Кой управлява света в сянка?

Преди няколко години стана известно, че се създава единен международен тръст между Ротшилд и Рокфелер. Този факт озадачи много аналитици, тъй като целият ХХ век премина в борба между двата клана. Официалното обяснение за обединението беше – за да могат да оцелеят в световната икономическа криза.

Какво всъщност се случи?

Първата странност на новия алианс е в това, че двете суперсемейства обединяват капитал от 40 милиарда долара. Тази сума изглежда прилична за Бил Гейтс и Уорън Бъфет, но не и за водещите финансови кланове в света. Днес общото състояние на Ротшилд по предварителни оценки е около 4 трилиона долара. Капиталът на клана Рокфелер е с един трилион по-малко.

Ако клановете Ротшилд и Рокфелер имат намерение да се борят с някого, значи, че те не са първи в света на глобалното финансово задкулисие. Майер Ротшилд, основателят на династията, е роден в Германия през 1744 г. , а американецът Джон Рокфелер е роден почти след сто години.

Ако те са сравнително млади семейства, кой е управлявал света, когато те са ходили под масата? Може би семейството, което основало Стандарт Чартъд Банк през 1613 г.?

Реалната власт е тайна власт. Както е известно, парите обичат тишината, затова и кланът Барух не излиза на светло. Но когато било нужно, Бернард Барух нарушил това правило и станал икономически съветник на петима американски президенти.

Ето кратката история на Бернард Барух

Бернард Манес Барух е роден през 1870 г. в американския град Камден, щата Южна Каролина, в семейството на небогат еврейски лекар. През 1881 г. семейство Барух се установява в Ню Йорк и юношата Бернард постъпва в Сити колеж, завършва го и започва работа като брокер на фондовата борса в Ню Йорк. През 1903 г. основава собствена брокерска компания.

Бернард Барух развива успешно своя брокерски бизнес и макар че полета му поддържа най-старият клан, за обществеността Бернард е „Вълкът от Уолстрийт“ и на 33 години вече е милионер; той увеличава капитала си въпреки непрекъснатите кризи в САЩ. Барух никога не е работил в екип и всичките операции извършва сам, затова си спечелва това прозвище.

През 1912 г. Барух разиграва политическата си карта и финансира предизборната кампания на Уидро Уилсън. За благодарност Уилсън го вкарва във Ведомството на националната отбрана.

По времето на Първата световна война Барух оглавява Военно-промишления комитет на САЩ и разширява процеса на нарастване на въоръженията, който позволява за известно време да се преодолее поредицата от кризи в икономиката на страната.

Барух съветва Уилсън да бъде създаден Федералният резерв и това се случва през 1913 г.

Милионерът продължава да влага средства в кариерата на политици, което му позволява да влияе сериозно на икономиката на САЩ. Негови „подопечни“ са президентите Уорън Хардинг, Херберт Хувър, Франклин Рузвелт и Хари Труман. Дружбата му с политици дава на Барух привилегии, които не му позволяват да потъне в много сложни времена. До смъртта си Барух остава сивия кардинал в Белия дом.

След Октомврийската революция Барух неочаквано става привърженик на идеята за сътрудничество със Съветския съюз. Ленин кани Барух, Хамър и Хариман да участват във възстановяването на народното стопанство там.

Американците построяват през 20-те и 30-те години тракторни заводи във Волгоград, Харков и Челябинск. Те са предприятия с двойно назначение; освен трактори произвеждат танкове, бронетранспортьори и др.

Нужните за армията автомобили се произвеждат в двата главни завода – Горкиевски и „Лихачов“, който е построен със субсидии на Хенри Форд през 30-те години.

Американски компании построяват и два огромни стоманодобивни завода – в Магнитогорск и Кузнецк.

Предчувствайки ситуацията в света, Барух със солидарните му американски и британски банкери в края на ХХ век извършва креативен маньовър. Той преориентира американската икономика към обслужване на военно-промишления комплекс чрез изкуственото й сриване и потапяне в криза.

Тези свои действия Барух демонстрира пред британския премиер УинстънЧърчил, когото кани в Америка под предлог, че ще чете лекции.

На 24 октомври 1929 г., в деня, в който се срива нюйоркската борса, Барух завежда Чърчил на Уолстрийт. Докато разгневената тълпа бушува край сградата на борсата, той споделя с премиера на Великобритания информацията, че една година преди срива на фондовия пазар, той продал акциите и купил вместо тях облигации на американското правителство и така запазил капиталите си от обезценяване. Това прави огромно впечатление на Чърчил и оттогава дружбата му с Барух придобива не само личен характер, но и чертите на стратегическо партньорство.

Барух и Чърчил са активни организатори в интригата по сблъсъка между Германия и Съветския съюз.

През 1933 г. САЩ установяват дипломатически отношения със Съветския съюз. Барух и видни американски политици посрещат в Америка политическите представители Максим Литвинов и Евгений Розенхолц, за да изработят обща линия на поведение.

След революцията Литвинов е съветски посланик в Лондон.

През 1939 г. той е обвинен в предателство. Тогава е народен комисар на външните работи. В определени кръгове той е известен като Меер-Генох Мойсеевич Вилах.

Учудващо е, че Сталин не го разстрелва. А го оставя под домашен арест в луксозната му дача. Предателят скоропостижно умира през 1951 г. на 75 години. Излиза, че на такива хора Сталин не е можел да диктува условията.

През 1934 г. Барух прави поредния си удар. При съдействието на американския финансов министър Х. Моргентау обменя китайско злато срещу пачки хартия във вид на облигации. Притиснатият и търпящ поражение след поражение Чан Кайши отстъпва и САЩ получават около 100 тона злато и огромно количество сребро, скъпоценности и антиквариат. А Чан Кайши – 250 листа хартия и спокойна старост в Тайван.

В началото на 40-те години Барух вече е милиардер, но пикът в капиталите му идва по времето на Втората световна война и в следвоенната надпревара във въоръжаването.

Нападението на японците срещу американската военна база в Пърл Харбър за всички е изненада, но не и за Барух и банковата олигархия. Цената на тази провокация е въвличането на Америка във войната, а олигарсите и най-вече Барух получават огромни печалби.

През 1944 г., благодарение на умелата игра на Барух и неговите партньори в Бретън Уудс изтощената от войната Европа и Съветският съюз признават долара за световна валута.

След Втората световна война Барух наблюдава ядрената програма на САЩ и контролира атомната промишленост.

Президентът Труман записал в дневника си:

„Барух иска да управлява света, Лината и вероятно и Юпитер…“

В надпреварата във въоръженията кланът Барух получава огромни печалби. Барух лично контролира производството на американската атомна бомба с девиза:

„Ние трябва да вървим напред с атомна бомба в едната ръка и кръст – в другата…“

След като САЩ демонстрират могъществото си сред атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г., Съветският съюз взема мерки да навакса.

В тази ситуация САЩ бързат да убедят световната общност в своите миролюбиви стремежи, а от друга – провеждат хитра комбинация с цел да подчинят цялата ядрена енергетика в света.

Естествено, авторът на тази комбинация е Барух, когото президентът Труман назначава за представител на САЩ в Комисията на ООН по ядрената енергетика.

На първото й заседание – на 14 юни 1946 г., американската делегация огласява план за тотална забрана на ядреното оръжие, който влиза в историята под името „Планът на Барух“.

Привидно той има благи цели, но предполага провеждането на международни инспекции на Комисията на ООН по ядрена енергетика и й дава пълномощия да извършва принудителни действия спрямо нарушителите. На решенията й нямат право на вето постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.

Но замисълът на Барух се сблъсква с недоверието на Сталин, който разбира, че реализирането му ще забави движението на Съветския съюз към създаването на свой ядрен потенциал, нужен за осигуряване на националната сигурност. Съветската делегация се възползва от факта, че предложенията на американците нарушават Устава на ООН и неговата структура и налагат вето.

Но този факт няма последици за Барух.

От 1949 г. започва ядрената надпревара в света, съпроводена с разработването на тактики и стратегии за идеологически диверсии, които са същността на Барух.

Към края на живота му активите на подконтролните му фирми и фондове стигат трилион долара.

Въпреки огромното богатство, в общуването си Барух е непосредствен, разговаря в парка с обикновени хора, осведомява се какви са настроенията и желанията им, а охрана около него не се вижда. Той умира през 1965 г., на 94 години; погребан е в обикновено гробище в покрайнините на Ню Йорк; няма огради и помпозни паметници на гроба му.

Днес нищо не се знае за наследниците на трилионното състояние на Бернард Барух, за неговите внуци и правнуци. Сякаш някаква могъща ръка е отстранила информацията за тях. Синът му Бернард Барух-младши умира през 90-те години на миналия век, но дори за семейството му няма никакви данни. Не е известно кой днес управлява капиталите на клана Барух.

Издателство PACПEP

ПО ТЕМАТА

• Ротшилд срещу Рокфелер
• Клановете Ротшилд и Рокфелер – История и богатствата им
• Ротшилдовци и Рокфелеровци изнесоха капиталите си от САЩ
• Какво свързва Тръмп, Сорос и клана Ротшилд
• Папа Франциск се кланя и целува ръцете на Ротшилд и Рокфелер (ВИДЕО)

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

• Глобализация и Терор от световните господари върху населението