Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2020 21:38 - Хитлер, социализмът и расовият план (Част 2)
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 171 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.11.2020 21:39


  Хитлер, социализмът и расовият план (Част 2)

  image  

Хитлер е бил СОЦИАЛИСТ!!!

Истината която социалистите МРАЗЯТ и отчаяно се опитват да скрият

Карл Маркс: ”Демокрацията е пътят към Социализма”

Justin Stamm, Epoch Times

Името на сър Франсис Галтън, макар и не дотам известно в наши дни като това на братовчед му, Чарлз Дарвин, е било неразривно свързвано с името на Дарвин по тяхно време. Всъщност идеите на сър Галтън помитат научния и политически свят до такава степен, че той е бил, във всяко едно отношение, точно толкова значим за революционните идеи на социалното инженерство, колкото и всеки друг по онова време, ако не и повече.

Докато Карл Маркс пише концепцията за „диалектическия материализъм”, според която целият живот е породен вследствие на борба, Дарвин продължава да заявява в своите теории, че целият живот е в резултат на борба между видовете. Галтън, обаче, представя друга теория, с която отива още по-далеч.  

Както бе упоменато по-рано, Дарвин не е първият учен с теории за еволюцията. В действителност през 1800 г Йохан Волфганг фон Гьоте вероятно е първият „съвременен” мислител, развил теория за органичната еволюция. Но това, което прави размишленията на Дарвин по-различни, е идеята за „естествения подбор”. За мнозина тя разрешава фундаментален въпрос в планирането на социалното инженерство.

Четейки Дарвиновите теории, като „Оцеляването на най-пригодните”, Галтън е възхитен и се залавя да доразработи концепцията. Воден от идеята за борбата, или „конкуренция на видовете”, той вярва, че всичко и цялото познание до негово време сочи към един прост и очевиден отговор; че не става дума само за борба на видовете, но и за „борба на расите”.

Да, за пръв път някой всъщност посочва, че не „всички хора са създадени равни”, а че човешката раса в крайна сметка е била разделена на повече и по-малко развити под-видове, които или ще допринесат към бъдещето на човечеството, или ще го поставят в опасност чрез безсмислена надпревара за ресурси.

През 1869 г, десет години след първата книга на Дарвин, Галтън най-после поставя началото на „нова наука”, както той заявява в книгата си, „Проучвания върху човешките познавателни и възприятийни способности и тяхното развитие”. В нея той за пръв път въвежда термина „евгеника”. Взета от гръцкия език, “евгеника” произлиза от думата eu (добър, добре) и наставката –gen (роден). За някои терминът “чистокръвен” звучи познато и той произлиза оттам.

Целта на евгениката, казва Галтън, “е изследването на факторите под социален контрол, които подобряват или намаляват расовите качества на бъдещите поколения във физическо или умствено отношение.”

Така това търсене на подобрение на “бъдещите поколения” чрез “социален контрол”, намалявайки или подобрявайки “расовите качества” на човека, довежда до метод за оценка, наречен “биометрия”.

Биометрията се стреми да създаде социално-физически шаблон за този метод за подобрение на видовете, с който тя измерва интелигентността и проследява расовото родословие и унаследените признаци за заболявания и умствена стабилност.

Но преди да продължим по-нататък, нека обърнем внимание на следното: когато се повдигат расови въпроси и такива, които насърчават расовото разделение, често се приема, че подстрекателите са просто едни невежи и необразовани хора.

Да, обаче не и в този случай: Галтън е бил уважаван учен и многостранно развита личност от английския викториански период. Той е бил антрополог, евгеник, тропически изследовател, географ, изобретател, метеоролог, прото-генетик, създател на психометрията и статистик, чийто принос към полето на съдебните науки включва процеса на снемане на отпечатъци и т.н. Той е посветен в рицарство през 1909 г. Като дете-чудо е бил изключително развит и, както се твърди по-късно, е имал коефициент на интелигентност над 190. На него се приписва авторството на над 340 ръкописа и книги през живота му.

Много хора са поразени, четейки тази информация за евгениката, тъй като тя звучи… да, тя звучи като обичайната практика на нацистка Германия през 30-те и 40-те години на миналия век. Но евгениката не е такава. Това е било приблизително 65 години по-рано. И докато Маркс и Енгелс, както и много други социалисти, ентусиазирано аплодират това убеждение по онова време, съвременните социалисти все още твърдят, че нямат участие в създаването му.

По свое време, евгениката първоначално е спорен въпрос. Но Т.Х. Хъксли, семеен приятел и поддръжник на Дарвин и Галтън,  известен като техен “булдог”, става нейният най-влиятелен привърженик и подкрепя теориите й в университети и научни кръгове по света.

Галтън, Дарвин, Хъксли и Еджууд са до там убедени в солидността на теорията на евгениката, че включват семействата си в социален експеримент, при който “четирите семейства да се размножават само помежду си.”

Те предричат, че за кратко време усилията ще произведат раса от “свръх-хора” с най-елитните характеристики на човечеството. Но се оказват неправи и експериментът се превръща в катастрофа - до две поколения опитът се проваля, като се раждат мъртви деца и умствено изостанало и физически деформирано потомство.

Интересно е, обаче, че тази придобила широка гласност история по никакъв начин не е разубедила ревностните привърженици на тази псевдо-наука, вкопчили се в нея с религиозен плам.

Много университети прегръщат идеята широко и престижни институции на Запад включват в своите учебни програми часове по евгеника. Не след дълго тя е превърната в уважаван предмет – почти до края на Втората световна война.

Вторият етап

Вторият етап от развитието на евгениката продължава от 1905 до 1932 г, когато предметът навлиза в периода на своето най-силно влияние.

През следващите години бурна вълна на подкрепа залива света, с последвали значими събития, които са изцяло подкрепяни или породени от социалистическите идеали за плановото общество, използващи евгениката като свой пътеводител към гражданството.

Хронология на развитието на евгениката

1898 г — Швеция: Социалдемократическата партия, второто най-голямо общество под влиянието на евгениката след нацистка Германия, приемащо ортодоксалните модели на марксизма и Галтън за ръководни принципи, оцелява до 1975 г.

1901 г — Великобритания: Х.Г. Уелс, автор на “Война на световете”, написва “Очаквания” (Anticipations”) – про-евгенистично, контролирано от учените бъдеще.

1903 г — Великобритания: Джордж Бърнард Шоу, драматург, романист и отявлен социалист, написва “Човек и свръхчовек” (“Men and Supermen”), прокламирайки свръх-раса от хора, създадени чрез евгениката.

1904 г — САЩ: Чарлз Девънпорт основава Лабораторията на Колд Спринг Харбър (Cold Spring Harbor Research Facility) в Ню Йорк със средства от фондации на най-заможните фамилии в света, в това число Джон Д. Рокфелер, Андрю Карнегие и фамилията Хариман, с цел евгенични проучвания и експерименти върху хора.

1907 г — САЩ: Президентът Уилсън прокарва първите закони за стерилизацията, чрез които насилствено се стерилизират нежелани елементи като душевноболни, хора с ниски оценки на училищните тестове, углавни престъпници и склонните към насилие, и дори се прекратява живота на родени с деформации деца. Впоследствие, докато практиката набира популярност, списъкът на жертвите нараства; този закон е прокаран в 34 щата и от него пострадват над 50 000 американски граждани.

Европа и Австралия: Подобни закони вече са били приети от Великобритания, Австралия и Канада, както и из Европа.

1910 г — САЩ: Учредена е Службата за евгенична регистрация в Колд Спринг Харбър (U.S. Eugenics Records Office), която взема тъканни проби от неподозиращи американци и прилага експериментални инжекции, както и експериментална радиационна терапия върху деца и бременни жени, често завършващи със смърт.

1911 г — Германия: Фондация “Рокфелер” финансира института “Кайзер Вилхелм”, който по-късно се превръща в основния източник на средства и влияние в Националната социалистическа партия на работниците (Наци).

1916 г — САЩ: Мадисън Конрад, американски адвокат, антрополог и евгеник, написва книгата “Отмирането на Великата раса” (“The Passing of the Great Race”), която дава тласък на социалистическото движение и по-късно е определяна от Адолф Хотлер като неговата “Библия”.

1916 г — САЩ: Маргарет Сангър, феминистка и евгеник с уклон към контрола над населението, която е и в близки отношения с Х.Г. Уелс, отваря първата си клиника за контрол над раждаемостта, по-късно известна като “Планирано  родителство”, финансирана от фондация “Рокфелер”.

Учредяването на Международната конференция по евгеника

През следващите години Международната конференция по евгеника придобива огромна популярност и се превръща в публично удостоверение на теориите й. Интересен е фактът, че поривът на подкрепа от държави, неизложени на влиянието на Запада, започва по следния начин:

1912 г — Лондон: Първата международна конференция по евгеника с присъстващи от цял свят и председател — кмета Леонард Дарвин, син на Чарлз Дарвин. Събитието е посветено на сър Франсис Галтън. Сред присъстващите са социалисти като Джордж Бърнард Шоу, английският лидер на социалдемократите Сидни Уеб и Томи Дъглас от Канада. Присъстват и други изтъкнати лидери, като Х.Г. Уелс, президента Уилсън, президента Рузвелт, Емил Зола, Джон Мейнард Кейнс, Уилям Кейт Келог, Маргарет Сангър, премиера на Англия – сър Уинстън Чърчил, Синди Уеб и много други.

1921 г — Ню Йорк: Втората Международна конференция по евгеника е с председател изобретателя Александър Греъм Бел и нови участници от Латинска Америка (Мексико, Куба, Венецуела, Сан Салвадор, Уругвай) и Азия (Япония, Индия, Сиам). Основната тема е елиминирането на “непригодните” в съответните общества.

1932 г — Ню Йорк: Третата Международна конференция по евгеника е председателствана от Чарлз Девънпорт, основател на Лабораторията на Колд Спринг Харбър. Много от участниците са узрели за действия и е налице атмосфера на “осъществяване”.

През следващите месеци фондация “Рокфелер” спонсорира среща за сътрудничество между американски и германски евгеници и изпраща Чарлз Девънпорт в спонсорирания от Рокфелер институт “Кайзер Вилхелм” в Германия, заедно с двама други негови колеги.

Темата на срещата е въпрос, представен от евгениците, но за германците това не е нищо ново. Всъщност то се шири в управляващата партия на германския Райхстаг и е убеждение, доминиращо сред всички социалистически европейци, включително и сред комунистите. Но единствено Националната социалистическа партия на работниците, или нацистите, са готови да приложат “Окончателното решение”.

“В централна Европа само германците, унгарците и поляците са считани за носители на прогреса. Останалите трябва да бъдат премахнати. Главната мисия на всички други раси и народи, големи и малки, е да изчезнат в революционния холокост.” – Карл Маркс, 1849 г.

(Част 3)

Хитлер е бил Ротшилд

Еврейските деца - Хитлер и Ленин

Ангела Меркел дъщеря на... Хитлер!?

Четете още на: http://www.budnaera.com/2009-01/2009-03-



Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 29430397
Постинги: 17179
Коментари: 19912
Гласове: 26601
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031