От Стопанина на 24.03.2020 г.Избрано, Лев ТолстойМъдри мисли  

„Изкуството е на своето сигурно място само когато е подчинено на полезността за другите.“

Джон Ръскин, 1882 г.

Ако четете дневниците на Лев Толстой, издадени посмъртно в книгата му „Мысли мудрых людей на каждый день“ (Мисли на мъдри хора за всеки ден), ще забележите няколко неща. Освен че руският писател се е опитал да създаде своеобразен календар за ежедневно духовно израстване, той е събирал мъдростта на различни хора, живели в различни части на света и в различни епохи. В по-ранни публикации вече се запознахме с това, което Толстой е избрал от наследството на тримата стоици Епиктет, Марк Аврелий и Сенека.

Сред всичките източници, отразени в „Мисли на мъдри хора за всеки ден“, ярко се откроява едно британско име. Срещаме го почти на всяка страница. А ако липсва на някоя страница, ще го видим два или три пъти на по-следващите.

Но кой е този човек? Роден е на 8.2.1819 г., а краят на земния му път е на 20.1.1900 г. През живота си получава възможност да изяви талантите си като писател, изкуствовед и общественик.

Литуратурата, художественото изкуство, включително архитектурата, възхищението към скритата мъдрост в природата и митологията заемат ключово място в творчеството му. По тези критерии донякъде може да бъде сравняван (ако изобщо е уместно) с нашия гений, работил в сходни области — Николай Райнов. За разлика от Райнов обаче, Ръскин добива значително по-широка популярност в родната си Великобритания, а също — в Америка и Европа.

Намерил е поне един почитател и в Русия, както свидетелстват неговите мисли, отразени в дневниците на Толстой. По техния брой може да се предположи, че руският писател му е бил голям почитател! Друго възможно обяснение за този брой е, че двамата просто са били съвременници — както ще се убедим, Ръскин е бил по-склонен към мистиката, докато Толстой остава верен на някои църковни догмати, макар да е бил, меко казано, разочарован от „православието“.

С броя на мислите от Ръскин, които са се харесали на Толстой, вече с пълна сигурност ще обясним и „оправдаем“, че се налага предаването им в няколко поредни издания на поредицата.

Иван Стаменов
24.3.2020 г.

* * *

Стига да поискаме, можем да узнаем едно и да го разберем: че сърцето и съвестта на човека са божествени; че като отхвърля злото и признава доброто, човек собствено се явява въплъщение на божеството; че радостта му се намира в любовта, страданията му — в гнева; негодуванието му — в несправедливостта, славата му — в саможертвата. Вечното и неоспоримо доказателство за единството му с върховния Вседържител е именно в тези неща, а не в телесните преимущества… С инстинктите си той властва над нисшия одушевен свят. Ако престъпва законите на сърцето и съвестта, следователно опозорява името на небесния Отец и не Го слави на земята. Ако ги спазва, значи прославя името Му и получава частица от пълнотата на Неговата власт.

* * *

Длъжни сме да вършим работата, която ни е възложена, честно и безупречно — безразлично дали се надяваме, че с времето ще се превърнем в ангели, или смятаме, че някога сме били червеи.

* * *

Всъщност грехът на целия свят е грехът на Юда. Човеците не вярват в своя Христос и затова Го продават.

* * *

Целта на истинското възпитание е не само да се принудят хората да вършат добри дела, но и да намират радост в тях, не само да бъдат чисти, но и да възлюбят чистотата, не само да бъдат справедливи, но и да жадуват, да се стремят към тази справедливост.

* * *

Скромният живот, скромният език и скромните навици правят една нация силна, докато разточителният живот, превзетият език и разпуснатите навици я тласкат към слабост и погибел.

* * *

Истинска е онази политическа икономика, която учи народите не да желаят, а да презират и да унищожават всичко онова, водещо към тяхната погибел.

* * *

Престореният срам е любимото оръжие на дявола. Чрез него той постига повече, отколкото чрез привидната гордост. С привидната гордост той само насърчава злото, но с престорения срам сковава доброто.

* * *

Никога не учете детето на онова, за което собствено вие не сте убедени. И ако искате да му внушите нещо, докато то е още в крехка възраст, така че, благодарение на детската му чистота и силата на първите впечатления, то да се намести в съзнанието му, пазете се преди всичко това да не е лъжа, за която знаете, че е лъжа.

* * *

Детството често държи в слабите си ръце едни истини, които не са по силите на хора с мъжествени ръце, които се гордеят, че са ги „открили“ едва когато са достигнали най-късните си години.

* * *

Ще стигнеш до истината не с разговори, а единствено с работа и наблюдения. И след като веднъж извоюваш една истина, навярно пред теб ще се разкрият и още две, прекрасни като първите листенца на двусеменно растение.

* * *

Изкуството е на своето сигурно място само когато е подчинено на полезността за другите. Задачата му е да поучава, но да поучава с любов. И ако не разкрива истината, ами е просто приятно [за сетивата], то вече е срамно, а не възвишено.

* * *

Даже най-големият несретник измежду нас има някаква дарба. И макар тя да ни се струва обикновена, стига да бъде приложена правомерно, може да се превърне в дар за всички хора.

Следва »