- Баба Ванга

Наскоро земята пак се отвори, и пак се разбра кои сме ние Българите. Но веднага след това не закъсня и вълчият вой на продажниците – на онези, които се хранят на народната софра.

При археологически разкопки в квартал Слатина, София, е открито много древно българско селище, съществувало през 7-мото хилядолетие преди христа. В селището е открит дебел почти 4м. слой с артефакти и постройки, включително къщи с площ 147 кв. м. и още неразкопана от 300 кв. м., която вероятно е била на два етажа. Селището е било оградено с концентрични кръгове, които са имали особена, "магическа" функция за жителите, предпазвайки ги не физически, но духовно, според техните вярвания и в тях са извършвани духовни ритуали. Освен структура на къща, екипът открива пещ, фрагменти от керамика и инструменти и два гроба - на възрастен човек, по външни белези вероятно жена, и фрагмент от детски скелет.  Големият въпрос за този период, не само за Слатинското, но и за други селища обаче остава къде са погребвани хората. Става дума за стотици хиляди хора, които са живели и умирали и за тях не се знае почти нищо, защото няма останки. За цялото шесто хилядолетие пр.н.е. на цялата територия на България има открити не повече от 200 скелета, което прави и това откритие толкова важно. 

Повечето открити гробове са разположени между къщите или в периферията на селището, какъвто е случаят и с двата новооткрити гроба. Те са разположени до къщата, която е с прави стени и двускатен покрив, а вътре е открита и пещ. Тя е служила за отопление и приготвяне на храната и е заемала централно място в къщата.

Трупът на възрастния човек е бил положен свит на лявата си страна в т.нар. хокерна поза, подобна на ембрионалната. Краката са силно свити назад, като вероятно са били завързани, ръцете също са силно притиснати към гърдите. Едно от възможните обяснения е, че погребвайки тялото в поза, подобна на тази която заема плодът в утробата, хората го връщат на Земята-майка и то може да се прероди. Около тялото засега няма открит погребален инвентар, което е нормално за ранния Неолит. Предполага се, че откритият човек не е бил на малко години, но е изключително интересно е да се отбележи, че зъбите на скелета са доста добре запазени. Хлябът, който се е консумирал в онази епоха е правен от лимец, смлян на каменен хромел, при което фини частици от камъка са попадали в брашното и са имали абразивен ефект върху зъбите, както доказват други находки. 

Кости от скелета ще бъдат дадени за радиовъглероден анализ, но към момента той се датира на около 7600г. и е представител на едни от най-ранните хора в района, тъй като селището Слатина е едно от най-древните, не само в Софийското поле, но и на Балканите. 

Абсолютно идентичен на този женски скелет, но дори още по-древен от него (7800 години) и поставен в аналогична поза е и погребението на млада жена, вероятно жрица на Древнобългарската Богиня Майка, намерен в село Оходен Врачанско.

На снимката: Древнобългарско погребение на жрица на Богинята майка отпреди 7800 години
 
Пак в Оходен, но с 500 години по-древен е и намереният скелет на мъж. Скелетът, наречен Христо, е на мъж на около 35 години, висок 165 см, от протоевропеидна раса. Той беше намерен в средата на юни при подновяване на разкопките в местността Валога край селото. Това е четвъртият открит скелет, датиран на 8000 години, и първият мъжки индивид в рамките на древното селище. Откритията касаят едни от най-ранните гробни съоръжения с човешки индивиди от първата земеделска цивилизация, която се формира на Балканския полуостров.

„Това означава, че има местно - автохтонно развитие. През последните години намерихме остриета от обсидиан, което е вулканично стъкло, използвано много прагматично заради свойствата му на цепимост - за  изработване на режещи инструменти. Тук, на територията на днешна България, находища на обсидиан няма. При нас масово се откриват кремъчни остриета. Във Врачанския регион има кремък, който не е с най-високо качество, но пък имаме цяла индустрия – масово използване на такива остриета. Тази година намерихме още три остриета от обсидиан, който явно е доставен отнякъде и последните ни анализи сочат, това е съвсем гореща новина, че суровинният произход на материала е Западните Карпати.“ – твърди Георги Ганецовски, директор на Регионален исторически музей, Враца. Един от съвременните изследователи на праисторията с модерно мислене.  

Всъщност излиза, че ядрото е било тук. Това показват изследванията в Магурата, антропологични и писмени извори и говорим за дълбока древност, като става ясно, че това е грамотно население и то съзнателно е разселило континента. То даже може да остойности визуалното изражение на своята вяра. Това заключение е направено преди десетилетия, че става дума за цивилизация, формирала се на Балканския полуостров, която в по-късни периоди се е разпространила на континента.

В Оходен ранният пласт, представен на обекта, има много характерни белези от времето, когато формуването на керамичните съдове се е правело с т.нар „лентеста техника”. Това всъщност е най-ранната керамика на континента. По-късно се измисля грънчарското колело – ръчно или крачно. При този начин на оформяне на съдовете, дори ние забелязваме, включително в гробните дарове, едни много интересни елементи, които са свързани с конкретни обреди и вярвания. Става дума за асиметрични съдове, оформени ръчно. Самият процес на формуване касае познание относно свойствата на глината, от кой район да се извлече, какви съставки да има в нея, какви елементи да се добавят, за да стане по-пластична и по-удобна. Най-ранните съдове са изпичани при сравнително ниска температура, поради което имат една пориозна структура. първата керамика в сърцевината си има черно оцветяване. То се дължи на липсата на кислород в самия горивен процес. Те са успявали да го направят без специална пещ. Това са ямни съоръжения с горивен процес, който в един момент е бил затворен. 2000 г. по-ранни керамични съдове от тези на шумерите.

Край село Оходен е открит и най-старият храм на Слънцето на възраст около 8 хилядолетия. Свещеният комплекс се е намирал в центъра на праисторическо селище, а в некропола към него са открити древни човешки скелети на около 8 хил. год. Според археолозите светилището е уникално и до момента няма друг известен аналог в България и по света. 
Съоръжението е за извършване на ритуали за омилостивяване на природните стихии за по-голямо плодородие. „Това е нещо като ритуала "Герман", който се извършва през пролетта, но тук вместо кукла се използват еленови рога" - поясни археологът. Подобно полагане на трофейни еленови рога в олтар като жертвоприношение към природата в ранния неолит е непознато досега в страната ни и света.
Находката представлява глинен олтар с поставени в него 3 черепа на трофейни елени. Тя е открита още през 2011 година и е експонирана в музея през 2012-а. Археолозите отворили саркофага и взели проба за анализ от един от черепите, като датировката показала изумителните 6 595 години преди Христа, което е доста по-старо от досегашните предположения за произхода на селището.
Откритието променило изцяло теорията на археолозите. Скоро след първата проба те започнали анализ и на друг от черепите. Втората проба тотално изумила изследователите. Анализът й показал още по-ранна датировка - 6750 години преди Христа или на практика откритието навлязло в периода на среднокаменната епоха, позната в научните среди като мезолит.
Това е нов, неизвестен период от края на мезолита, който все още никой не е изследвал. Единствено археолозите във Враца ще имат уникалната възможност да проследят прехода от един исторически период към друг.
Единствената официално датирана находка в страната от периода на мезолита до сега се намираше във Варна – Побитите камъни. Уникалното откритие на врачанските археолози обаче коренно променя археологическите теории и глиненият олтар с трите еленски черепа е единствен по рода си.

Новото откритие е без аналог от епохата на ранния неолит в световен мащаб.

Трите еленски глави с рога са олицетворение на съществуващото ТриБожие сред Древнобългарските племена от онази най-ранна човешка епоха. Не случайно, племето обитавало района се е наричало Три Бали. ТриБожието е проявление на Древнобългарската Прамайка Създтелка на Видимия и Невидимия свят, която Дедите ни са наричали почтително Ба / БаТа със значение Бабата. Освен в своето триединство като Богиня майка на Материята, Бог Отец на Божественото съзнание и Бог Син на Човешката душа, Бабата Древнобългарската Богиня се е проявявала и в своето триединство на:
- БраМа / Прамайка носителка и бременна с живота;
- Виснъ (Вишну) Богинята на навесения плод и Плодородието;
- Сива (Шива) Богинята на Божествената същност и потока на живота, носеща преходност, трансформация, живот, смърт и ново раждане. Ето защо на Богинята Сива (по-късно преименувана поради неразбиране в Бог Сива) е посветен първият Ден от Новата година, който в Древността е бил Денят на Слънчевия възход непосредствено след деня на Зимното слънцестоене. Според Георги С. Раковски народът ни поради неразбирането си на древнобългарската духовност, постепенно е наименовал този ден Свети Васил, но в първоначалния си оригинал празник първият ден на Новата година е отразявал Раждането на Бога Слънце за нов живот и нова годишна обиколка по небосклона. На запад този ден на Сива се чевства впоследствие като ден на Св. Силвестър, Ден на Божествената светлинна същност (името на Силвестър означава точно това - СъЛаВа е Древнобългарският му корен).

Три Балите са Древнобългарски племена - Три Бали означава Хората на Божествената Троица на Богинята на Светлината, Бал / Бъл, кръстница на Българите. Древните българи са почитали Богинята на Светлината като тяхна кръстница. Те са почитали като основно божество Богинята майка в нейното тройно проявление: Раждащата Богиня, Богинята на Плода и Богинята на Смъртта и Новото раждане. 

Балите / Балазгарите по-късно се спуснали на юг и основали Древна Елада като Пелазги, а също и цивилизацията на Близкия изток като Палестинци. И Пелазги, и Палестинци са модификация на името Бали / Балазги / Балазтинци. 
Впрочем, в арабския език и до днес няма разлика между звуковете "Б" и "П"!
Три Балите разнесли на юг и своето почитание към Богинята (Ба) на Светлината (Лъ) и Нейния Божествен син БалАз / Белис / БалСамин Слънцето. Ето защо Балите наричали себе си и БалАз-ги, хората на БалАз, Бога Син на Богинята на Светлината Бал / Бъл. Те пренесли на юг своето почитание на БалАз Бога Слънце. Те наричали Слънцето освен БалАз още и Ален, Аленият Бог. И нарекли себе си още и Алени (по-късно преобразувано в Елини), а страната си Алада (Елада). У нас и до днес са запазени българските лични имена Ален / Алена, Еленко / Елена по името на Бога Слънце на дедите ни. 

В същия район на село Оходен е открит и своеобразен Неолитен хладилник.
Съоръжението за охлаждане е направено от трамбована пръст и е с множество отвори.
На мястото е намерена и древна работилница за кремъчни пластинки,които подредени на дървени дръжки, са представлявали първите сърпове, използвани на жътвата на лимец.

Освен Три Бали българските племена в този район са се наричали и Мизи – идва от Ма Аз-и т.е. Хората (Азите) на Ма Богинята Майка. На нея са кръстили и планината Хемус, така както Балите са я наричали Балкан – Планината (кан) на Бал Богинята на Светлината. Балкан / Хемус са все Български наименования на Българската планина.

Днес названието на Богинята на светлината Бал / Бъл е влязло в български думи като була, булка, личното име Бела, прилагателното бел / бял и др. 
На Богинята Бал Дедите ни са кръстили много местности по пътя си около земята, която са заселили: например остров Бали, запазил и до днес Древнобългарските обичаи.
На Бал е кръстена и Белгия, и Палмира в Сирия (Древният град на Бел Богинята майка и нейния син Бал самин Слънцето), и много, много други.

Дедите ни често са изобразявали Богинята Бал / Бъл като жена с птича глава и човка - именно най-древните глинени антропоморфни съдове и фигурки от ранния халколит са с женски форми и птичи глави. 

На снимката подобен глинен съд от 5то хилядолетие преди христа от Криводол, Северозападна България. 
В чест на Богинята Бал нейните жрици са надявали на главите си птичи маски и са танцували духовни танци. Днес този обичай е запазен у нас като кукерската традиция. 
Запазен е обаче и по целия свят като шаманизъм.
На снимка 2 американска индианка от племето Апсарока е жрица - лечителка с Лекуващата сврака на главата си. 
На снимка 3 шаман от народа Тива / Тъва в рамките на днешната Руска федерация. 
На снимка 4 статуя на Древен Египтянин с птица - връзката с Древнобългарските жреци, основали Египет в древността е очевидна. 
Най-древни са обаче Древнобългарските следи и артефакти, показващи почитание към Бал Богинята на Светлината, Лечителката.

Най-древните семена и останки на хора земеделци са намерени у нас, в Северозападна България. И досега във Врачанския исторически музей се пазят скелетите на така наречените Тодорка и Христо, живели преди 8500 години,и занимавали се със земеделие и животновъдство.. 
А тяхната култура е културата на първите земеделци Мизите или Три Балите, Древните българи, притежаващи ярка духовност и мъдрост.

Древните българи са почитали смъртта като начало на нов живот и са празнували при смърт, а при раждането на дете са плачели, защото са знаели, че всяка душа се преражда отново и отново докато не научи своите Божествени уроци. Ето защо у нас и до днес са запазени обичаите на раздаване на храна при погребения, а на 9, 20 и 40 дни душата се почита със събиране на близките й и отново раздаване на помен. По този начин се улеснява нейното завръщане в Божествения свят за упокой и следващо ново прераждане.
Свидетелство за това, че дедите ни са празнували при погребения е и намереният най-древен гроб на Древнобългарската жрица край село Оходен, Врачанско (снимка 2). Скелетът е на 7800 год., а намерените останки в гроба свидетелстват, че на погребението са пирували, а след това останките от пира са хвърлени в гроба и заедно с тялото са запечатани във внушителна за онази епоха (Бронзовата) дървена постройка. Тези пирувания са били в чест на Богинята Майка, а също така и за плодородие. 
Тези Древнобългарски погребални ритуали са запазени и при Балийците, наши наследници от остров Бали, запазили Древнобългарските духовни обичаи и до днес: Балийците вярват, че когато някой почине, той просто завършва своя пореден жизнен цикъл.
И на Бали близките сърбят за загубата на приятел, но вярвайки, че той скоро ще се прероди за нов живот.
За да са сигурни, че покойникът ще премине през двата етапа, близките му трябва да помогнат на душата да напусне тялото и да се върне, откъдето е дошла.
На острова вярват, че тялото е съставено от пет елемента - земя, въздух, огън, вода и светлина. С кремацията, чрез изгарянето на тялото, духът се освобождава от сегашната си безполезна вече обвивка. Всички се стараят да се грижат добре за покойника, тъй като скоро ще се присъедини към душите на предците и боговете и така ще има огромно влияние върху тях. Церемонията на кремацията се нарича Нгабен. Името на погребалната церемония Нгабен има също своя Древнобългарски корен - На Га Ба със значение На Земната Богиня ГаБа се предава тялото.

Човек се преражда дотогава, докато се просветли духовно в резултат на преживените животи и натрупаната жизнена мъдрост. След това той вече не се преражда във физическо тяло, или казано с метафората на Библията: "сяда от дясната страна на Бога". Древноегипетската митология е пряко продължение на Древнобългарската духовност, и всички египетски богове носят български имена. Да вземем за пример Изида - тя е Богинята на Зората За Да (Зората Даде) или още Зорницата. Озирис от своя страна е ОЗаРаАз или Озаряващият Аз, Божественият Аз, който дедите ни са символизирали със Слънцето. От Божествения Аз, саморазкъсал се на хиляди парченца, се ражда Бога Син на Човешката душа ХоРаАз (Хорският Аз). Този Човешки аз трябва да се преражда отново и отново дотогава, докато не подчини на Божествената любов материалното тяло в човека: физическото и умственото. При Древните българи смъртта се е празнувала като Възсъединение с Богинята и Нейния Божествен дух, а раждането се е оплаквало, поради предстоящите житейски изпитания на душата. Навсякъде по земното кълбо, където дедите ни са се разселили, напускали Рая на днешните български земи и заселвайки континентите, те са разнесли своята Древнобългарска първа човешка духовност. Дедите ни са били просветлени мъдреци и мистици и са се отнасяли към смъртта като врата към друг, нематериален живот и преход за следващото физическо прераждане. Ето защо те са имали специални ритуали за опяване на умерелия, подаване на храна за Богинята майка, която ще прибере това тяло и ще се погрижи за следващото, и така нататък. И до днес са запазени Книгата на Мъртвите на Древен Египет и Тибет, отзвук от Древнобългарската духовност, която е подготвяла човека за достойна среща със смъртта и преминаване отвъд в Божиите селения. 

Личи една духовна приемственост в древните култури по всички континенти. Но най-старата култура и най-древната цивилизация е Древнобългарската. Тук са намерени най-древните останки на хора и селищата им, като повечето от селищата са живи и до днес: Оходен, Градешница, Върбешница (Врачанско), София, Кюстендил. Най-древни са селищата в Северозападна България, което опровергава категорично съшитата с бели конци продажническа хипотеза на редица археолози, че Древнобългарското население е дошло тук от Близкия Изток и Анадола. Нито в Близкия Изток, нито в Анадола, нито по трасето до тук има намерени по-древни човешки останки и човешки селища. Първите земеделски семена и култури са намерени пак по нашите земи – Северозападният Балкан. Първите земеделски сечива отново са намирани в Северозападния Балкан.

Да се тиражира по медиите Близкоизточната лъжа е медийна и целенасочена заблуда!

България се нуждае от своите синове и дъщери, които да измият името й от наслагваната с хилядолетия лъжа.

И да покажат кои сме ние Българите – Хората от Рая на Сътворението.

- http://aliya.blog.bg/history/2019/01/12/drevnobylgarska-sofiia.1641986

- https://selo.bg/news/nahodkite-ot-selo-ohoden-sa-sas-svetovno-znachenie-intervyu