Контрол над съзнанието и неетичните експерименти (Част 1)


Posted on август 29, 2017 by TT-K
 


https://istinatablog.wordpress.com/2017/08/29/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5/

На 15 януари 1994 година по заповед на президента Бил Клинтън се създава Междуведомствена група по експериментите с радиация върху хора. Джон Дойч, по това време директор на ЦРУ, е сред постоянните консултанти на тази група, формирана с цел правителствените агенции да бъдат насочвани към разследване на неетични експерименти, извършвани по време на Студената война. Джон Дойч е и постоянен член на Консултативната комисия по експериментите с радиация върху хора. Когато през октомври 1995 година представя окончателния им доклад, председателката Рут Р. Фейдън благодари на Клинтън „за смелостта му да назначи Консултативната комисия“. На 4 януари 1994 година Джеймс Узли, тогава директор на ЦРУ издава заповед до цялото Управление да се проведе разследване за „замесване на ЦРУ в изследвания на ефектите от радиацията“. След Изпълнителна заповед от 17 януари 1994 година ЦРУ сформира вътрешна Група за разследване на експериментите с радиация върху хора. В нея влизат представители от всички дирекции на ЦРУ канцеларията на ДЦРУ и отдели, занимаващи се с конгресни, правни, обществени и исторически въпроси. Узли назначава Дейвид Грайс, тогава директор на Центъра за проучване на разузнавателните сведения (ЦПРС) на ЦРУ за ръководител на разследването. Откриват се документи, които ясно показват участието на Управлението в експерименти с радиация върху хора. Но въпреки писмените свидетелства и всеизвестния факт, че ЦРУ от няколко десетилетия е замесено в подобни експерименти, официално се заявява, че намерените доказателства не са безспорни. Във внимателно формулирания поверителен меморандум от 21 януари 1994 година Дейвид Грайс насочва разследването към въпроса дали ЦРУ „умишлено е излагало човешки същества на йонизираща радиация по време на изследвания, целящи определяне на ефекта от радиацията върху хора или откриване на оперативни приложения на радиоактивните вещества или на техните емисии“. Стеснявайки обсега на разследването, Грайс позволява на Управлението да заобиколи миналите си ангажименти с частни предприемачи и лаборатории, на които е било възлагано да провеждат такива разследвания — ограничаване на опасността от всякакви бъдещи обвинения и съдебни дела. Водени от стеснения от меморандума план на Грайс ЦРУ не търсят информация конкретно за експеримента от 1949 година, известен под името „Грийн Рън“. Не ровят и за други преднамерени изпускания на радиация. Външни разузнавателни сведения и доклади, които може да са повлияли на други учреждения да провеждат експерименти, са надлежно подминати. Впоследствие, на 13 април 1994 година, ЦРУ дава изявление пред Консултативната комисия, че след електронен преглед на приблизително 34 милиона документа и ръчен на 480 300 страници и почти 50 разпита15 „до този момент не са открити никакви документи, които да подсказват, че ЦРУ е провеждало експерименти или операции с използване на йонизираща радиация върху човешки субекти“. ЦРУ твърди, че ако има такива експерименти, те са правени от негови контрагенти, а самото Управление няма никакво участие в тях. И най-важното, в изявлението се признава, че според документацията на ЦРУ за програмата МКУЛТРА, то може да е провеждало такива опити. Програмата МКУЛТРА е група от проекти, „занимаващи се с изследвания и разработване на химически, биологични и радиационни материали, подходящи за прилагане при тайни операции за контролиране на човешкото поведение“ (курсивът е добавен). Един от документите на ЦРУ ясно заявява, че „допълнителните способи за контролиране на човешкото съзнание“ трябвало да включват „радиация, електрошок, различни области от психологията, социологията, антропологията, графологията, причиняващи тормоз вещества и паравоенни средства и материали“. Следователно от тези доказателства става ясно, че ЦРУ далеч не е невинно по отношение на експериментите с радиация върху хора. Основавайки се на материали от безброй независими източници, учени и жертви, Консултативната комисия прави тридесет искания за информация и документи, за да проследи потенциалните нишки, водещи към ЦРУ. В документацията от МКУЛТРА и от няколко други проекти недвусмислено се споменава за употребата на радиация като част от изследователската им работа. Освен това поне един служител на ЦРУ е присъствал на съвещанията в Министерството на отбраната в началото на 50-те години на XX в., на които са обсъждани експериментите с радиация върху хора във връзка с изпитанията на атомната бомба. Програмата на ЦРУ за направляване на човешкото поведение е мотивирана главно от сведенията, че СССР Китай и Северна Корея използват техники за контрол върху съзнанието. Първата такава програма на ЦРУ, БЛУБЪРД, стартира през 1950 година, а през 1951 г., когато в нея са включени Канада и Великобритания, името й е променено на АРТИШОК. Официално МКУЛТРА е започната през април 1953 година като таен механизъм за финансиране на широк спектър изследвания върху човешкото поведение. Технически погледнато, тя е прекратена през 1964 г., но някои от нейните проекти продължават да действат под шапката на МКСЪРЧ доста след 1970 г. МКУЛТРА е ръководена от Отдела на техническото обслужване (ОТО), който е известен и под името Подразделение на техническите служби (ПТС). Главната цел на тези програми е потенциалната им употреба в шпионажа и тайните операции. През 1973 година на Ричард Хелмс, тогава директор на Централното разузнавателно управление, е подшушнато за предстоящите разследвания и той нарежда да се унищожи цялата документация на МКУЛТРА. През 1976 г., докато дава показания пред Комисията Чърч, Хелмс признава, че „в правителствените институции и други организации е имало отношения с външни лица“ и че „това би могло да е слабото им място, но след като програмата беше окончателно прекратена, си помислихме, че можем да се отървем и от документацията, така че никой, който ни е помагал в миналото, да не бъде подлаган на разпити; на конфуз, ако щете.“ По време на разследването си през 1976 година Комисията Чърч действително открива някои писмени свидетелства. Отбелязано е обаче, че практиката на МКУЛТРА по онова време е била „да не поддържа никаква документация относно планирането и одобряването на изследователски програми“. Трябва да се подчертае, че главното в МКУЛТРА е използването на нищо неподозиращи субекти. ЦРУ финансира множество експерименти от този род. През 1953 година, след смъртта на д-р Франк Олсън, комуто е дадено ЛСД, в ЦРУ започва вътрешно разследване. Независимо от предупрежденията, че подобни експерименти са изключително опасни, Управлението продължава тази практика поне още десет години. Въпреки един друг доклад, изготвен от генералния инспектор на ЦРУ през 1963 година, в който се препоръчва прекратяване на изследванията върху нищо неподозиращи хора, заместник-директорът по планирането Ричард Хелмс продължава да защитава тази политика, обосновавайки се, че „ако позитивната оперативна ефективност в използването на наркотици намалее поради липса на възможности за реалистични изследвания, ние ще изостанем от Съветския съюз в тази област.“ Що се до моралната страна на тайните експерименти върху хора, Хелмс отбелязва: „На този въпрос нямаме отговор.“ В отговор на искане, подадено от Джон Маркс през 1977 година съгласно Закона за свобода на информацията (ЗСИ), ЦРУ открива допълнителни досиета във финансовите архиви на Управлението на техническите служби, но не под името МКУЛТРА. Тази документация през 1977 година се превръща в обект на разследване от страна на сенатор Едуард Кенеди. Източник: Откъс от книгата на Викториян Армен „Контрол върху съзнанието”