Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2021 21:22 - Нобелов лауреат хвали Хитлер, част 1
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 776 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.02.2021 21:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Нобелов лауреат хвали Хитлер, част 1  

image КЕВИН АЛФРЕД СТРОМ (РЕДАКТОР) · 21 ОКТОМВРИ, 2020 Г. 

 image

Целите и личността на Адолф Хитлер
(1930)
от д-р Йоханес Старк
преведено от Хаддинг Скот, 2012

I. От живота на Хитлер

ЦЕЛАТА на тази работа е изясняване на политическите аспекти на личността на Хитлер във връзка с неговите цели и постижения. Читателите на първото издание са изразили желание да прочетат още повече за неговата личност, особено за живота му, преди да се издигне до политическа известност.

Адолф Хитлер е роден на 20 април 1889 г. в малкия баваро-австрийски граничен град Браунау; по този начин той е в своята 42-ра година от живота. Неговите предци са били земеделци от племето Баювари. Баща му е бил среден австрийски митнически служител.

Хитлер е израснал в страната; той е възпитан католик и посещава първите години на  Realschule  (средно училище) в горноавстрийския град Линц. На 13-годишна възраст той загуби баща си; на 16, майка му. Той не искаше да стане държавен служител, а художник, а по-късно, по предложение на преподаватели в Художествената академия, архитект. За целта заминава на 16-годишна възраст във Виена. Естеството на неговата дейност през следващите пет години от живота му междувременно му е продиктувано от пълното му бедствие след смъртта на майка му. За живота си във Виена той самият разказва в книгата си „  Майн Кампф“  със следните думи:

Пет години страдание и беда са въплътени за мен в името на този град на Феакия. Пет години, в които трябваше да си изкарвам хляба първо като неквалифициран работник, след това като малък художник; моят наистина оскъден хляб, който, разбира се, никога не беше достатъчен, за да успокои дори нормалния глад. По това време гладът беше лоялният ми настойник, единственият, който почти никога не ме изоставяше, който откровено споделяше с мен във всичко. Всяка книга, която придобих, стимулираше участието му; посещението в операта би го накарало да ми прави компания дни наред; това беше постоянна борба с моя несъстрадателен приятел. И все пак в този период научих както никога преди. Освен моята архитектура, освен редки посещения в операта вместо ядене, аз имах за единствени приятели само още книги.

Тогава четох безкрайно много и все пак задълбочено. Всичко, което ми оставаше от свободното време от работата ми, беше изцяло дадено да уча. За няколко години по този начин създадох за себе си основите на своите знания, от които се възползвам и днес.

По този начин Хитлер не премина през висше учебно заведение, нито през университет. Неговите всеобхватни исторически и политически познания и преценки, общото и естетическо образование той дължи на самостоятелно изучаване с помощта на книги, които е спечелил за себе си, той дължи на собственото си наблюдение на работното място, на улицата и в парламента. Именно академикът, за когото висшите училища, университетът и помощта на родителите му улесняват обучението, трябва да се възхищава както на блестящата, така и на енергичната личност на Хитлер. През 1912 г. любовта му към изкуството довежда Хитлер в Мюнхен; за живота си в Мюнхен тогава той пише в книгата си:

Във всеки случай този период преди войната беше най-щастливият и най-задоволителен в живота ми. Ако доходите ми все още бяха доста оскъдни, със сигурност не живеех, за да мога да рисувам, а рисувах, за да си осигуря по този начин потенциала на живота си, с други думи, за да направя възможно по-нататъшното си обучение. - Това, което ме заинтересува най-много, с изключение на професионалната ми работа, беше отново и тук изследването на ежедневно-политически събития, особено действия във външната политика.

При избухването на световната война Хитлер подава на 3 август 1914 г. директна петиция до краля на Бавария с молба да му бъде разрешено да се бие в баварската армия. Това искане му е удовлетворено и той се записва в известния списък полк от студентски доброволци. Вече след кратко военно обучение той участва с този полк в злополучната атака срещу Лангемарк и след това, с кратко прекъсване, четири години на Западния фронт на най-тежката и най-опасната военна служба. През октомври 1916 г. той е ранен и идва във военната болница, но отново се явява на фронта още през март 1917 г. Участва в битката за провеждане на Фландрия срещу англичаните и двете първи германски офанзиви и последната германска офанзива. През есента на 1918 г. той застава на земята на Фландрия за трети път срещу англичани.

На един хълм на юг от Вервик се натъкнахме на часове барабанен огън на газови гранати, които продължиха през цялата нощ по малко или много постоянен начин. Още към полунощ някои другари бяха припаднали, някои от тях така и не се събудиха. Към сутринта болката ме обзе и мен, по-лоша от един четвърт час до следващия, и около седем часа сутринта се спънах и залитнах към тила, носейки последното си изпращане на войната.

Още няколко часа по-късно очите ми се превърнаха в светещи въглища; около мен беше тъмнина.

Така влязох във военната болница Pasewalk в Померания и там трябваше да преживея най-големия позор на века.

Престъплението от революцията през ноември 1918 г. разстрои твърдия войник Хитлер до степен на плач; променя хода на живота му; светещата му любов към германския му народ, омразата му срещу клеветниците му го призовават към политическата борба за своя народ, за да отмъсти за ноемврийското престъпление. Чуйте какво казва той!

От деня, когато стоях на гроба на майка си, не бях плакал. Винаги, когато в младостта ми Съдбата ме хващаше с безмилостна суровост, предизвикателството ми нарастваше. Когато през дългите години на война смъртта взе от нашите редици толкова много скъпи другари и приятели, би ми се сторило почти грях да плача: Те умряха все пак за Германия! И накрая дори в последните дни на ужасната борба, когато хлъзгащият се газ падна върху мен и започна да яде в очите ми, а аз, сред страха да остана вечно сляп, за миг бях склонен да се откажа от надеждата, след това гласът на съвестта ми гърмеше:  Ти, жалък жалбоподател, може би искаш да ридаеш, докато хиляди го имат стотици пъти по-лошо от теби така изтърпях своята вяла летаргия и мълчание. Сега обаче вече не можех да се въздържа. Сега видях за първи път колко малко са били важни всички лични страдания в сравнение с нещастието на Отечеството ....

Колкото повече се опитвах да добия ясно разбиране в този час на чудовищното събитие, толкова повече срамът от възмущение и безчестие изгаряше в челото ми. Каква беше цялата болка на очите ми в сравнение с този плач? 

Последваха мъчителни дни и още по-лоши нощи. - Знаех, че всичко е загубено. Полагането на надежда в милостта на врага е в най-добрия случай поведението на глупаците - или лъжците и престъпниците.

Реших обаче да стана политик.

А Адолф Хитлер трансформира решимостта си да стане политик в реалност по начин и с успех, за който германската история не познава друг пример. Настоящата работа трябва да демонстрира това.

* * * * *

imageЙоханес Старк

Йоханес Старк (1874-1957) е физик, който през 1913 г. открива така наречения ефект на  Старк  (разделянето на спектралните линии в електрическите полета). Това е в основата на развитието на квантовата теория. За ефекта на Старк и за откриването на ефекта на Доплер в лъчите на канала, Старк е отличен с Нобелова награда през 1919 година.

Старк се присъединява към NSDAP през април 1930 г., три години преди Адолф Хитлер да стане канцлер. През 1947 г. съд за „денацификация“ осъди този Нобелов лауреат на затвор от четири години.

* * *

Източник: Националсоциалистически мироглед




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39750159
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031