А дали не сме поредният експеримент на нашите създатели? Защото всичко, което откриваме и наричаме старо и древно е просто гениално. И още по-важно, сътворено много преди нас.

Има множество примери за древни изобретения отпреди хиляди години, които ни изумяват с нивото на знания и мъдрост, които древните хора притежавали.

Тези невероятни иновации, които са дошли със зараждането на нови могъщи цивилизации, доминирали древния свят може би подсказват нещо много важно. Дали не сме поредният експеримент?

Тези иновации давали стимул на обществата да намират нови начини на живот и управление, както и нови начини, по които да гледат на света.

Но много от древните изобретения били забравени, изгубени в страниците на историята, само за да бъдат преоткрити хилядолетия по-късно.

Херон Александрийски бил гръцки математик и инженер, живял през I век, и бил изобретателят на първия познат парников двигател.

Неговата машина, задвижвана от парата, се казвала aeolipile, кръстена на Еол – древногръцкият бог на ветровете.

Парата се създавала от кипяща вода, под сферата, както се вижда на изображението. Това от своя страна карало сферата да се върти, като съвременните реплики достигат до 1500 оборота в минута.

Забележителното устройство било забравено до 1577, когато парниковия двигател бил преоткрит от философа, астроном и инженер Таки ал-Дин.

Дали лещата от асирийският град Нимруд е част от най-стария телескоп в света?

Лещата Нимруд е 3000-годишно парче скален кристал, открит от сър Джон Леард през 1850 година в асирийския дворец Нимруд в съвременния Ирак.

Лещата има фокусна точка около 11 сантиметра от плоската страна и фокусно разстояние от около 12 см.

Това би го направило еквивалентно на лупа с трикратно увеличение на образа, като в комбинация с друг обектив, може да се постигне много по-голямо увеличение.

Според някои изследователи, обективът е използван като лупа, а според други, за стартиране на пожари чрез концентриране на слънчевата светлина.

Италианският професор Джовани Петинато смята, че лещата била използвана от древните асирийци като част от телескоп, което би обяснило как асирийците знаели толкова много за астрономията.

Според конвенционалните представи, телескопът е изобретен от холандеца Ханс Липсеши през 1608 година и Галилей е първият, който го насочва към небето и го използва за изучаване на космоса.

Но дори и самият Галилей отбелязал, че „древните“ са били наясно с телескопите много преди него.

Древноримският бетон крайно превъзходствал съвременната формула.

Учените, изучаващи състава на римския бетон, потопен в Средиземно море в продължение на 2000 години открили, че той превъзхожда съвременния бетон по издръжливост.

Той също така не вреди до такава степен на околната среда. Римляните правели бетон, като смесвали вулканична пепел и вар.

Комбинацията от вулканична пепел, вар и морска вода водела до химична реакция, която допълнително заздравява структурата.

През 132 пр.Хр. китайският астроном, математик, инженер и изобретател, Занг Хенг, изобретява първия в света сеизмоскоп.

През 2005 била построена реплика и по думите на нейния създател, работи с прецизност, близка до тази на съвременните инструменти.

Към древното устройство били прикрепени 8 дракона, които служели за да означат посоката на земетресението.

В устата на всеки дракон имало малко бронзово кълбо, а под тях имало 8 жаби, с отворени уста, готови да го погълнат.

Звукът от падащото в устата на жабата топче сигнализирал земетресение и давало представа къде било то.

Това устройство, считано за първия компютър, било открито през 1901 до остров Антикитера, в потънал кораб.

Това, което първоначално било счетено за антика, се оказало древният предшественик на съвременните компютри.

Механизмът Антикитера е изключително прецизно устройство, конструирано за астрономически и научни цели.

С помощта на Антикитера древните можели да предричат затъмненията, позицията на космическите тела, както и тяхната траектория на движение.

Според направените върху него изследвания, устройството било създадено в Коринт.

Бил намерен и индикатор, отброяващ олимпийския цикъл в древна Гърция. Това означава, че гърците използвали този механизъм да изчисляват и датата на Олимпийските игри.

Името на купата Ликургус идва от сцената, която е гравирана на външната повърхност.

Тя изобразява крал Ликургус, владетел на тракийските племена от Едони в Тракия, след като бил победен от бог Дионис.

Повечето историци смятат, че купата е на около 1600 години. Още от както била изложена в Британския музей през 50-те години, тя изумява учените с изработката си.

Те не могли да разберат, защо под определен ъгъл купата изглеждала нефритено зелена, а от друг ъгъл – кърваво червена.

Мистерията била разкрита през 1990 година, когато английски учени изследвали фрагменти от купата под микроскоп.

За тяхно учудване, те открили, че римските занаятчии всъщност били пионери в нанотехнологиите.

Те импрегнирали стъклото със златни и сребърни микрочастици с диаметър от 50 нанометра, повече от една хилядна от размера на зрънце сол.

За това, когато светлината се отразявала от купата, електроните на металните частици вибрират по определен начин, което кара цвета на купата да се сменя, в зависимост от позицията на наблюдаващия.