоразположението им. А какви са повелите? Чрез опита си и чисто интуитивно хората са стигнали до заключението, че спазвайки определени условия и изпълнявайки определени ритуали, могат да омилостивят висшите сили, които искат от обикновените смъртни да ги почитат и да следват техните заповеди. Така са се заформили и правилата, които е трябвало да съблюдават и чието погазване можело да донесе беди както на престъпилия нормите индивид, така и на цялата общност. Това са първите наченки на религиите.

В началото предците ни са смятали, че всички живи организми и неживи обекти – дървета, скали, реки, езера и други подобни – са одухотворени, тоест имат душа и могат да влияят върху някои явления и в частност върху живота на хората (анимизъм). Затова са се прекланяли пред тях, почитали са ги, страхували са се от тях, поднасяли са им дарове и са извършвали жертвоприношения в тяхна чест, смятайки, че притежават магическа сила. Вярвали са, че за да ги омилостивят, трябва да спазват определен набор от правила. По този начин обществените норми били стриктно обвързани с тези примитивни форми на религия. Тази връзка между религиите и правилата ще продължи да съществува неизменно в продължение на хилядолетия, чак до модерната епоха.

Анимизмът, една от най-старите форми на религията, е вяра в души и духове, а анимистически представи съществуват в почти всички религии. Тоест анимизмът е една от най-ранните форми на религията и в нея не присъстват богове, но също като по-късните, вече организирани религиозни системи, е обусловена от вярата в свръхестественото. Вече е известно, че съществуват и още по-ранни, доанимистически направления, като аниматизма например. Следователно религиите следват естествената обществена и културна еволюция на човешките общества и са техен продукт. В същото време те, от своя страна, също влияят върху обществата, формират ги и ги култивират, тоест това е двустранен процес.

Отначало представите на предците ни и респективно техните религиозни идеи и норми са били несистематизирани и хаотични каквито са били и номадските им общества, базирани на лов, риболов, събиране на растения и корени и честа смяна на местообитанието в зависимост от сезоните и наличието на хранителни ресурси. Но с течение на времето религиите и правилата започнали да се усложняват и да стават по-организирани, което съответства на усложняването на техните общества. Последното се случило по време на неолитната революция, която се изразява в опитомяването на диви животни и култивирането на зърнени растения. Това позволило на хората да водят уседнал живот и да натрупват известни излишъци от храна, а съответно и да имат повече деца, тъй като числеността на групите им вече не зависела само от ограничените ресурси на района, който обитавали. Населението се разрастнало, а знаем, че където има повече хора, има и повече идеи. Новите идеи и нарастващото население породили нови представи и предизвикали нуждата от нови правила, които да съответстват на тях. Това довело до промяна на религиозните концепции, които станали по-сложни. Появила се идеята за много богове (политеизъм), които контролират всички процеси. Заедно с това се появили и съответните функционери, които извършвали религиозните ритуали и следели за спазването на правилата. На този етап правилата също били неразривно свързани с религията, тъй като последната била основният фактор, определящ живота на човека, защото нейните главни фигури – боговете – определяли всички явления и събития и съответно определяли и правилата.

Казахме, че боговете не присъстват в религиите от зората на създаването на последните, а са по-късен етап в тяхното развитие. Първоначалните вярвания са били по-примитивни, но в процеса на усложняване на обществата се усложняват и те, за да отговорят на променените условия. Което означава, че всички религиозни персонажи са продукти на човешкото съзнание, адаптирани към съответната епоха и към конкретните обществени порядки. Вероятно това е начинът, по който древните хора са се опитвали да наложат ред в своите представи и в своите общества, които без общи вярвания и морални принципи не биха могли да съществуват и успяват. Тоест в религиите се откриват чисто утилитарни основания, както и в останалите човешки дейности.

По-късно се появила идеята за един единствен бог (монотеизъм), която на много места изместила политеизма. Тази идея хилядолетия доминирала обществения ландшафт и определяла всички аспекти на живота. Но, много по-късно, с натрупването на повече знания хората започнали постепенно да отхвърлят съществуването на свръхестествени сили и респективно на бог, защото вече намирали естествено обяснение на природните явления, което противоречало на религиозните доктрини. Така бог бил заместен от науката.

Обществените правила били съобразени с нуждите на наложилата се политико-икономическа система – капитализма – и вече не били повлияни от религията. Човекът се еманципирал от бог, отхвърлил веригите, с които религиозните вярвания го приковавали към миналото и погледнал на света с други очи. Науката му дала вярата, че природните процеси и явления се ръководят от физичните закони, а не от свръхестествени същества. Дотогава религията задушавала жаждата му за знания и стремежът му да открие фундаменталните принципи, по които функционира светът. Тогава настъпил моментът, когато религията трябвало да отстъпи мястото си на научното познание, което в момента формира обществения мироглед и играе основна роля за прогреса на човечеството.

И така, установихме, че религиите и техните богове са естествен етап от развитието на човешките общества, които се опитват да си обяснят света около тях. Това означава, че те са част от нашата природа и са втъкани в тъканта на обществата ни. Впоследствие, съвсем очаквано, са се намерили хора, които са се възползвали от възможността да употребят религията за собствена изгода като я институционализират и догматизират. Въпреки това, религиите имат принос към общественото развитие, защото спомагат за култивирането на нравите, за внедряването в общественото съзнание на етически норми, от които произлиза общественият морал, за сплотяването и организирането на общностите. В този смисъл би било неуместно да отричаме ролята и заслугата на религиите, а трябва да им отдадем дължимото.




Гласувай:
6



1. blagovesteliseev - Религията е измислена от сатана
24.06.2021 21:19
По този начин прави така, че хората вместо на Бога се кланят на дявола. Затова и днес всички религиозни общества по света, в това число всички хриситяни са в духовния Вавилон, начело със змея - папата.
цитирай
2. rosboz - Поздравления !
25.06.2021 15:05
Може да си вярващ , без да си
религиозен ! Бихте ли написали нещо
на тази тема ? ""Вяра без религия ""
Отново Поздравления !
цитирай
3. blagovesteliseev - Каква е разликата, според Вас
25.06.2021 15:33
rosboz написа:
Може да си вярващ , без да си
религиозен ! Бихте ли написали нещо
на тази тема ? ""Вяра без религия ""
Отново Поздравления !

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4843220
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285