Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2019 08:43 - Законното прогонване на геноцидни църкви от Канада: Изявление на Международния трибунал за престъпления на църквата и държавата
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 310 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.10.2019 08:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Законното прогонване на геноцидни църкви от Канада: Изявление на Международния трибунал за престъпления на църквата и държавата

Публикувано на 03.10.2019  в Свят


image

  https://bultimes.com/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b4%d0%bd%d0%b8-%d1%86%d1%8a/?fbclid=IwAR2YLgOeBKKwCg115hpV6Cgg091hny1eQ-9fN8LLz-dFqvjMumsxDpYaFMw


Между 1891 и 1996 г. при съвместна операция на Ватикана, Британската корона, канадското правителство и Обединената църква са убити над 60 000 туземни деца в така наречените индиански резидентни училища.

Намерението и деянието на този престъпен геноцид е установено като неоспорим и безспорен факт в международните съдилища. Всеки акт, определен като геноцид съгласно Конвенцията на ООН за престъплението геноцид (1948 г.), е извършен умишлено, системно и с преднамерена злонамереност в оторизираните от държавата и управлявани от църквата канадски индиански резидентни училища в продължение на повече от век. Този факт бе признат от канадското правителство наскоро, на 4 юли 2019 г.

Детайлите на тази църковно-държавна програма и упражняването на умишления геноцид в Канада са подробно документирани и публикувани от пролетта на 1996 г. Освен това канадският геноцид е съдебно преследван и законно установен като факт между юли 2012 и февруари 2013 г. в исторически процес, свикан от Международния съд по общо право в Брюксел. (www.murderbydecree.com)
Резултатът от този процес беше легална присъда за Елизабет Уиндзор, Джоузеф Ратцингер и други двадесет и осем служители на църквата и държавата за престъпления срещу човечеството. Същата присъда законно прогони и забрани на Римокатолическата, Англиканската и Обединената църква да действат на територията на Канада. Това прогонване потвърждава по-ранните заповеди за експулсиране, публично издадени срещу същите тези църкви от потомствените старейшини на коренното население на Скуамиш, Анишинабе-Оджибвей и Мохаук през периода 2006-2011 г. От своя страна Република Каната беше създадена под юрисдикцията на Общото право на 15 януари 2015 г. да приложи тези законни заповеди, да измести политическата власт на Британската корона и да почисти Канада от геноцидното наследство и престъпленията на тези осъдени църкви.

Вследствие на тези събития и неотдавнашното публично признание на геноцида от канадския премиер Трюдо, канадската църква и държава продължават да отричат и избягват правосъдието, като систематично цензурират и потискат истинността на своите престъпления и вина. Част от това укриване включва изтриването на спомена за тези официални заповеди за прогонване и приписването им като дело на една-единствена личност, Кевин Аннет, който е представян като човек, стремящ се неоснователно да „атакува” въпросните църкви.

В интерес на истината Кевин Аннет, който играе важна роля в кампанията по разкриването и осъждането на геноцида в Канада, просто изпълнява законовите заповеди за прогонване, издадени от коренните старейшини, съдът по Общо право в Брюксел и Република Каната. За първи път Кевин публично е бил упълномощен да направи това от потомъка на скуамишкия народ (Squamish Nation), Сием Киапилано (Siem Kiapilano), на 4 март 2008 г., според писменото нареждане, внесено във Върховния съд на Британска Колумбия (Документ по дело на Върховния съд на Британска Колумбия с № S036483, съдебен регистър на Ванкувър). Вместо да участва в лична вендета срещу въпросните църкви, напротив Кевин е действал според закона, за да приведе в действие законосъобразните заповеди. Той върши това последователно като надлежно назначен агент от Сием Киапилано, Брюкселския съд, а наскоро и от Република Каната. (Вижте: https://ahamedia.ca/2009/01/20/aha-media-at-the-event-take-back-the-land-enforce-chief-kiapilanos-eviction-notice-against-the-genocidal-catholic-church/)

Със съгласието на Сием Киапилано и други коренни старейшини Международния трибунал за престъпления на църквата и държавата и Република Каната публикуват това съвместно изявление като корективно напомняне за причината за прогонването на тези църкви от Каната. Правим това, за да уведомим всички канадци за моралното и законното им задължение да спазват тези нареждания. Те не трябва да финансират, подпомагат или да се свързват с въпросните криминално осъдени организации.

За припомняне: организациите, известни като Римокатолическа църква, Англиканска църква на Канада и Обединена църква на Канада, заедно с техните осъдени длъжностни лица и агенти, са изгонени от Канада и са законно и морално отхвърлени и им е забранено да функционират на територията на Канада. Техните служители, духовенство и съмишленици подлежат на незабавно арестуване и лишаване от свобода, а имотите и имуществото им подлежи на изземване, ако не спазят заповедта за прогонване.

Издадено от Дирекцията на Международния трибунал за престъпления на църквата и държавата (Брюксел) и Временния съвет на Република Каната (Уинипег). За контакт: itccsoffice@gmail.com и republicofkanata@gmail.com.

 

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ: ИЗГОНВАНЕТО И ОКУПАЦИЯТА ПРОМЕНИХА КАНАДА ЗАВИНАГИ

 

Изселване на църквата, 16/03/2008: старейшина Киапилано с Кевин Аннет и Рики Лавалли (вляво), който по-късно е убит от полицията във Ванкувър.

На 4 март 2008 г. традиционен коренен старейшина влезе във Върховния съд на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада и подаде известие за изгонване срещу църквите, които унищожиха неговия народ. Двадесет дни по-късно същият оцелял ръководи окупация на една от тези църкви, за да наложи това известие и да обяви църквите за незаконно престъпили на земята му. Същия месец правителството на Канада реагира и прикриването на геноцида в Канада започва сериозно.

Ето тази история, която е почти изтрита от паметта от виновните:

Той беше крехък мъж, който изглеждаше по-възрастен от 70-те си години. За първи път се срещнахме в студиото на Co-op Radio във Ванкувър през настъпващите месеци на 2007 г., когато все още бях водещ там. Името на мъжа беше Джери Киапилано (Gerry Kiapilano). Каза ми, че той е потомък Сием или старейшина от скуамишкия народ, на чиято открадната земя се помещава Ванкувър.

„Кралската канадска конна полиция и свещениците изхвърлиха дядо ми в снега една нощ”, каза Джери в ефир още първия ден. „След това семейството ни беше изгонено от Скуамишкия резерват. Правителствените началници-марионетки заеха мястото ни. Те все още ръководят дейността на резервата.”

Подобно на всеки оцелял от резидентско училище, който познавам, Джери е заобиколен от фактите на собственото му изтезания като някой на ръба на яма с пепелянки. Той разказа, че други деца са били убити точно пред него от католически свещеници, но той остава мълчалив за стореното с него. Очите му, разбира се, казаха много повече.

Джери Киапилано беше мъж на място. По време на чая след нашето интервю той ми каза направо:

 

„Тези църкви никога не са искали нашето разрешение да дойдат тук или да ни отвлекат от семействата ни. Те влязоха незаконно в нашите земи. Чух какво правиш и съм с теб. Трябва да накараме тези убийци да си платят.”

Джери не беше отмъстителна душа, но мислеше това, което казва. Римокатолическата, Англиканската и Обединената църква на Канада трябваше да си платят буквално. Те дължат на народа му наем от близо век, както и морална реституция за масовото избиване на децата им, което е несъизмеримо. И докато не може да осъществи такова просто правосъдие, те нямат право да стоят на неговата земя. Той щеше да издаде и на трите църкви законно известие за изгонване и поиска моята помощ.

„Знам за името ти Eagle Strong Voice и как хората от Анишинабе те осиновиха. Така че ще те назнача за мой доверен агент”, заяви той спокойно. „Упълномощавам те да наложиш изгонването и да изправиш тези църкви пред съд.”.

Приех срещата с нещо повече радост и по-малко тревога. Защото в онези мирни дни преди големия обрат на правителството и започналата операция по отплатата, оцелелите от резидентните училища бяха готови да протестират. Джери Киапилано и аз бързо направихме обиколка на центъра на Ванкувър и хилядите оцелели от геноцида. До новата година бяхме събрали малка партизанска дружина и бяхме готови да действаме. Обаче първо отидохме в съда.

Младата жена зад тезгяха в отдела на регистратурата на съда хвърли странен поглед на Джери, когато се приближи с документите си. Тя изглеждаше още по-объркана, когато ги прочете. Предполагам, че не всеки ден индианец подава известие за изгонване срещу системата. Но както моят стар радикален приятел Джо Хендсби отбеляза, чистия лабиринт на всяка държавна бюрокрация ви позволява да карате камион мак през вратичките му, и Върховния съд на Британска Колумбия не беше изключение на този ден. Веселият служител подпечата документите на Джери и ги внесе в деловодството на съда като дело с № S036483. Беше 4 март 2008 г. и Джери Киапилано имаше своето законно известие за изгонване срещу църквите. Бързо им разпрати копия.

„Дадох им десет дни, за да отговорят на това”, промърмори той, когато напуснахме съдилището. „След това те са незаконно пребиваващи и можем да предявим иск за тяхното имущество. Такъв е законът.”.

Разбира се, „разговарящите с Бог” никога не отговориха. Десетте дни дойдоха и отминаха, а Джери, като негов законен агент, ми даде зелена светлина за налагане на Известието за изгонване.

На следващата неделя нашите хора се събраха на определените митингови пунктове и се срещнаха на католическата катедрала „Свети Розарий”, идвайки от три посоки, за да не привлекат прекалено много вниманието на полицията. Нямаше нужда от притеснения. Благодарение на скритата ръка, която толкова често ни напътстваше и пазеше усилията ни, целта ни стоеше с широко отворени врати и беззащитна, когато се приближихме. Полицейските служители и рицарите на Колумб, които обикновено преграждаха входа на катедралата, отсъстваха тази сутрин. Вратите стояха отворени.

„Това е знак!”, каза Джери, който вървеше покрай мен, докато водехме нашите петдесет души към катедралата. „Да, действане!”.

Озадаченото и безпомощно духовенство отстъпи от нашия поток от хора, влизаща в храма, докато органът стенеше някакъв абсурден рефрен. Най-любопитните енориаши, взиращи се в нашето знаме, което призоваваше жертвите им да получат подобаващо погребение и нашата чудата тълпа от бивши жертви, които стояха без страх и обединени пред онова, което ги бе опустошило, връчвайки им известие, че са незаконни нарушители на земята на други народи и трябва да напуснат. Ние го считахме за преврат срещу огромен и на пръв поглед непобедим противник и всички там го знаеха.

Падането настъпи бързо. Същия следобед получих неистово телефонно обаждане от епархийския адвокат на катедралата, който помоли да прекратя църковните окупации. В крайна сметка Великден наближаваше.

„Е, какъв по-добър момент да възкресим правосъдието на тази земя?”, отговорих.

Отзвукът стигна по-далеч. Същата седмица федералното правителство набързо обяви пускането на абсурда, наречен „Комисия за истината и помирието” (“Truth and Reconciliation Commission”) – огромен казус за връзки с обществеността, който не се отнасяше нито за едното, нито за другото. Големият обрат беше започнал, но само защото Джери и нашите хора бяха уцелили Голиат между очите.

„Разчитам на теб да продължиш започнатото”, каза Джери, след като новината се появи. „Те ще се опитат да погребат всичко това, но не можем да го позволи. Имаш моето пълномощие да окупираш тези църкви и да ги затвориш завинаги и да изправиш лидерите им пред съд.”.

През следващите години направих точно това, дори стигнах по-далеч. И въпреки, че резултатите все още не са напълно очевидни, нашият куршум е влязъл в сърцето на църквата и държавата, дори и да продължава да тъпче към забравата. Времето и Истината ще свършат останалото.

„Съдбата на човека е да забрави”, е написал Емерсън. Умиращите сили, които се преструват, че засега са заличили спомените и погребали фактите за тяхното групово престъпление и малцината от нас, които го изложихме и се сблъскахме с това с последната ни мярка за преданост. Повечето от водачите на нашата акция този ден бяха мъртви от няколко години, а самият Джери се оттегли в необяснимо уединение. Показахме на света, че убийците, които се крият зад чиновнически одежди, вече нямат място сред нас и трябва да напуснат нашата земя. Демонстрирахме, че силата не е в богатите престъпници, а в НАС ХОРАТА, ако само позволим на справедливостта в собствените ни сърца да процъфти в правилни действия.

Източник: http://murderbydecree.com/category-squamish-nation/

Източник: http://murderbydecree.com/2019/09/30/the-lawful-banishment-of-genocidal-churches-from-canada-a-statement-from-the-international-tribunal-of-crimes-of-church-and-state-itccs-and-the-provisional-council-of-the-republic-of-kanata/

Превод: Монтагю Кийн, Фейсбук




Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39756530
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031