Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2019 13:06 - Българите в нашите земи, преди Аспарух.
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1040 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 24.04.2019 13:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                 
 Българите в нашите земи, преди Аспарух.  
   
понеделник, 15 април 2019 г 

https://yphalachev.blogspot.com/2019/04/200.html?fbclid=IwAR25MK1IvO9nopZQyF9TOjMCFvAEFVHb3bj695avb-awAEbxqfMstthxW3M

През 482 Източната Римска империя е нападната от остготите и император Зенон сключва съюз срещу тях с българите кутригури.Кутригурите са група български племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон. Те са родствени с утигурите, живеещи на изток от тази река и преки наследници на Империята на Ирник (син на Атила) и Беспорското царство.
След въстанието в Мала Азия (т.нар. Исаврийска война 492 – 497) балканските провинции на Източната римска империя в повечето време са под контрола на българите, които нахлуват  в Тракия (през 493, 499 и 502 г.).

През 512 г. е изградена стабилна стена, която предпазва Константинопол от зачестилите нападения на българи, хуни и скити.  Укрепленията, останали в историята като т. нар. „Анастасиеви стени“*, се простират на около 100 км дължина, от гр. Деркос на Черно море до гр. Силиврия на Мраморно море.

image

От 513 г. Император Анастасий трябва да води дълга гражданска война с подкрепеният от българите наместник на Мизия и Скития – magister militum Виталиан, който имал амбицията да стане император с помощта на българската конница.
Виталиан се възползва от непопулярността на императора-еретик и се обявява в подкрепа на ортодоксалното християнство, с което привлича поддръжници сред народа.
През 514/515 г.  кутригурите завземат Тракия и стигат  до столицата.

Императорът е принуден да направи  териториални и парични отстъпки, с които фактически признава независимостта на българите и Виталиан в Мизия.
Виталиан е византийски военачалник,тракиец (скит),роден в Залдапа - древно тракийско селище в  Скития / Мизия.Градът е основан от тракийското племе Обулензи около 8 век пр.н.е.
Руините от Залдапа днес се намират южно от село Абрит, област Добрич в България.  За кратко е седалище на епископия и е огнище на най-голямото въстание срещу император Юстиниан I Велики.
 Градът преустановява съществуването си след идването на Аспарух,който прогонва римските легионери.
Виталиан е син на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496 – 511 г.

Когато Анастасий през 511 г. смъква патриарха на Константинопол Македоний II (вуйчо на Виталиан) и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за наследник, в Източната Римска империя започват въстания.

През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена от българи кутригури, преминава през Одесос и Анхиало и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година.

През 517 кутригурите предприемат поход на югозапад в Македония, Епир и Тесалия.
  През 538 г. с добре организирано нападение  българите кутригури достигат до Константинопол и опустошават византийските провинции на запад до Адриатика.
Според Прокопий Кесарийски кутригурите завладяват 32 крепости, вземат 120 000 пленници и с тях и заграбена богата плячка се оттеглят на север в земите си.
В 559 г. конен отряд българи от около 7000 души,който е и без тежка техника и стенобойни машини предвождан от кан Заберган на кутригурите, в наказателно нападение за неизплатен от Източната Римска империя дан,превземат Мизия и Тракия и заплашват Константинопол.
 В българската история има много уроци,които пропускаме и не искаме да научим.Те са за горчивите истини за противопоставянето на българи срещу българи. Точно тази част от българската история не влиза в учебниците и не става широко обществено достояние в изпълнение на плана срещу България.
Още епохата на българското завръщане в Европа, е показателно предателството, насъскването на българи против българи,войни между "едноплеменници",кутригури и оногурите,в случая от тракиецът, император Юстиниан I.
 Византииският хронист Агатий, пише с по-големи подробности за похода на Кутригурите и назовава техният вожд,кан Заберган.
Кан Заберган постигнал за каквото е дошъл,получил  неизплатените данъци от византийците,получавани всяка година,взема голям откуп за пленниците и получава земите на Тракия.
 Едва след като искането му било удовлетворено, той освободил пленниците,сред тях и стратегът Сергий, син на Вакх.
Докато кутригурската конница все още била във византииските предели,от Великден до м. семптември,по думите на Теофан,византииската дипломация успява да внесе разкол в българските редици.
 Хронистът Прокопий,разказва за деиствията на Юстиниян, за напъните му за неутрализиране на кутригурите.
 Юстиниян изпратил пратеници при българите Утигури.
 Кутригурите, казал той,нехаели за свойте съседи и въпреки че получавали от Византион всяка година много пари, без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават нито част от парите, нито споделят плячката с кутригурите.
 Като съобщил това на утигурите, император Юстиниян ги убедил да предприемат веднага поход против братята си кутригури. Те взели за съюзници 2000 от свойте съседи готите и преминали с цялата си войска реката Танаис. Предвождал ги Сандилх, разсъдлив и изпитан в много войни, достатъно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се срещнали с кутригурите и влезли в сражение с тях.
Докато българите се сражавали помежду си,за византийските пари,"траншове",ромеите се удало да спасят кожите си.

 Менеандър дава своя гледна точка и говори за първото писмо на Сандилх до императора: тогава Юстиниан настоявал пред Сандилх, вожда на утигурите,да започне по какъвто и да е начин война срещу Заберган и котригурите.  Императорът обещал освен това,че ако Сандилх победи българите котрагури, той ще му прехвърли парите, които били определени да се дават годишна дан на Заберган.
 Сандилх,съобщил на императора, че "не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв с нашия, и са наши съжители, а имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някой други вождове. При все това ще отнема веднага конете на котрагирите и ще си присвоя, за да няма какво да яздят, та да нанасят вреди на ромеите."
 Едновременно с това Император Юстиниан изпратил Аратий и при другата страна кутригурите, да им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят колкото се може по-скоро от Константинопол.
 Като узнали за нашествието на утигурите и получили много пари от Аратий, те се съгласили да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също мир с ромеите. Императорът им дарил   земите в Тракия с условие да се поселят там и да бъдат съюзници на ромеите.

И всичко това си има предистория:

През 1837 година в Руската Империя на територията на днешна Украйна е открита уникална тракийска гробница.В нея са останките и даровете на тракийския цар Рескупорис- един от владетелите на  Боспорско Царство,наследник на Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Реметалк и Аспург.
 Боспорскот царство e антично скитско царство, намиращо се северните и източните брегове на Черно море,на Кримския полуостров,на бреговете на Меотидското езеро (Азовско море),известно поне от 5 век пр.н.е.
 В 480 г. пр.н.е. е обединено в една държава  със столица Пантикапей.
На негово място идват държави и империи на рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България.

image В 432 год,  Атила и Блед подчинили на своите войски и тези на:белите хуни,други българи, скити, германски, келтски племена,франки, маджари и траки.
Атила е от рода Дуло, чиито потомци в V-VII век са българските царе. От този  род произхождат Ирник,
Кубрат, Бат-Боян, Шамбат, Аспарух. Те станали пазители на мощните държави  Стара Велика България,Велика черна  България, Волжка България, Дунавска България, Киевска Рус.

През 436 Атила води преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали от властта му в Източната Римска империя. На следващата година Атила и Бледа се срещат с посланиците на империята при Марг и, без да слизат от конете според обичая на българите, успяват да постигнат споразумение. Византийците  не само да връщат избягалите племена,  но и удвояват тогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг).Атила принуждава византийците да отворят пазарите си за български търговци и да плащат откуп от 8 солида за всеки свой затворник.
 Атила остава доволен  и се оттеглят на север.

Теодосий се възползва от мира, за да усили стените на Константинопол, да построи първата морска стена на града и да подсили укрепленията по дунавската граница.

image
Картината на Mor Than Пирът на Атила се основава на един откъс от Приск (нарисуван вдясно, облечен в бяло и държащ своята История. Уикипедия.

 През 440 българите се появяват отново,защото  Византия не изпълнява поетите задължения,а  епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да граби и скверни тракийски царски гробници.
Войските на Атила и Бледа преминават реката и унищожават крепостите по южния ѝ бряг. Маргус е превзет,епископът му е взет в плен. Според византийският историк Приск, съвременник и участник в събитията, епископът сам предава града.Атила и Бледа превземат столицата на Мизия Виминаций (близо до днешния Костолац), Сингидун и Сирмий, след което спират военните действия.
Теодосий през 442 г.  прехвърля войски от Северна Африка и нарежда изсичането на голямо количество нови монети, за да финансира войната срещу Атила.
След тази подготовка той решава, че може да отхвърли исканията на българите за спазване на договора.
В отговор на това през 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария и успешно обсаждат Наисус, използвайки обсадни съоръжения. След това се насочват към столицата и по пътя си превземат Сердика, Филипопол и Аркадиопол. Българите се сблъскват и разгромяват основните сили на империята пред Константинопол и само липсата на обсадни съоръжения,не им позволява да го превземат.
Теодосий се признава за победен и изпраща в 443 г. Magister militum per Orientem Анатолий да преговаря за мир. Новият договор е по-тежък за империята от този от 434 г. Императорът трябва да изплати репарация за нарушението на предишния договор в размер на 2100 либри злато (ок. 687 кг). Годишният данък е утроен на 6000 либри злато (ок. 1962 кг), а откупът за пленниците е повишен на 12 солида.
След сключването на новия мирен договор българите се оттеглят на север. По време на последвалия мирен период, вероятно около 445 г., Бледа умира.


image
Срещата на Лъв Велики с Атила от Рафаел показва папа Лъв I със свети Петър и свети Павел над него, отиващи да се срещнат с Атила.
През 447 г.,  Атила, утвърдил властта си, отново навлиза в границите на Византия през Мизия. Войската на Източната Римска империя, водена от готския magister militum Арнегискъл, го среща при река Вит в Битката при Утус (447 г.).
Българските войски не срещат по-сериозна съпротива и налагат властта си на Балканите, достигайки до Термопилите.

Ето един вражески,
римски поглед към събитията:
 "Варварският народ, който беше в Тракия, стана толкова силен, че повече от сто града бяха превзети, а Константинопол почти беше заплашен и повечето хора избягаха оттам... И имаше толкова убийства и кръвопролития, че мъртвите не можеха да бъдат преброени. Ах, те превземаха църкви и манастири и избиваха множество монаси и девици". – из Житие на свети Ипатий от Калиник.
Атила поискал като условие за мира империята да продължи да плаща данък в злато и да освободи територията, достигаща 450 km източно от (Сигиндун) и на 150 km южно от Дунав. Преговорите между двете страни продължават близо три години.

Историкът Приск, посланик в лагера на Атила през 448 г. и  по-късните произведения на Йордан, дават  описание на двора и скитския произхода на Атила и военноначалниците му:
"За нас и варварските гости бяха подготвени изобилни ястия, поставени в сребърни съдове, но той,(Атила), яде само месо от дървена купа. Във всичко останало той се държаше умерено. Чашата му беше дървена, докато на гостите бяха дадени бокали от злато и сребро. Дрехите му също бяха съвсем прости, забележителни само с чистотата си. Мечът, който носеше отстрани, закопчалките на скитските му обувки, юздите на коня му не бяха украсени, като тези на другите скити, със злато или скъпоценни камъни, или нещо скъпо.
 
image Интересна личност за нашата история е  Ирник  от владетелския род Дуло.
 От историческите извори знаем, че той е трети син на  Атила и майка му е българка.Ирник е роден през 441 година.
 През шейсетте години на V век неговият по-голям брат и върховен хунорски владетел Денгизих го обявил за съвладетел в Хунорската империя и му дал да управлява част от империята, заселена основно с българи.
Ирник се оказва успешен владетел и обединил по-голямата част от българите. През 467 година брат му Денгизих е убит и управляваната от него Хунорска империя започнала да се разпада. Ирник успял да вдъхнови за нов живот Стара Велика България.
Това негово дело оставило дълбока диря в историческата памет на народа му и го превърнало  в епоним на цял един период от време.

  image
*Уикипедия, свободната енциклопедия:
Анастасиевите стени или „Дългите стени“ (на гръцки: Αναστάσειο Τείχος, Μακρά Τείχη της Θράκης; на турски: Anastasius Suru, Uzun Duvar) са укрепена отбранителна линия – вал с каменни стени пред Констонтинопол, преграждащи подстъпите към него от Мраморно море пред град Силиврия (Silivri, на гръцки: Σηλυβρία) до Черно море при с. Подима (дн. Yalıkцy). Носят името на византийския император Анастасий I (упр. 491 – 518) и са издигнати за защита на Цариград от заплахите от  българите. Анастасиевата стена е била изградена още през 469 г. по времето на императора Лъв I (457 – 474 г.) и през 478 г. по времето на император Флавий Зенон (476 – 491 г.). Името на стената обаче идва от императора Анастасий I, който основно я ремонтира, укрепява и възстановява през периода 507 – 512 г. Стената се намира на 65 км западно от Константинопол и първоначално е била 56 км дълга. От нея в добро състояние е останало почти половината, с височина на места до четири метра. Тя може да се сравнява с Адриановия вал, Мощната укрепена линия е преодолявана нееднократно от българите, един от първите в това е владетелят на кутригурите Заберган в 559 г. обсадил Цариград начело на голяма съюзна армия от българи и славяни,(скити). [1]   Литература: Maenchen-Helfen, S. 77.  www.boudicca.de Теофан Изповедник, Хронография (първичен извор) Евагрий Схоластик, Historia ecclesiastica IV, 3  Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 79 – 80.  Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.  Йордан, „Гетика“, 178 Други Приск, Византийска история; превод на английски от Джон Бъри Йорданес, Произход и деяния на готите; превод на английски Василий Николаев, „Чуваши. Этническая история и традиционная культура.“, Москва, 2000. Николаев В. В., „История предков чувашей. XXX в. до н.э. – XV в.н.э.“, Чебоксары, 2005. Даббуд – брат Аттилы Бледа, сын Муенчака. Бат – Ильяс – одно из прозвищ Аттилы. Гулаим – дочь Бабая-алыпа, воительница, покровительница воинов. Здесь названо имя создателя песен об Аттиле – Баяна, и творил он у бека Хайджина Балтаварлы, т.е. у князя тмутараканского Мстислава – Константина Владимировича, сына св. Владимира I (989-1036 гг.). Элаг – Иллаг, сын Аттилы, погиб в битве при Недао в 454 г. На седьмом веке Турджана… - сын императора Аскыпа Таргиза, 252 – 237 гг. до н.э., и Гуджи Иляркай, по имени Турджан, по прозванию Дуло, основатель династии белых гуннов или хонов, от которой произошел Аттила. Carmelo Capizzi, L"imperatore Anastasio I (491 – 518). Studio sulla sua vita, la sua opera e la sua personalitа. Pontificium Institutum Studiorum Orientum, Rom 1969 (Orientalia Christiana Analecta 184, ISSN – 7449 1590 – 7449). Peter Charanis, Church and State in the Later Roman Empire. The religious policy of Anastasius the First, 491 – 518. 2. Auflage. Kentron Byzantinon Ereunon, Thessalonike 1974 (Byzantina keimena kai meletai 11. Brian Croke, Poetry and Propaganda: Anastasius I as Pompey. In: Greek, Roman and Byzantine Studies. 48, 2008, ISSN – 3916 0017 – 3916, S. 447 – 466, online (PDF; 291 KB). Linda-Marie Gьnther, Anastasius. In: Manfred Clauss (Hrsg.): Die rцmischen Kaiser. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. 2. durchgesehene Auflage. Beck, Mьnchen 2001, ISBN 3-406-47288-5, S. 418 – 424, S. 475. Fiona K. Haarer, Anastasius I. Politics and Empire in the Late Roman World. Cairns, Cambridge 2006, ISBN 0-905205-43-X (Arca 46), (Oxford, Univ., Diss., 1998: The reign of Anastasius I, 491 – 518.). A. D. Lee, Anastasius. In: Averil Cameron (Hrsg.): The Cambridge Ancient History. Bd. 14, Cambridge 2000, S. 52 – 62. Mischa Meier, Staurotheis di’hemas – Der Aufstand gegen Anastasios im Jahr 512. In: Millennium. 4, 2007, S. 157 – 237. Mischa Meier, Anastasios I. Die Entstehung des Byzantinischen Reiches. Klett-Cotta, Stuttgart 2009, ISBN 978-3-608-94377-1. Сказание от българския епос на Император Атила от рода Дуло. Българите в историята на Римската империя и Италия-от Атила,аланите и Алцек до днес.   Боспорското царството и Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Атила и Ирник от рода Дуло и Велика България.   Арийската връзка-Тракия,Мизия,Персия и България? Забранената история на България. Забранената писменост на България. Забранената българска история на Крим. Забранената обединена България. Забранената история на България за Одринското споразумение,Цариградският и Ангорския договори с Турция.  Забранената история на България.Нова подмяна на българската история и археология и неглижиране на истината.



Гласувай:
5



Спечели и ти от своя блог!
1. dobrodan - Още малко...Ооще мъничко:):):)
25.04.2019 20:39
И всичко ЩЕ СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО!
На колко народ изядоха хляба тия "фалшификати" :):):)
Към автора Халачев - поздравления!
Към zahariada - браво за смелостта, човеко!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 33227786
Постинги: 20308
Коментари: 21100
Гласове: 28891
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031